Решение № 26 от 19.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20223100900725 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава 39 от ТЗ.

Образувано е по молба на Р.М.Р., регистриран като ЗП, чрез адв.А., за откриване на производство по несъстоятелност на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 206322095, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.Емине № 4а, ап.12, по реда на чл. 630 от ТЗ.

Молителят насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя произтича от твърденията за наличие на сключена между страните търговска сделка /чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец, пререгистриран със седалище в района на сезирания съд.

Молбата е основавана на твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Твърди се, че страните са такива и по договор за покупко-продажба от 08.03.2021 год., по силата на който молителят, в качеството си на продавач, е извършил договореното и му се дължи продажна цена на доставената стока – 5 т. слънчоглед за чоплене в размер на 6 000 лева, която не е заплатена на падежа и до настоящия момент. Твърди се, че от справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че управителят на дружеството е починал, а същото е обявено в ликвидация като назначеният ликвидатор е обявил покана към кредиторите да предявят вземанията си. Счита, че начиная от 16.03.2021 год. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, като се претендира откриване на производство по несъстоятелност, ведно с последиците.

В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество не депозира писмен отговор.

Депозирана, след срока, е молба от ликвидатора на дружеството, с която излага, че дружеството има натрурпани задължения за заплати и осигуровки на ликвидатор, както и задължения към ВОС за държавни такси.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и 1 доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице; молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците или служителите, което не изпълнено повече от два месеца; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

По отношение на легитимацията на молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на чл.625 ТЗ, съгласно която писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и НАП за публичноправни задължения към държавата или общините, свързани с търговската дейност на длъжника, задължение по частно държавно вземане задължение за изплащане на трудови възнаграждения.

В конкретния случай, сезиралата съда молба е подадена от на Р.М.Р., регистриран като ЗП и е основана на твърдения молителят да е кредитор по търговска сделка с дружеството – длъжник, поради което и съдът приема, че молителят е сред правоимащите по чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност.

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

Твърдените от молителите неудоволетворени изискуеми парични вземания, обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника – търговец, като материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащ от неизплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба от 08.03.2021 год., по силата на който молителят, в качеството си на продавач, е извършил договореното и му се дължи продажна цена на доставената стока – 5 т. слънчоглед за чоплене в размер на 6 000 лева., за което е издал фактура № 1000000047/10.03.2021 год., получена от ответното дружество, но неплатена към настоящия момент.

Сделката, от която произтича претендираното възнаграждение, настоящият състав приема за търговска. Липсва възражение от ответната страна, че конкретната сделка не попада в кръга на въведения субективен критерий, нито е проведено опровергаване на предвидената в чл.286, ал. 3 ТЗ оборима законова презумпция, че извършените от търговеца сделки са търговски.

Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на изискуемо по 2 приетите за търговски сделки, парично задължение, което би обусловило качеството на молителите на кредитори по чл.625 ТЗ. Последното е необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане ги прави активно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност на ответника и липсата на такова води до липса на базисна положителна предпоставка по чл.608, ал.1 ТЗ, върху която да се градят правни изводи за неплатежоспособността на дружеството.

Както се посочи по-горе, иницииралият производството молител основава активната си материално правна легитимация на кредитор на вземане за неизплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба от 08.03.2021 год., представяйки същия. Същият е двустранно подписан, а реалното предоставяне на стоката се доказва от представената пътна разписка – също подписана, които документи не са оспорени.

Съвкупният анализ на гореописаните доказателства обуславят правния извод на съда за доказаност на активната материалноправна легитимация на молителя.

При горното, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е налице погасяване на задължението, каквото доказване не е проведено по делото. А липсата на доказателства за изпълнение на задължението по търговската сделка за заплащане на дължимите суми на молителя от страна на длъжника е основание съдът да приеме, че в полза на молителя съществува изискуемо и установено по основание парично задължение по търговска сделка, по която длъжникът е спрял плащанията съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ.

Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От извършената служебна справка по партидата на търговеца във водения при АВп търговски регистър не се установява положителното проявление на установените в цитираната разпоредба факти, поради което и цитираната презумция е неприложима.

Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. А дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, задължително изисква конкретна преценка на икономическото състояние на длъжника.

За установяването на това състояние по делото са ползвани специалните познания на 3 вещо лице – счетоводител и приобщено към доказателствения материал по делото е заключение, изготвено от вещото лице Б.. Показатели, носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура и структурата на активите в дружеството.

Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели.

Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба.

Видно от изготвеното от вещото лице Б. заключение показателите за рентабилност на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД за 2020-2022 год. са в рамките от 0,00-0,98, което е много под препоръчителната норма в рамките на 8-10 %, /с изключение на рентабилността на собствения капитал, който показва степента на възвращаемост на вложения капитал/.

Вещото лице сочи, че ответното дружество няма осчетоводени фактури за продажби и покупки пред периода 01.04.2021 год. до 31.12.2021 год., като през месец 12.2020 год. е закупило земя на стояйност 3 000 лева, която на 14.01.2021 год. е продадена на стойност 305 000 лева без ДДС, която сума е неналична в касата на дружеството. Към 30.11.20222 год. по изготвения от вещото лице АСБ вещото лице установява финансова загуба в размер на 336 738.99 лева. Горният анализ сочи, че начиная от 01.04.2021 год. с приходите си от търговската дейност дружеството не е в състояние да покрива съществуващите задължения, в това число и само краткосрочните такива, респективно че потенциалът на „НАРА ТРЕЙД“ ЕООД да генерира и реализира приходи липсва.

Показател, който дава основна представа за възможността на предприятието да посреща изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28128c14-9fbf-4c07-b546-487095cd5b91