Решение № 5590 от 25.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5590 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100514359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Б. Й., чрез адв. Т., срещу решение № 19771/03.11.2025г., постановено по гр.дело № 16554/2025г. по описа на СРС, 63-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника Р. Б. Й. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че същата дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 5 160.36 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот – ап. 118, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб.

№ ********, ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до окончателното погасяване и сумата 1 133.33 лева, представляваща мораторна лихва върху същата главница, начислена за периода от 15.08.2022г. до 10.12.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 76163/2024г. по описа на СРС, 63-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. От доказателствата не било установено страните да били обвързани от валидна облигация през процесния период и че ответникът била потребител на ТЕ.

Ищецът не представил документ за собственост, приложима била нормата на чл. 62 1

ЗЗП. Не се установила и реална доставка на ТЕ, липсвали контролен водомер и топломер по пътя на енергията от абонатната станция, с което били нарушени императивните разпоредби на чл. 60 от Наредба № 16-334 и чл. 50 от Наредба № ЕРД-01-1. Договорът с ФДР от 07.10.2002г. бил със срок от 5 години, който изтекъл и липсвал валиден договор с топлинния счетоводител. Сумите за дялово разпределение и лихви върху тях не се дължали на ищеца, а на топлинния счетоводител. По отношение на присъденото обезщетение за забава за плащането на главницата за ТЕ твърди, че ответникът не изпаднал в забава – ищецът не бил поканил ответника да плати, последният не се запознал с размера на задълженията и в интернет. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не заявява становище по жалбата.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, в обжалваните му части, на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

По делото като писмено доказателство, неоспорено от страните е приета заповед № РД-41-3707/09.12.1982г. на Председателя на ИК на СНС, от съдържанието на която се установява, че процесният апартамент № ********. „9-ти септемвриЛагера“ бил предоставен в собственост на Б.Й.Й. и М.В.Й., като обезщетение за отчужден техен имот за изграждане на блок в кв. 1014. Съгласно представеното 2 удостоверение от ГИС изх. № 68-00-531/29.04.2015г. имотът – ап. 118, има актуален административен адрес в гр. София, ж.к. „********, вх. Д. Посочените в заповедта лица, видно от наличната на л. 63 от преписката на делото на СРС справка за роднински връзки, са родители на ответника Р. Б. Й., а последната е техен наследник.

По делото е представен протокол от проведеното на 11.09.2002г. общо събрание на етажните собственици на вх. Д, бл. ********”, гр. София, в който ответникът Р. Б. Й. в качеството си на етажен собственик /ап. № 118/ заявила срещу подпис, за абонатен № ********, 3 броя радиатори, 3 броя разпределители и начин на плащане на ТЕ разсрочено, като се съгласила да бъде сключен договор с ФДР „ТАЕС Нелбо Инженеринг“ ООД за индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти. Авторството на подписа, положен за ответника в списъка на етажните собственици към протокола от проведеното общо събрание, не е оспорено. С отговора на исковата молба са направени различни оспорвания - липсвал подпис на домоуправителя, протоколът бил от дата преди процесния период, възражения досежно процедурата на провеждане на общото събрание, които са без значение за извършеното от ответника към 11.09.2002г. извънсъдебно признание на факт. По делото от третото лице помагач са представени и индивидуални отчети /формуляри за отчет/ за топлоснабдения имот от 12.05.2022г. и от 04.06.2023г., неоспорени от страните, в които ответникът Р. Б. Й. положила подпис като клиент/потребител.

Подписаните от ответника Р. Б. Й. протокол от общо събрание и документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. че е етажен собственик и потребител на топлинна енергия, изхождат именно от нея. Ето защо настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че по делото не се установявало същата да била носител на правото на собственост процесния топлоснабден имот.

Ирелевантни за предмета на спора са възраженията на ответника в исковата молба във връзка с провеждането на общото събрание на етажните собственици на 11.09.2002г. Съгласно чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм./ законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за обжалването на решението на общото събрание от 11.09.2002г. по реда на чл. 13, ал. 2 ПУРНЕС /отм./. Следователно влязлото в сила решение на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор за топлинно счетоводство с ФДР, обвързва ответника Р. Б. Й. в качеството й на етажен собственик.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на 11.09.2002г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к. ******** 5, за избор на ФДР, договор от 07.10.2002г., сключен между ЕС на горния адрес и „ТАЕС Нелбо Инженеринг“ ООД, съобщения към 3 фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № ********/идент. № 40000098377, подписани от клиента/абоната формуляри за отчет от 12.05.2022г. и от 04.06.2023г., неоспорени от ответника и неоспореното заключение на СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът Р. Б. Й. през процесния период била съсобственик на процесния недвижим имот – апартамент № 118, находящ се в гр. София, ж.к. ******** Д, аб. № ********/идент. № 40000098377 и през процесния период била клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Предвид цитирания по-горе законов текст, на посоченото в исковата молба основание, а именно като собственик на топлоснабдения имот, ответникът била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да било необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Неоснователни са възраженията на ответника за липса на облигация с ищеца, основани на нормата на чл.62 ал.1 ЗЗП.

Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на ЕС могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, че мнозинството решава. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделен обект може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в собствения му обект, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.

62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното 4 предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Неоснователни са доводите на ответника, че липсвал договор между ФДР и ЕС в гр. София, ж.к. ******** Д. По делото не са ангажирани никакви доказателства за това страните да са прекратили договора. Освен това от СТЕ по делото се установява, че през исковия период именно ФДР „Нелбо“ АД извършила дяловото разпределение и следователно договорът бил изпълняван. Поради това съдът намира дяловите разпределения да са извършени от оторизирано дружество.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. подписани от клиента и неоспорени от ответника формуляри за извършен отчет от 12.05.2022г. и от 04.06.2023г., извлечение от сметка за аб. аб. № ********/идент. № 40000098377, съобщения към фактури и неоспорени от ответника изравнителни сметки, както и от неоспореното по делото заключение на СТЕ, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период и нейната стойност. В случая с въззивната жалба не са въведени възражения досежно прилагане от СРС на института на погасителната давност, предвид на което въззивният съд не намира основание за промяна изводите на СРС по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.