Решение № 1008 от 22.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. Стара Загора, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530104535 по описа за 2021 година

Предявен e иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствен имот, като производството е във фаза по извършване на делбата.

Приет е за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК иск, предявен от „Инвесткредит Груп” ООД против М. К. А., с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената му ¼ ид.ч. от апартамента в размер на 72,50 лева месечно за периода от 19.10.2021г. до 26.10.2023г., ведно със законната лихва.

В съдебно заседание ищецът „Инвесткредит Груп” ООД, чрез процесуалния си представител, прави искане допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан като неподеляем и да бъде уважен изцяло предявения иск по чл. 31, ал.2 ЗС.

В съдебно заседание ответницата М. К. А. моли да не бъде изнесен имотът на публична продан, поради това че до датата на съдебното решение ще заплати дела на ищеца, за което страните ще уведомят съда допълнително.

Назначеният й от ОС – Стара Загора служебен повереник по делото моли имотът да бъде възложен на ответницата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

1

С влязлото в законна сила съдебно решение № 147/14.03.2022г., постановено по настоящото дело, е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************** /*****************/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № *************г. на ИД на АГКК с последно изменение, засягащо обекта от 30.08.2021г. и с адрес на имота *****************, който самостоятелен обект се намирал в сграда с идентификатор ************* /*************/, разположена в поземлен имот с идентификатор ************* /*************/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *************, *************, под обекта: ************* и над обекта: *************, представляващ по документа за собственост: апартамент с изложение юг, находящ се на ***** във ***** от жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж, върху общински поземлен имот в *************, който апартамент е със застроена площ 64,23 /шестдесет и четири цяло и двадесет и три стотни/ кв.м. и се състои от: две спални, дневна с кухненски бокс, баня – клозет, антре и балкон, при граници на апартамента: на север – ап. на Д. и В.Д., стълбище и ап. на М.М., изток – ап. на М.М., юг – двор и запад – ап. на Д. и В.Д., заедно с прилежащо избено помещение *** /*******/ с площ по данъчно записване 6 /шест/ кв.м., при граници на избеното помещение: север – коридор, изток – мазе на М.К., юг – двор, запад – мазе на Н.Н., както и заедно с 1,94% /едно цяло и деветдесет и четири процента/ ид. части от общите части на сградата и от общите помещения, а именно: таванският етаж е построен изцяло с общи сушилни и тераси, пералня при граници: от север – двор, от изток – стълбище, от юг – коридор, от запад – мазе на К.К., пералня при граници: от север – двор, от изток – мазе на М.М., Т. и Х.Д., от юг – коридор от запад – стълбище, както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който била построена сградата, при квоти: 1/4 ид.ч. от имота - за „Инвесткредит Груп” ООД, и 3/4 ид.ч. от имота - за М. К. А..

По реда на чл.176 ГПК са изслушани обяснения на ответницата М. К.

А., която заяви, че никой не е поискал от нея възможност да ползва ¼ ид.ч. от апартамента или да предостави ключ и че сега чувала, че някой имал такива претенции.

2

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице (неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено) процесният апартамент е неподеляем, а пазарната му стойност е определена на сумата от 114 000 лева. Вещото лице е посочило, че пазарната наемна месечна цена на апартамента е 290 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

С оглед установените по делото факти – че апартаментът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, тъй като не са налице изискванията по чл. 349 ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът намира, че е приложима горепосочената правна норма - чл. 348 ГПК.

Следователно процесният апартамент следва да бъде изнесен на публична продан.

По искането за сметки:

Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

По делото не е спорно, че страните са съсобственици, при горепосочените квоти, на процесния апартамент, който се ползва само от ответницата.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.

№ 7/2012 г., ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна 3 погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Видно от съдържанието на исковата молба, в нея е обективирано изявление на ищцовото дружество до ответницата, връчена й на 19.10.2021 г., за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената му ¼ ид.ч. от апартамента.

Предвид горното и предвид дадените разрешения в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК и предвид последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че за писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме исковата молба за делба, след като съдържа изрично волеизявление с отправено искане за плащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот. В този случай ответницата дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба занапред. В мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК, е посочено още, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение, както е в случая. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия съсобственик ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик.

За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. И за да се препятства възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, е прието, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не 4 възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

От горното следва, че не ищцовото дружество следва да търси ответницата и да й отправя искане за предоставяне на достъп до апартамента за реално ползване, каквито възражения на практика се съдържат в обясненията на последната, дадени по реда на чл. 176 ГПК. Достатъчно е ищцовото дружество да е отправило писмено искане, без значение в какъв документ ще бъде обективирано, стига от съдържанието му да става ясно, че се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване и това искане да е доведено до знанието на ответницата, както в случая това е изпълнено с получаването на исковата молба от ответницата. И тогава вече ако ответницата предостави на ищцовото дружество възможност да ползва имота, а ищцовото дружество откаже, няма да се дължи обезщетение. Но настоящият случай не е такъв. Напротив, дори от обясненията на ответницата, които съставляват годно доказателство средство само в частта, съдържащи неизгодни за нея факти, т.е. признание (БГПП, осмо издание, стр. 280), става ясно, че тя ползва целия апартамент и че едва „сега“ (в съдебното заседание) разбрала, че някой има претенции да ползва ¼ ид.ч. от апартамента.

Последното се опровергава от съдържанието на исковата молба.

Доказателства за предоставена възможност за достъп до апартамента от ответницата на ищцовото дружество, за да го ползва съобразно дела си, не са представени по делото. Ответницата е могла, било чрез писмена покана, било в хода на делбеното производство, да заяви, че предоставя такъв достъп на ищеца, или да извърши фактически действия – предоставяне на ключ, което не е сторила.

Предвид гореизложеното и след извършено служебно математическо изчисление от съда, следва, че искът по чл. 31, ал.2 ЗС следва да бъде уважен изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на собствената му ¼ ид.ч. от апартамента в общ размер на 1756,94 лева (по 72,50 лева месечно) за периода от 19.10.2021 г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

5

Лишаването от ползването се определя като размер на средния пазарен наем, който би се получавал от вещта. Този наем се определя от вещото помесечно, но това не прави претенцията такава за периодично плащане (Съдебна делба, ПП – НИП, издание 2007 г.).

Относно разноските:

Съгласно чл.355 ГПК във връзка с чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му. С оглед стойностите на дяловете (за ищеца – 28 500 лева, а за ответницата – 85 500 лева), то съделителите следва да заплатят държавни такси, както следва: ищецът сумата от 1140 лева, а ответницата - сумата от 3420 лева.Тъй като в производството по извършването на делбата всички страни са едновременни ищци и ответници, за възнаграждението на вещото лице всеки от съделителите дължи разноски по делото съразмерно с правата /квотите/ си. В случая разноските по делото за възнаграждение за вещо лице възлизат на 410 лева и те изцяло предварително са заплатени от ищеца. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца приспадащата й се част от това възнаграждение, а именно сумата от 307,50 лева. При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им (както е в случая) всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в т.9 от ПП ВС № 7/1973 г.. В случая ответницата в настоящото производство на практика не е оспорвала наличието на съсобственост и квотите на страните, а първоначално е релевирала възражения за заплащане на вноски по кредит и е искала преразглеждане на този въпрос – колко вноски е платила, а впоследствие възраженията й са насочени към предоставяне на възможност за събиране на финансови средства за изкупуване на дела на ищеца. Ето защо съдът намира, че в тежест на ответницата не следва да бъдат възлагани разноските на ищеца за процесуално представителство по иска за делба.