Решение № 51 от 21.03.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Разлог, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200408 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на „Х.С.-Б.“ЕООД, вписано в ТР към АВп. под ЕИК*, с адрес в о.Б., о.Р., с.Б., у.„В.“№4 , с Управител Я.Д.К., чрез а. Г.П., вписана в САК., съд. адрес: г.С., б.„В.Л.“№138, е.5, срещу НП №702030-F696844/10.05.2023 г., издадено от С.Е.С., Н-к на отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, Д„ОД“ в ГД „ФК“ в ЦУ-НАП, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, вр. с ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба Н-18 от 13.12.2006 г./, вр. с чл.66 и чл.66а от ЗДДС и §15д, ал.1, т.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ от 3`000.00 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Излагат се съображения, че в адм. нак. производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи и явяващи се самостоятелно основание за отмяната на обжалваното НП. Твърди се още, че в НП неправилно е възприета фактическата обстановка и с избирателно позоваване на доказателствата АНО е стигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи. Излагат се съображения, че в издадения АУАН липсва индивидуализация, в кой от всички разположени на територията на хотела търговски обекти (ресторанти) е извършена проверката. Релевира се, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Прави се извод, че видно от приложените доказателства от страна на жалбоподателя не е налице нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Застъпва се довод, че в случай, че съдът намери че дружеството е извършило вмененото нарушение, то следва да се приложи института на чл.28 от ЗАНН. Пледира се съдът, да отмените изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради това че дружеството-жалбоподател не е осъществило визирания в него състава на адм. нарушение.

При условията на евентуалност се иска съдът да измени обжалваното НП, като наложи санкция в минимален размер съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 13.02.2023 г. в 16:30 ч. е извършена проверка на ТО по смисъла на параграф 1, т.41 от 1

ДР на ЗДДС, а именно хотелски ресторант в с.Б., о.Р., у.„В."№43, в х. к. „Х.С.М. и С.Х.“, стопанисван от „Х.С.-Б.“ЕООД с ЕИК*. При проверката било установено, че горепосоченото ЮЛ в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Проверяващите извършили контролна покупка на място на 2 бр. супа, 2 бр. филийка хляб и 1 бр. бира „К.“ 330мл., на обща стойност 19,80 лева с включена такса сервиз. Сумата от 19,80 лв. била заплатена в брой, преди легитимация, от служителя на НАП - К.С.С., а за извършената покупка бил издаден фискален бон №00719540003/13.02.2023 г. от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „DATECS FР-2000“ с индивидуален № на фискалното устройство /ИН на ФУ/ БТ850870 и индивидуален № на фискалната памет /ИН на ФП/ 02850870. Установено е, че в издадения фискален бон №00719540003/13.02.2023 г. продажбата на стока - бира „К.“ 330мл. е отразена в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“, в която е следвало да бъде регистрирана стоката, а именно - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка №0090971/13.02.2023 г.. на основание чл.110, ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в процесното НП, АНО и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.66 и чл.66а от ЗДДС и §15д, ал.1, т.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН сер. АN №F696844/20.02.2023 г. Актът бил предявен и връчен на същата дата 20.02.2023 г. на К.И.П., с ЕГН*, в качеството му на пълномощник на дружеството „Х.С.-Б.“ЕООД, който го подписал и получил препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е депозирано писмено възражение, което не е взето предвид от АНО. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което за горепосоченото нарушение и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция“ от 3`000.00 лева.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели К.С.С. и С.Т.С., както и в писмените доказателства по делото:

Оригинал на НП №702030-F696844/10.05.2023 г., оригинал на Акт за установяване на адм. нарушение сер. АN №F696844/20.02.2023 г., Копие на Протокол за извършване на проверка в обект от 13.02.2023 г., Копие на Опис на паричните средства към момента на започване на проверката от 13.02.2023 г., 15 бр. копия на Декларации от лица работещи по трудово/гражданско правоотношение от 13.02.2023 г., Фискален бон от 12.01.2023 г., Дневен финансов отчет изведен на 13.02.2023 г. от цитираното в НП фискално устройство, Фискален бон №00719540003/13.02.2023 г., Копие на възражение от управителя на „Х.С.Б.“ЕООД, чрез а.П. от САК, от 27.02.2023 г. и Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.

Относно показанията на свидетеля К.С.С., същият на 13.02.2023 г. е извършил проверка на горепосочения ТО, изготвил е Конст. протокол и седмица по-късно на 20.02.2023 г. е съставил АУАН сер. АN №F696844. Съдът цени показанията на св.С. като подробни и логични, без вътрешни противоречия, съдържащи пряка доказателствена информация за осъществената проверка и за установените обстоятелства. В допълнение, показанията на свидетеля С.Т.С. също внасят пряка доказателствена информация, същата е присъствала както на проверката, така и при съставянето на горецитирания АУАН. Показанията на св. С. допълват и не противоречат на съобщеното от актосъставителят за посочените обстоятелства. Горепосочените гласните доказателства намират опора и в наличните писмени доказателства и затова съдът прецени свидетелските показания за достоверни и 2 обективни, и ги кредитира изцяло и въз основа на тях и приложените писмени доказателства по делото основа своите фактически изводи.

Писмените доказателства - надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК, допълнително спомагат за изясняване и уточняване на фактите по случая, същите са в синхрон с депозираните показания на свидетелите К.С. и С.С., поради което настоящата инстанция ги ползва при установяване на фактическите обстоятелства. Анализът на целия обем на събраната доказателствена съвкупност позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, което не налага подробното обсъждане на доказателствените източници при усл. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

Съдът като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, и вр. със становищата на страните, достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст. НП е връчено лично на упълномощено за това действие лице от управителя на „Х.С.-Б.“ЕООД, (с приложено по делото пълномощно на л.19) на дата 28.05.2023 г., а жалбата е депозирана в НАП на 12.06.2023 г. – установимо на л.3 от делото. Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – законния представител на „Х.С.-Б.“ЕООД, управителят Я.К, чрез а.П. от САК, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗАНН), компетентния Рг.РС. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.64, б.„б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл.59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП и съставения АУАН, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Безспорно установено е както в акта, така и в НП, че нарушението е извършено в мястото, където е използвано процесното фискално устройство, а имено: Търг. обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ хотелски ресторант в с.Б., о.., у.„В.“№43, в х. к. „Х.С.М. и С.Х.“, стопанисван от „Х.С.-Б.“ЕООД с ЕИК*, в този смисъл съдът намира, че мястото е ясно, точно и коректно посочено. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б.„а” от ЗАНН, вр.чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.47, ал.1, б.„а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр.чл.193, ал.2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 13.02.2023 г. актосъставителят К.С.С. е заемал длъжността „Инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП”. Предвид изложеното, актосъставителят К.С. безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията по чл.193, ал.2 от ЗДДС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. Лицето, подписало НП – С.Е.С., е заемала към момента на издаването му длъжността „Н-к на О.

„ОД”-С. в Д„ОД” в ГД„ФК” в ЦУ на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС, се доказва от приетата по делото №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП, т.е. тя се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от НО по закон съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС.

По приложението на материалния закон:

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.27, 3 ал.1, т.2, вр. с ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търг. обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.66 и чл.66а от ЗДДС и §15д, ал.1, т.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на ЗДДС. Съдът като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с горепосочената нормативната рамка формира вътрешната увереност, че както в АУАН, така в издаденото НП е постигната максимално точна, ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите правни параметри, което характеризира адм. нак. обвинение като процесуално годен фундамент на адм- процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно.

Относно въведените в жалбата възражения:

Нарушението е установено с Констативен протокол от дата 13.02.2023 г. При издаването на Акта са спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, за съставянето на АУАН, като същия е съставен на 20.02.2023 г. и в същия ден е връчен лично на упълномощения от управителя пълномощник (пълномощно на л.19 от делото). Спазено е правилото и на чл.34, ал.3 от ЗАНН, за издаване на НП в рамките на 6 месеца от датата на съставяне на АУАН, доколкото в случая то е издадено след около 3 месеца. Няма допуснати нарушения от съществен характер на процесуалните изисквания за съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на управителя на ЮЛ и на свидетел, участвал при установяване на нарушението, като е спазено и правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН – за подписване на АУАН от актосъставителя и свидетеля, и неговото предявяване и връчване. Според този съдебен състав двата процесуални документа (АУАН и НП) съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото изискуемата писмена форма е спазена и техните задължителни реквизити също са налице, вкл. обстоятелствата по проверката, неговото фактическо описание и нарушените законови разпоредби (чл.27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.), като няма различия и противоречия на изложените обстоятелства в съставения АУАН и последващо възпроизведените такива в атакуваното НП.