Решение № 4051 от 05.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3688/2023
- Вид
- Решение № 4051
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 23.08.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4051 гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100503688 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 471/10.01.2023 по гр. д. № 71668/2021г. по описа на СРС, 178-и състав, е уважен предявеният от Б. И. В., ЕГН **********, срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 405 от КЗ за сумата в размер на 5 539,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пълно каско“, обективирана в Застрахователна полица № 00500100407872, дължимо вследствие настъпване на застрахователно събитие, станало на 08.08.2021 г., около 22 часа, в гр. София, на бул. „Петър Дертлиев“, при движение на застрахования лек автомобил марка „Ауди“, модел „С3 Куатро“, с рег. № *******, от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“, на входа на намираща се бензиностанция „Шел“, в резултат на което са причинени щети в предната част на автомобила, като е отхвърлена претенцията за законната лихва върху пълния размер на главницата от 14.12.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането като неоснователна.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „З.Д.Е.“ АД, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа 1 се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установено водачът да е управлявал автомобила със скорост над разрешената.
В тази връзка се оспорват изводите на вещото лице в даденото от него заключение по съдебна автотехническа експертиза /“САТЕ“/. Твърди се, че констатацията му относно възможността процесното ПТП да настъпи при скорост от 50 км./ч. е несъобразена с обстоятелството, че е налице плъзгащ удар, при който скоростта на превозното средство намалява. Дори и да се приеме, че разстоянието между бетонната стена и бензиноколонката може да бъде изминато при скорост на движение между 50-60 км./ч., то преди първоначалния удар същата следва да е била по-висока, следователно и над разрешената. Обосновава се, че е налице груба небрежност от страна на водача на лекия автомобил, който в нарушение на чл. 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП е управлявал превозното средство със скорост над 50 км./ч. към момента на удара в бетонната стена, като в разрез с правилото на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП е поставил в опасност живота и здравето на хората, като е причинил и имуществени вреди. Посочва се също, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведеното с отговора на исковата молба възражение за намаляване на обезщетението на основание чл. 395 от КЗ, като се навеждат доводи за неизпълнение на регламентираното в чл. 18, ал.1, т.1 от ОУ задължение на водача да полага за застрахования автомобил грижата на добрия стопанин, включително като взима мерки за предпазването му от увреждане. Въз основа на изложеното се отправя молба към съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност- намали дължимото застрахователно обезщетение на основания чл. 395, ал.4 от КЗ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от Б. И. В., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорни по делото се явяват следните обстоятелства: 1. Между ищеца Б. И. В. и ответника „З.Д.Е.“ АД е сключена застраховка „Пълна каско“, обективирана в Застрахователна полица № 00500100407872, за автомобил марка „Ауди“, модел „С3 Куатро“, с рег. № *******, с период на покритие 2
10.04.2021г.09.04.2022г.
2.
Към възникналото застрахователно правоотношение приложение намират представените от дружеството и подписани от ищеца Общи условия /“ОУ“/; 3. Налице е заявена от ищеца извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение при ответното дружеството, по която то е постановило отказ.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП № 1818471 от 08.08.2021 г., съставен от мл. автокотрольор при ОПП-СДВР, в който е посочено следното: „Участник 1 /л.а. „Ауди“ / се движи по бул. „Петър Дертлиев“ от бул. „Царица Йоана“ към бул. „Сливница“ и на входа на бензиностанцията поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя реализира ПТП в бетонен тухлен зид, след което се отклонява и удря бензиноколонка.“
Приложен е Акт за установяване на административно нарушение № 410745 от 08.08.2021 г. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП- водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Представена е преписка по щета № TEMP***, в която се съдържа подписана от ищеца на 08.08.2021 г. декларация на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ОУ където същият е заявил, че е загубил контрол върху автомобила поради разсейване и невнимание. Установява се извършен от застрахователя- ответник оглед на процесния лек автомобил „Ауди“, в резултат на който е съставен опис на вредите.
По делото е прието заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза, съгласно което механизмът на реализиране на ПТП е следният: на 08.08.2021г., около 22:05ч., лек автомобил „Ауди С3 Куатро“, с рег. № *******, се движи по бул. „д-р Петър Дертлиев“, с посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“, и в района на входа на бензиностанция „Шел“, поради движение с несъобразена скорост, водачът реализира ПТП с бетонна ограда отдясно на пътя, като вследствие на удара автомобилът се завърта и с лявата си странична част реализира ПТП в бензиноколонка №1. Посочено е, че всички увреждания по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.08.2021г. произшествие в гр. София. Изчислена е стойността на уврежданията на база средни пазарни цени- 9 563, 15 лева, 3 както и стойността на автомобила- 7 692 лева, въз основа на което е направен извод за наличие на тотална щета. Определено е обезщетение при условията на тотална щета в размер на 25%- 5 769 лева. Изразено е становище, че причините за загуба на напречна устойчивост могат да бъдат субективни действия на водача или внезапно възникнала техническа неизправност.
Посочено е, че по делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на автомобила преди и след удара, като е обосновано, че посоченото ПТП може да настъпи и при движение със скорост от около 50 км./ч.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при плъзгане на самия автомобил няма такова голямо спирачно закъснение, тоест изминава се много по-голямо разстояние, отколкото ако се задейства аварийно спирачната уредба.
Пред първоинстанционния съд са разпитани и двама свидетели.
Свидетелят П.П. посочва, че работи като касиер в намиращата се на бул.
******* бензиностанция „Шел“. Завява, че по време на процесната катастрофа се е намирала вътре в магазина заедно с колегата си. След като чули силен удар, излезли да проверят какво става. Установили, че първата колонка откъм входа на бензиностанцията била ударена странично от черен автомобил марка „Ауди“. Посочва, че колата се била ударила първо в тухлената стена, вследствие на което се извъртяла и се стигнало до втория удар в бензиноколонката. Шофьорът бил добре, уплашен, но по нейно мнение адекватен. Твърди, че няма спомен да е чула шум от свистене на гуми.
Свидетелят Р.Р. заявява, че по време на процесния инцидент бил на работа в намиращата се в ж.к. „Люлин“ бензиностанция „Шел“. По време на удара с колежката си П.П. били в магазина, откъдето го чули. След като излезли видели, че кола се е ударила странично с лявата част в колонката, като забелязали, че преди това е бутнала предпазната бетонната стена на газовото стопанство, намираща се отдясно на входа на бензиностанцията. Шофьорът бил млад мъж, бил в адекватно състояние. Същият обяснил, че му се е откачила полуоска. Допълва, че от входа на бензиностанцията до колонката е имало плътни следи от гуми.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд 4 намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Същото е и правилно, като в изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ. За да бъде същият основателен, в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по действащ договор за имуществена застраховка с предмет процесния автомобил; 2. настъпване в срока на застрахователното покритие на събитие, за което застрахователят носи риска 3. понасяне на вреди, в това число и техния размер 4. причинна връзка между събитието и вредите. При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца вземане факти. В случая същият се позовава на изключен риск – „груба небрежност“, неизпълнение на задължения по застрахователния договор, в частност нарушение на задължението за вярно и точно деклариране на застрахователното събитие, както и за полагане на грижата на добрия стопанин спрямо застрахованото имущество, а при условията на евентуалност отправя възражение за намаляване на застрахователното обезщетение по реда на чл. 395 от КЗ.
Съгласно практиката на ВКС при едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ или чл. 395 от КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се 5 разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен по силата на застрахователния договор риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ или чл. 395 от КЗ. Това е така, тъй като уредената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне позволява на страните да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна защита. Съответно нормата на чл. 408 от КЗ, респ. чл. 395 от КЗ предвиждат основания за отказ да се заплати застрахователно обезщетение, респективно право същото да бъде намалено, при осъществяване на уговорен като покрит от застраховката риск, но кой е този риск и дали той въобще е покрит уговарят страните в застрахователния договор. Следователно чл. 408 и чл. 395 от КЗ не намират приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните
В чл. 6, ал.1, т.25, пр.1 от приложимите към застрахователния договор ОУ страните по спора са договорили, че от обхвата на застрахователно покритие са изключени вредите, произлезли от груба небрежност.