Решение № 1294 от 27.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110203303 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Ю. К., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. К. И. от АК – Добрич срещу Наказателно постановление № 26 – 0460 – 000363 от 22.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл.

1 от Закона за движение по пътищата са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 30.09.2025 г. в 01:06 часа в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ до номер 147 (ресторант „Камелия“) в посока центъра на града, управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *, собственост на Е.Ю.Н., с ЕГН: **********, като МПС не е регистрирано по надлежния ред, а именно със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025 г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ във вр. с чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят В. Ю. К. намира издаденото наказателно постановление 1 за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва наличието на субективна страна на деянието, като навежда твърдения, че поради лични ангажименти и проблеми, свързани със здравословното състояние на баща му, не е разбрал, че е била изтекла застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила с рег. № *.

Заявява, че по никакъв начин не е бил уведомяван от компетентните органи, че автомобила е бил служебно дерегистриран, като едва на 30.09.2025 г., когато е бил спрян за проверка е разбрал за това обстоятелство. Обръща внимание на съда, че веднага след установяване на нарушението е сключил нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, което говори за неговата добросъвестност. Предвид гореизложените съображения, отправя молба за отмяна на наказателното постановление и претендира да му бъдат присъдени сторените в съдебното производство разноски.

В проведеното на 21.10.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3303 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят В. Ю. К. се явява лично и със своя процесуален представител адв. К. И. от АК – Добрич, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, както и моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, в проведеното на 21.10.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3303 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, като в депозирани на 15.10.2026 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л.-А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 01:06 часа на 30.09.2025 г. жалбоподателят В. Ю. К., с ЕГН: * управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *, собственост на Е.Ю.Н., с ЕГН: **********, по бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна в посока към центъра на града.

По същото време на бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна до номер 147, в непосредсвена близост до ресторант „Камелия“ бил разположен екип на Пето 2

РУ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение в този район на гр. Варна.

Съставна част от екипа на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна бил И. З. Я.

– мл. автоконтрольор към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който спрял за проверка управлявания от жалбоподателя К. лек автомобил и установил, че към 01:06 часа на 30.09.2025 г. превозното средство е със служебно прекратена регистрация, считано от 24.09.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, тъй като е без валиден договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят В. Ю. К. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на 30.09.2025 г. мл. автоконтрольор Я. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Същевременно материалите по преписката били докладвани на Варненската районна прокуратура, с оглед преценка за евентуално извършено престъпление от общ характер, в частност престъпно деяние по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но с Постановление от 07.01.2026 г. на прокурор от Районна прокуратура Варна било отказано образуване на досъдебно производство, предвид липсата на субективна страна на деянието, извършено от жалбоподателя К., като материалите по прокурорската преписка били изпратени на Началника на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна На 22.05.2026 г. ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр.

Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно поставление, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 3 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая не се спори между страните, че към датата 30.09.2025 г. в действителност е била прекратена по служебен ред регистрацията на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *, собственост на Е.Ю.Н., с ЕГН: **********.

Ето защо съдът приема, че от обективна страна със своето поведение в ранните часове на 30.09.2025 г. жалбоподателят е извършил противоправно деяние. Същевременно обаче липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят К. или собственика на автомобила – неговата сестра Е.Ю.Н. са знаели, че управляванотоот жалбоподателя моторно превозно средство по бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна не е било регистрирано по надлежния ред в сектор „Пътна полиция“ към датата 30.09.2025 г.

Липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателя К. или собственика на автомобила Е.Ю.Н. са били уведомени от подразделение на Министерството на вътрешните работи, че е била служебно прекратена регистрация на лек автомобил с рег. № *.

Това е и становището на наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура Варна, който е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка № 19066/ 2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна, мотивиран от липсата на субективен елемент в действията на К..

При условие, че липсата на субективна страна в действията на жалбоподателя са мотивирали Варненската районна прокуратура да откаже да образува наказателно производство, тъй като предвид липсата на умисъл жалбоподателят не е извършил престъпление, то с още по – голяма степен следва да се приеме, че същият не е извършил и административно нарушение.

Няма никакви данни и доказателства, че жалбоподателя К. да е бил уведомен от съответното подразделение на МВР, че управлява превозно средство, което е било дерегистрирано по служебен ред.

4

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установен по безспорен и категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя К. в извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Съдът би желал да подчертае, че Гаранционен фонд има нормативно установено задължение (чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането) да уведоми собственика на превозното средство за това, че застраховката „Гражданска отговорност“ му е изтекла и да му предостави срок за представяне на доказателства, че е сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“ и едва тогава да предприеме действия, свързани с уведомление на подразделенията на МВР за прекратяване по служебен ред на регистрацията на превозното средство.

В случая няма как съдът да намери за справедливо едно подобно поведение, а именно Гаранционен фонд да не изпълнява нормативно установените си задължения и отговорността за това поведение да бъде понесена от различни физически и юридически лица, в случая жалбоподателя В. Ю. К..

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 26 – 0460 – 000363 от 22.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде изцяло отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. На л. 8 от НАХД № 3303 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от чието съдържание жалбоподателят К. е заплатил на адв. К. И. от АК – Добрич парична сума в размер на 500 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд. Според съда възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено в писмените бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна е основателно и следва да бъде уважено, предвид факта, че делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност и приключи в едно 5 съдебно заседание, чиято продължителност беше точно 3 минути. Ето защо съдът намира за уместно да присъди парична сума в размер на 255, 65 евро, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – дв, бр. 14 от 2025 г.), като в случая следва да се подчертае, че хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е неприложима, защото в случая административните наказания са две на брой и едното не представлява имуществена санкция или глоба, поради което и би било незаконосъобразно, а и несправедливо за положения от процесуалния представител труд адвокатското възнаграждение да бъде определено по реда на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 0460 – 000363 от 22.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на В. Ю. К., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 30.09.2025 г. в 01:06 часа в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ до номер 147 (ресторант „Камелия“) в посока центъра на града, управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *, собственост на Е.Ю.Н., с ЕГН: