Решение № 116 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001001072 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Адвокатско дружество «Н.», със специална процесуална правоспособност, представлявано от адв.Н. Н. насочена против Решение № 261097/08.07.2021 г., постановено по т.д. № 2290/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което по предявен иск от И. Я. К. е признато за установено, че заличаването на Адвокатско дружество «Н.» с Булстат 176048408 от регистъра на адвокатските дружества към СГС, вписано с Решение № 10/03.10.2019 г. по ф.д. № 141/2011 г. на СГС, ТО, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – Закона за адвокатурата; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, респ. – приобщаване и произнасяне въз основа на доказателства, приложени по делото след приключване на съдебното дирене и недопускане на своевременно заявени доказателствени искания още в отговора по исковата молба от страна на въззивника.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.604 ГПК от И.К. против Адвокатско дружество „Н.“, с който е поискано съдът да признае за несъществуващо вписаното обстоятелство – заличаване на АдвД“Н.“.

1

Твърдяло се е във връзка с това искане в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата е била съдружник в АдвД“К., Н., Д. и съдружници“, рег. по ф.д. № 141/2011 г. по описа на СГС, с 42 дяла/процента от имуществото на дружеството. С Решение № 7/15.12.2016 г. К. била заличена като съдружник и дружеството престанало да съдържа в наименованието си и нейното име.

По предявен от И.К. иск с Решение № 3772/23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 367/2017 г. по описа на СГС, АдвД“Н., Д. и съдружници“ било осъдено да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв., представляваща частичен иск от 163 000 лв. за ликвидационен дял.

Срещу това решение ответното адвокатско дружество подало въззивна жалба и същевременно молба за прекратяване на производството с твърдения, че „АдвД“Н.“ е заличено и не съществува като субект – обстоятелство, удостоверено с Решение № 9/05.06.2019 г., с което В. М. е заличен като съдружник, поради напускане, адвокатското дружество е преименувано на „Н.“, вписано е прекратяването му и е обявена ликвидация, а в последствие е вписано и заличаване на дружеството.

С връчване на тази молба да становище ищцата узнала за заличаването на адвокатското дружество, а като негов кредитор същата имала правен интерес от отмяна на това вписване. Кредиторовото й качество произтичало от качеството й на напуснал съдружник от адвокатско дружество, с право на ликвидационен дял и част от текущата печалба към датата на напускането, чийто вземания са предявени по съдебен ред.

В този смисъл и ищцата имала качеството на трето лице, чийто права са засегнати от вписването за заличаване на дружеството, като единственият път за защита на накърнените й права е предявяването на настоящия иск.

Поддържано е, че вписването на заличаването на ответното адвокатско дружество е недопустимо, т.к. в случая дължимите от последното парични задължения към К. не са погасени, а съобразно чл.75, а.3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ адвокатско дружество може да бъде заличено след проведено производство по ликвидация и едва след удовлетворяване на кредиторите и разпределение на останалото му имущество.

И т.к. е налице неудовлетворен кредитор, то отсъства изискуемата се положително предпоставка, предвидена по-горе.

В отговора по исковата молба ответното адвокатско дружество, чрез ликвидатора Н.

Н., е оспорило предявения иск.

Поддържало е от своя страна, че ищцата не притежава качеството на кредитор на дружеството, поради което и не активно процесуално легитимирана да предяви срещу него иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

На отделно основание е поддържало, че регистърният съд e вписал атакуваното заличаване, установявайки наличието на всички предпоставки по чл.75 ЗАдв и оплакванията в исковата молба в обратната насока били неоснователни.

Оспорени са твърденията на ищцата за наличие на задължения от страна на ответното дружество към нея, вкл. и правните доводи за приложимост на норми от ТЗ към процесния казус.

Неоснователни били и твърденията, че вписването било извършено въз основа на неистински документ, които се опровергавали и от отказът на СРП да образува досъдебно производство за такова деяние. Във връзка с него е поискано да се приложи чл.300 ГПК и изводът за липса на противоправно деяние и вина, въз основа на които наказателното производство било окончателно прекратено, да бъде възприет и от решаващия съдебен състав.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – 2 предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните нямат спор по част от релевантните за предмета на производството факти, установяващи се и от анализа на приобщените по делото писмени доказателства, а именно:

С Решение № 7/15.12.2016 г. на СГС, ТО, и установява от решение №10 от 03.10.2019г. по ф.д. №141/2011г. на СГС, ТО и на осн.чл.62, ал.3 от ЗА в регистъра на адвокатските дружества по партидата на „Адвокатско дружество К., Н., Д. и съдружници“ е вписано заличаване на съдружника адвокат И.К. и промяна на наименованието на дружеството АД“Н., Д. и съдружници“.

През 2017 г. по предявени искове от И.К. против АД“Н., Д. и съдружници“ е образувано гр.д. № 367, по което е постановено Решение № 3772 на 23.05.2019 г., с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. – частичен иск от общ такъв в размер на 163 380 лв., представляваща ликвидационен дял в размер на 42% от имуществото на дружеството, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2017 г. до окончателното й изплащане, а искът за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща част от текуща печалба на дружеството за 2016 г. е бил отхвърлен.

Срещу това решение са били подадени две въззивни жалби – от всяка една от страните, съответно срещу уважителната и отхвърлителната му част, като по тях е образувано в.гр.д.

№ 60/2020 г. по описа на САС, което към настоящия момент е спряно с Определение № 1310/03.06.2020 г. до приключване с влязло в сила съдебно решение на спорът по настоящето дело. Това определение е потвърдено с Определение № 248/31.07.2020 г. по ч.т.д. № 1118/2020 г. по описа на ВКС.

В хода на висящото производство по гр.д. № 367/2017 г. по описа на СГС, по партидата на въззивното адвокатско дружество са вписани няколко промени.

Така първоначално с Решение № 9/05.06.2019 г. е вписано заличаване на съдружника В. М. Д. и промяна в наименованието на дружеството „Адвокатско дружество Н.“, както и прекратяване на последното и обявяването му в ликвидация. Постановено е всички висящи дела и преписка, които се водят от дружеството, да бъдат продължени от адв.Н. Н., който е вписан като ликвидатор.

С последващо Решение № 10/03.10.2019 г. въз основа на подадените от ликвидатора документи на осн.чл.75 ЗА е вписано заличаване на „Адвокатско дружество Н.“.

Според изготвения от ликвидатора Доклад от 30.09.2019 г. /л.38 и л.75 от първоинстанционното дело/, отношенията на дружеството били уредени и в съответствие със счетоводните записвания дружеството нямало неудовлетворени кредитори и неизпълнени задължения към 30.09.2019 г., а отношенията с единствения съдружник – Н. Н., били уредени.

Гореустановените релевантни за предмета на спора факти предпоставят следните правни изводи:

Законът за адвокатурата е специален такъв, уреждащ придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения – чл.1 от ЗА.

Според чл.57 от с.з. като правно регламентирана форма за упражняване на съвместна адвокатска дейност от един или няколко адвокати, адвокатско дружество е юридическо лице, като вписването на всички обстоятелства, относими съм възникването и осъществяване на 3 дейността му се извършва по реда на чл.595 и сл. ГПК.

Затова и установяване вписването на несъществуващо обстоятелство се извършва с иск по чл. 604 ГПК, какъвто е предявен от въззиваемата-ищца.

Противно на поддържаното от въззивника правният интерес от предявяването му следва от твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, че е кредитор с неудовлетворено парично вземане спрямо ответното дружество, поради което и искът се явява процесуално допустим. Установяването на тези твърдения касае основателността на иска, а не негова допустимост.

За пълнота само следва да се подчертае, че и към настоящият момент страните по спора се явяват надлежно процесуално легитимирани, с оглед безсъмнено установеният факт, че именно в хода на висящо производство по предявен осъдителен иск спрямо ответното адвокатско дружество е настъпило заличаване на същото като правен субект /така и Определение № 248 от 31.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1118/2020 г., I т. о., ТК/. Поради горният факт и за целите на настоящето производство това дружество е със специална процесуална правоспособност.

Освен процесуално допустим, според настоящият въззивен състав предявеният иск е и основателен.

Изложените от първоинстанционният съд доводи в подкрепа на този краен правен извод се споделят изцяло и за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК, като във връзка с наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, се излага и следното:

Като юридическо лице със специален предмет на осъществяваната дейност, учредяването, вписването на подлежащите на вписване обстоятелства в нарочния регистър към съответния окръжен съд, промените в статута му и заличаването на адвокатското дружество се извършва по реда на ГПК – чл.595 – чл.607.

Прекратяването, ликвидацията и заличаването на такова дружество се подчинява на правилата на специалния закон, но както теорията, така и съдебната практика последователно приемат, че макар изрично уредено по посочения начин, релевантното за настоящия правен спор производство по ликвидация при адвокатските дружества разкрива висока степен на сходство с уреденото в чл. 266 и сл. от ТЗ производство по ликвидация на търговските дружества /цитираното Определение № 248/31.07.2020 г. на ВКС/.

Така по аналогичен с посоченото производство начин крайната цел на ликвидацията на адвокатското дружество е да довърши текущите дела, да събере вземанията му, да осребри наличното имущество и да удовлетвори кредиторите на дружеството. По аналогичен начин ликвидацията се извършва от ликвидатор, вписан в съответния регистър /чл.75, ал.3 ЗАдв/.