Решение № 4195 от 23.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330117925 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 против П. П. И., ЕГН **********, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен искове с правно основание чл. 79, ал. 1 З ЗД . Предявен е и насрещен иск от П. П. И. против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 с правно основание по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****от ****г., по силата на който на ответницата била отпусната сумата от 2000 лева. Закупен бил и пакет от допълнителни услуги, за който се дължало възнаграждение в размер на 2534,76 лева.

Ответникът поел задължение да върне уговорената като общо задължение сума в срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 168 лева и падежна дата – всяко 26-то число на месеца. Договорът и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при ОУ, които били предадени на ответника.

Договорът за кредит бил сключен при следните условия: отпусната сума – 2000 лева, срок на кредита – 36 месеца, размер на месечна погасителна вноска – 97,59 лева; падежна дата – 26-то число на месеца; ГПР – 49,89%; годишен лихвен процент – 41,17%; лихвен процент на ден – 0,11% .

Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги били както следва: възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги – 2534,76 лева и размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги – 70,41 лева.

С оглед изложеното общото задължение на ответника по договора з a потребителски кредит и Пакета от допълнителни услуги било както следва:

1 общо задължение по договора – 6048 лева; общ размер на месечна вноска по договора – 168 лева и дата на погасяване 26-ти ден от месеца.

Твърди, че бил изготвен погасителен план, вноските по който впоследствие се увеличили, което се дължало на факта, че по договора било поискано отлагане на вноски. Във връзка с отложените вноска били подписан 6 броя Анекси.

Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото да е в размер на 321,22 лева за периода ****г. – ****г.

Оставащото и неизплатено договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги бил в размер на сумата от 567,34 лева.

Твърди се, че със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал, че: приоритетно ще му бъде разгледан и отпуснат кредита; при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да изпадне в забава и кредита няма да се обяви за предсрочно изискуем; ще може да си намали размера на определен брой вноски; ще може да промени падежната дата; че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи без да е необходимо да попълва и представя документи. Всички тези възможности, които ответника получавал със закупуване на пакет от допълнителни услуги не се определяли като задължителни и като част от общите разходи по кредита . Твърди се, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, сключването му е изцяло пожелание на ответника и не е задължително условие за отпускането на кредит, поради което разходите за такива допълнителни услуги са извадени от тези по кредита.

Твърди се, че ответникът е преустановил изпълнението на задължението по договора, като изпаднал в забава. По заема били направени 30 пълни погасителни вноски и една частична. Крайният срок за погасяване на кредита изтекъл на ****г. Общо направените плащания по договора били в размер на сумата от 5101,64 лева, с която е погасил част от задълженията си.

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС П. и по същото съдът издал заповед за изпълнение, срещу която в предвидения срок постъпило възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

В изпълнение указанията на заповедния съд ищецът сезирал настоящия съдебен състав с иска за установяване дължимостта на сумата от 466,48 лева– главница; 321,22 лева – договорно възнаграждение и 112,34 лева – лихва за забава ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ***** г. до окончателното й заплащане.

Моли се и за постановяване на решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 567,34 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – **** г., до окончателното й заплащане.

Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявените установителен и осъдителен иск. Твърди, че договорът за потребителски кредит е 2 недействителен на специални основания предвидени в чл.22 от ЗПК. Сочи, че била допусната забава от ответницата, поради което кредита станал предсрочно изискуем и се дължала сума в размер на 1487,38 лева.

Претендираните суми били неоснователни, тъй като не било ясно как са формирани същите. Счита възнаградителната лихва за нищожна поради противоречие с добрите нрави, а претенцията за заплащането й за неоснователна. Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречала на материалния закон и не се дължало, тъй като се касаело за услуги, свързани с усвояване и управление на кредита.

Начисляването на възнаграждение по пакет допълнителни услуги по своето същество представлявало скрит разход по кредита , по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не бъде по – голям от петкратния размер на законната лихва. Това възнаграждение прикривало разходи, които по своето същество били включени в ГПР. Сочи, че обезщетение за забава не съ дължало, тъй като договорът бил недействителен. Не ставало ясно обезщетението върху каква сума е начислено. Твърди, че след като изначално договорът бил нищожен, след погасяване на чистата стойност по кредита в размер на 2000 лева, останалите суми били платени без основание.

Моли се отхвърляне на предявените искове.

С насрещната искова молба е предявен иск, за осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 3101,64 лева, включваща възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, платена без основание по договор за паричен заем № ***** от *****г., ведно със законна лихва върху сумата от дата на предявяване на иска -*****г.

Моли за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски.

С отговор на насрещната искова молба „Профи кредит България“ ЕООД, взема становище за неоснователност на предявения насрещен иск.

Моли производството по насрещния иск да бъде прекратено. Оспорва изцяло предявения насрещен иск, счита същия за неоснователен и недоказан. Моли за неговото отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Претендира разноски. Поддържа изложеното в исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение от ***** год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо от доказване, че между ответника П. И., като кредитополучател и ищеца „Профи Кредит България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № **** от ****г.

Установява от представения с исковата молба договор за потребителски кредит и приложенията към него /л.****/, че по процесния договор на ответника е предоставен паричен заем в размер от 2000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,17 %, при посочен ГПР от 49,89 % и обща дължима сума – 3513.24 лв. Безспорно е, също така и видно от представените общо три броя платежни нареждания, че кредитът е усвоен от ответника. Сключено е между страните и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане и за намаляване на определен брой 3 погасителни вноски, за смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За тези услуги кредитополучателят И. дължала допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 2534.76 лв., което се заплащало, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по кредита, като общата вноска била в размер на 168 лв. и включвала 97.59 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 70.41 лв. вноска по закупена допълнителна/и услуга/и.

Ответникът не оспорва твърденията в исковата молба и молба от ***** год., че длъжникът по кредита П. И. е заплатила сума в размер на 1192.02 лв. за погасяване на възнаградителната лихва, а 1909.64 лв. – за погасяване на възнаграждението за допълнителни услуги. Това обстоятелство се установява още и от твърденията на ответното по насрещния иск дружество в отговора на насрещния иск и представеното от „Профи Кредит България” ЕООД също с отговора извлечение на извършените до момента от И. плащания по договора.

За основателността на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание - договор за потребителски кредит № **** от ******г., обвързващо страните в производството. Посоченото следва да се разгледа съвместно със заявеното в отговора на исковата молба възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.

11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуги. В тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за заплащане на възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за допълнителни услуги на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или 4 бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.