Решение № 302 от 07.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.

Образувано е по молба на нарочно упълномощения за това защитник на осъдения В. Ц. П., с която се иска възобновяване на наказателното дело с аргумент, че първоинстанционната присъда и решението на Окръжен съд – Видин, постановено по в.н.о.х.д. № 204/2020 г., са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо.

С въззивното решение е потвърдена осъдителната присъда на Районен съд Видин по н.о.х.д. № 675/20 г., с която осъденият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е санкциониран, при условията на чл. 54 НК, с наказание лишаване от свобода за срок от две години, търпимо при строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение наложеното наказание по предходно осъждане, възлизащо на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване също е постановено да е при строг режим.

В искането, изготвено от адвокат В. В., се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. Поддържа се, че присъдата е немотивирана, че първостепенният съд е тълкувал доказателствата превратно, че не ги е обсъдил, че нямало свидетели – очевидци и нито един свидетел не бил потвърдил твърдяното от пострадалия.

Изразява се и недоволство от някои доказателствени изводи. Конкретно – че представената служебна бележка за получаване на рента от подсъдимия била ирелевантна и не била годно доказателство за изграждане на алибито на осъдения. Въведено е оплакване за явна 1 несправедливост на наказанието.

Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на нов с оправдателен характер, а алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наказанието.

В хода на съдебните прения адвокат В. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея съображения. Претендира за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане или в РС – Видин, или в ОС – Видин или за постановяване на оправдателна присъда.

Осъденият П. заявява, че поддържа молбата и наведените в нея съображения, към които допълва, че досъдебното производство е било образувано в нарушение на чл. 207, ал.

1 НПК, тъй като прокуратурата нямала достатъчно данни за осъществено престъпление. В тази връзка твърди, че листът, който бил представен като доказателство бил от фалшив профил и експертизата доказала последното. Освен това на листа датата е месецът били написани с химикал, което също потвърждавало, че става дума за „абсолютен фалшификат“.

Осъденият П. определя като противоречиви показанията на свидетелката Г., която заявила пред въззивния съд сигурност досежно обстоятелството, че полученото съобщение било от негов профил, а пред районния твърдяла, че го била блокирала във Фейсбук. Осъденият определя като невярно твърдението в решението на въззивния съд, че от трафичните данни се извличала информация за проведен разговор, защото от тях било установимо единствено местоположението. На последно място отбелязва, че предявеният граждански иск бил със сгрешени дати, тъй като на петте обвинения датата била 8.10.2029 г.

Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без уважение. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка със събирането, анализа и оценката на доказателствения материал. Намира обвинението за доказано по несъмнен начин и застъпва становище за съответствие на съдебния акт с материалния закон. Представителят на САП допълва, че пострадалият е възприел лично и непосредствено част от отправените закани, а по отношение на заканата чрез месинджър е налице заключението на експертизата, установяващо авторството на осъдения. В заключение, прокурорът пледира, че не е налице нито основание за възобновяване, включително и претендираната явна несправедливост на наложеното наказание.

В предоставената му последна дума осъденият П. отправя претенция за връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаването му, подчертавайки отново, че били допуснати множество съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, както и че нямало свидетели, потвърждаващи обвинителната теза.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

С присъда № 333 от 20.10.2020 г. по н.о.х.д. № 675/20 г. на РС – Видин (ВРС) В.

Ц. П. е признат за виновен в това, че за периода от 8.10.2019 г. до 12.11.2019 г., при условията на продължаващо престъпление, включващо пет отделни деяния, се заканил против личността на Б. С. Б. с убийство като заканите биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването му - и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.

2 чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години, които да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. На основание чл.

68, ал. 1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на В.П. с присъда по н.о.х.д. № 334/2018 г. на РС – Видин, търпимо при първоначален строг режим. С присъдата е уважен частично и предявеният от гражданския ищец Б. С. Б. граждански иск за сумата от 1000 лева ведно със законната лихва, считано от 12.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен в частта до размера от 7000 лева. Сторените деловодни разноски са възложени на осъдения.

Присъдата на ВРС е била проверена по въззивен ред по въззивна жалба на защитника на П.. С решение № 2 от 10.6.2021 г. на ОС – Видин (ВОС), НО, 2. въззивен състав по в.н.о.х.д. № 204/20 г. обжалваната присъда е потвърдена като правилна.

Искането за възобновяване е допустимо

– депозирано е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок (подадено е на 25.6.2021 г.) от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения Съдържанието на искането налага настоящия съдебния състав да изрази своята принципна отправна позиция, застъпвана последователно във всяко производство като процесното. Тя касае предметния обхват и пределите на дължимата проверка. В производството по възобновяване, извънредно по своя характер, съдът е обвързан от инвокираните възобновителни основания, които, съобразно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са визираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК касационни основания. Възложената на съда проверка в тази процедура не включва установяването на фактически положения и събиране на доказателства. Съдът не действа като трета редовна инстанция и се произнася само по правото, не и по фактите.

Отново във връзка с горното, необосноваността не е касационно основание, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка в процеса на неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. В този смисъл следва да се отбележи, че възражения, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са заявени като такива за съществени процесуални нарушения, не подлежат на проверка. Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен.

Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречието между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка.

Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК.

3

Последно, във връзка с наведените оплаквания, касаещи първоинстанционната присъда, САС припомня, че предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт. Обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е извършена въззивната проверка.

Съобразявайки горните бележки, съдът намира за удачен подход да провери естеството на наведените оплаквания, за да разграничи мотивираните предимно с твърдения за необоснована, според защитата, оценъчна дейност на доказателствените източници, от тези, които действително се отнасят до твърдяна порочна доказателствена дейност в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на изложеното в искането може да се резюмира, че твърденията за съществени процесуални нарушения се свеждат до оплакванията за: липса на мотиви към първоинстанционната присъда, от която не ставало ясно въз основа на какви доказателства е постановена и защо се приема за доказано обвинението; липса на обсъждане на доказателствата от съдилищата.

От решението на въззивния съд, с което е потвърдена осъдителната присъда, е видно, че втората инстанция е изпълнила прецизно задължението си да обсъди задълбочено и всестранно доказателствените материали, в това число и в аспекта на наведените от защитника доводи. Въззивният съд е провел и съдебно следствие, за да изследва защитните възражения и за да установи всестранно и пълно значимите за делото обстоятелства. Не е вярно, че липсва доказателствен анализ или, че осъщественият такъв е превратен. На л. 7 – 10 ВОС е изложил изчерпателни съображения досежно всяко едно от деянията, посочвайки въз основа на какви доказателствени материали приема за установена фактологията и отговаряйки на всяко едно от наведените от защитата възражения. Спазено е процесуалното изискване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК и не са налице пороци при формирането на вътрешното убеждение на решаващия орган. Затова общото оплакване, че доказателствената дейност е била проведена при съществено нарушение на процесуалните правила, е неоснователно. В известна степен е и противоречиво, защото едновременно се поддържа, че изобщо не били обсъдени събраните доказателства, че били обсъдени, но превратно, а и че нямало нито едно в подкрепа на обвинителната теза, доколкото липсвали свидетели очевидци. Въззивният съд е обсъдил доказателствата касателно авторството и като е извършил собствена оценка на събрания, включително и от него, доказателствен материал е заключил, че този въпрос е установен по изисквания от закона несъмнен и категоричен начин. Поставените от защитата доводи за обратното са получили изчерпателен отговор.

Така е даден отговор на оплакването за несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл. 246 НПК и с основание е прието, че непосочването на точен час на осъществяване на деянията в диспозитива на обвинителния акт не препятства правото на защита на подсъдимия след като данни за приблизителния час са отразени в обстоятелствената част на акта. Обсъдено е и възражението за липса на мотиви към първоинстанционната присъда и ВОС мотивирано е посочил, че подходът на първия съд да изследва свидетелските показания в по-общ план е обясним с факта, че те са били еднопосочни, тоест не са съдържали противоречия помежду си. Аргументиран отговор е даден и за представената от подсъдимия П. служебна бележка, целяща да установи обстоятелството, че на 8.10.2019 г. той се намирал в с. Ставерци, за да си вземе рентата, което означавало, че той не може да е извършител на деянието. Съдът е съпоставил показанията на свидетелката Г. относно времето на случилото се, както и тези за трафичните данни за телефона на П., установяващи, че поне до 11:53:22 той е бил в гр. Видин и в района, в който живеела свидетелката. Тази бележка с основание не е приета като доказателство, изключващо авторството на подсъдимия, особено като се има предвид, че инкриминираното на тази дата деяние е осъществено чрез изпращане на съобщение посредством мобилното приложение „Месинджър“, тоест няма никакво значение къде фактически се е намирал осъденият П..