Присъда № 175 от 05.12.2023, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 175/05.12.2023 год. постановена по НЧХД № 700/2022 год. по описа на ЯРС:

Производството по делото е образувано по тъжба от Р. В. Г. от с.К., *** против М. ИВ. Ч. от с.К., обл*** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С тъжбата е предявен граждански иск от частния тъжител Р.Г. срещу подсъдимия М.Ч. за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание частният тъжител Р. В. Г. участва в съдебно заседание, като се представлява от редовно упълномощен повереник – адв. Р.

Ж. от АК – гр.Ямбол. Повереникът му счита, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни обвинението против подсъдимия е доказано и пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление, като му се наложи наказание около средния размер, предвиден в закона за това престъпление. Пледира се и уважаване на предявения граждански иск в претендирания размер от 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият М. ИВ. Ч. участва лично в съдебно заседание и с назначен от съда служебен защитник – адв. С. от АК – гр.Ямбол. Подсъдимият не се признава за виновен и твърди, че не е нанасял удар на тъжителя. Моли да бъде оправдан, поради липса на доказателства. При последната му дума, моли съда за справедливост. Защитникът му изразява становище, че обвинението против подзащитния му не е доказано, предвид това, че липсват доказателства, подкрепящи твърденията на пострадалия, че е бил ударен от подсъдимия. Пледира се за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.08.2022 г., след полунощ подсъдимият М.Ч., който преди това консумирал известно количество алкохол, решил да отиде на гости в дома на частния тъжител Р.Г.. В изпълнение на решението си, подсъдимият отишъл в дома на тъжителя в с.К., *** и продължили да пият алкохол. Понеже тъжителят преди това е дал пари на подсъдимия, по време на разговора, тъжителят го е попитал кога ще му ги върне. Около 04.00 часа, на тъжителя му се приспало и легнал на дивана, на който седели с подсъдимия. Докато спял на дивана, подсъдимият Ч. нанесъл удар с тъпоръбест предмет в лявата половина на главата на тъжителя. Подсъдимият видял, че тъжителят си е оставил пари на секцията в стаята, в която стояли и ги взел. След това подсъдимият Ч. напуснал дома на тъжителя и се прибрал в дома си в с.К., обл***.

1

По-късно, подсъдимият Ч. решил да се върне в дома на тъжителя Г. и видял, че тъжителят бил паднал в коридора, като краката му били в банята.

Подсъдимият видял, че тъжителят има рана от лявата страна на главата и му тече кръв, но си тръгнал.

Към 06.00 ч. тъжителят се събудил и видял, че на възглавницата, на която спял има кръв. Опипал се по главата и установил, че от нея тече кръв.

Тъжителят установил, че му липсват пари. Отишъл до дома на подсъдимия, за да му поиска обяснения, но не го намерил. Обадил се на тел. 112.

Пристигнала линейка и тъжителят бил откаран в Спешното отделение в гр.Ямбол, където била обработена раната на главата му, над лявото ухо и била зашита.

На същия ден – 01.08.2022 г. дъщерята на тъжителя – свид. В.Р. закарала тъжителя в гр.Сливен, като в 17.02 часа частният тъжител Г. посетил кабинета на д-р Ч. – съдебен медик, където му бил извършен преглед и освидетелстване, при който било установено наличието на зашита разкъсноконтузна рана в областта на лявото слепоочие непосредствено над ухото.

Установената разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на главата се дължи на действието на твърд тъпоръбест предмет и е получена по механизма на удряне с такъв или падане и удряне на главата върху такъв предмет. Описаните увреждания са причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По искане на повереника на частния тъжител в хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза от експерта д-р С., от заключенията на която се установява, че пострадалият Р.Г. е получил разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки в лявата половина на главата, в нейната слепоочна област, над лявата ушна мида без по същата да са установени травматични промени, с дължина 3 см., разположена хоризонтално, наложила извършването на хирургична обработка и шев и болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта. Експертът сочи, че телесното увреждане се дължи на механичното действие (удар) на твърд тъп или тъпоръбест предмет, чиято контактна повърхност (удряща) е с дължина, многократно надвишаваща широчината й. Увреждането се дължи на един единствен удар със значителна сила. Освен това експертът сочи, че разкъсноконтузната рана със същите характеристики е възможно да се получи и при падане върху предмет или повърхност, които да притежават характеристиките на контактната повърхност. Разкъсно-контузната рана на меките черепни обвивки е довела да временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Р.Г.. Наранявания от такъв характер отзвучават напълно в рамките на 10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като на тяхно място остава белег.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия М. ИВ.

2

Ч. е видно, че с решение № *** г. по АНД № *** г. на ЯРС, влязло в сила на 13.12.2017 г., на основание чл.78а, ал.1 от НК е бил освобождаван от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за престъпление по чл.345а, ал.2 от НК.

Впоследствие със съдебни актове по НОХД № *** на ЯРС и НОХД № *** на ЯРС е бил осъден на условни наказания, по които с определение № *** по ЧНД № *** на ЯРС, влязло в сила на 22.06.2019 г. е определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият е бил реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК по горните две дела. Следователно подс. Ч. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия М.Ч., показанията на свидетеля В.Р., заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, а така също и въз основа на приложените писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение № *** на д-р Ч., лист за преглед на пациент в Спешно отделение № *** г., ДП № *** по описа на РУ Тунджа /пр. пр. № .. по описа на ЯРП/, справка за съдимост и бюлетини за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият М. ИВ. Ч. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 01.08.2022 г. около 04.00 ч. в с.К., *** в къща, находяща се на *** чрез нанасяне на удар с тъпоръбест предмет в областта на лявата половина на главата на Р. В. Г. от с.К., *** му е причинил лека телесна повреда – разкъсноконтузна рана в лявата половина на главата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Г..

В настоящия случай, преки очевидци на инцидента между тъжителя Р.Г. и подсъдимия М.Ч. няма. По делото е разпитан само един свидетел – дъщерята на тъжителя – свид. В.Р., която дава показания относно състоянието на тъжителя след инцидента и съобщеното от баща й, че е бил ударен от подсъдимия. Въпреки близката родствена връзка с тъжителя, съдът кредитира показанията на свид. Р., като счита че са достоверни и незаинтересовани, предвид това, че за същата е непонятно защо подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя, още повече, че преди инцидента двамата са били заедно, и тъжителят е услужвал с пари на подсъдимия.

В подкрепа на горепосочените гласни доказателства са и заключенията на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, видно от което телесното увреждане се дължи на механичното действие (удар) на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Според експерта разкъсно-контузна рана със същите характеристики е възможно да се получи и при падане върху предмет или повърхност, които да притежават характеристиките на контактната повърхност, но съдът прие, че разкъсно-контузната рана в лявата половина на 3 главата е била причинена от подсъдимия чрез нанасяне на един единствен удар с тъпоръбест предмет със значителна сила. Т.е., по давност механизъм на причиняване и характеристики телесното увреждане на тъжителя напълно отговаря да е получено по време и начин, за който тъжителят описва в тъжбата и свидетелства и свидетеля неочевидец В.Р.. При това положение, доколкото съвкупната преценка на показанията на свид. Р. с писмените доказателства и със заключението и показанията на вещото лице безпротиворечиво сочи за факти, различни от изнесените в обясненията на подсъдимия, последните се явяват напълно изолирани. Заключенията на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, съдът кредитира изцяло, тъй като е компетентно, задълбочено и обосновано.

Съдът намира, че изключвайки отделни части от обясненията на подсъдимия, събрания по делото доказателствен материал безпротиворечиво сочи за извършено съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс, чието авторство, времеви и пространствени параметри са установени по безспорен начин. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетеля В.Р., медицинската документация и заключенията на експерта обосновават извод, че причиненото на тъжителя телесно увреждане е пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимия.

В тази връзка е безспорно установено, че вследствие на нанесен на един единствен удар със значителна сила с тъпоръбест предмет, на тъжителя е причинена разкъсно-контузна рана в лявата половина на главата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Г., и съставляваща лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Относно твърдението на подсъдимият М.Ч., че не се признава за виновен, съдът намира същото като защитна позиция, посредством която се цели да бъде избегната евентуална наказателна отговорност за извършеното от него деяние и опит същият да бъде оневинен, поради което и не следва да се кредитира.

От обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено чрез действие срещу телесната неприкосновеност на тъжителя, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – лека телесна повреда.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като същият ясно е съзнавал, че действията му са от естество да причинят телесни увреждания на тъжителя и същевременно е предвиждал и целял именно това. Този извод се основава на безспорно установено му поведение, изразяващо се в нанасяне на удар с тъпоръбест предмет в областта на лявата половина на главата на пострадалия, което обективира намерението му за нанасяне на телесни увреждания. Следователно, същият е действал с пряк умисъл, като форма на вина, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Поради гореизложеното, съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 4 от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия престъпление, разпоредбата на чл130, ал.1 от НК предвижда наказания лишаване от свобода до две години или пробация. При определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, предвид обстоятелството, че се засягат обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на всеки индивид, така и с оглед значителния ръст на този вид посегателства към настоящия момент в страната, обстоятелството, че не се разкайва за постъпката си, но от друга страна отчете чистото съдебно минало, предвид това, че е бил реабилитиран.