Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 14.11.2019, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
391/2019
Подписан
14.11.2019
В сила
12.10.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149,ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159,т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.30,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.52,ал.4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.53,ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.53,ал.3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54,ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • параграф 1, т.13 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • § 4, ал. 1, т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 14.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Русе в публично заседание на 29 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията Басарболиева адм. дело № 391 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.54 от ЗКИР вр.

§ 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Г.И.А., чрез адвокат пълномощник В.Ф., срещу Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на Кмета на Община Русе, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е наредена поправка на кадастралния план на кв. 64 по плана на с. Червена вода, Община Русе, като с кафяв цвят се нанесе действителното местоположение на имотната граница между новозаснетите ПИ №1816 и ПИ

№1817, както и действителното местоположение на границата между ПИ №1816 и ПИ №859. Жалбоподателката претендира обявяването на заповедта за нищожна, а в условията на евентуалност – отмяната й като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Русе, чрез процесуален представител - гл.юрисконсулт Н.Г., счита жалбата за недопустима в частта й по искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Изразява становище за неоснователност на жалбата в частта й по искането за обявяване нищожността на оспорения индивидуален административен акт. Претендира разноски по делото.

Заинтересованите страни – С.Д.П.; И.Е.А., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на родителя си – бащата Е.Г.А. и Г.Е.А., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на родителя си – бащата Е.Г.А., изразяват становище за основателност на жалбата. Не претендират разноски.

Заинтересованата страна В.К.Ч., собственик на ПИ №859 по плана на с.Червена вода, от който понастоящем е образувано УПИ VIII в кв.64 по ИПР на с.Червена вода, одобрен със Заповед №РД01-1072 от 30.04.2013 г. на Кмета на Община Русе, представляван от пълномощник – адв. Е.К., изразява становище за недопустимост на жалбата в частта й по искането за отмяна на оспорената заповед, в останалата част – намира жалбата за неоснователна. Претендира сторените в производството разноски, за които представя списък /л.166 от делото/.

След като съобрази представените по делото доказателства, стано­вищата на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът приема за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по искане вх.№КР19/11 от 08.06.2010 г. от Г.И.А. /жалбоподателката в производството/ и В. И. Й., тогава собственици на ПИ №860 по КК на с.Червена вода, за поправка на кадастрална карта касателно границите на имота поради допуснати грешки /искане на л.69 и л.70 от делото/. Към заявлението са приложени обяснителна записка, скица копие от кадастралната карта, материали и данни от геодезическите измервания - в цифров и графичен вид и и скица-предложение, изготвени от правоспособно лице ЕТ „Прециз гео- С.П.“-Русе /л.71-л.77 от делото/.

По повод на молбата е съставен Акт № 5/21.06.2010 г. за грешки в ПИ №860 и ПИ №859, кв.64 по кадастралния план на с.Червена вода, община Русе /л.66-л.67 от делото, представен в оригинал на л.82 и л.83 от делото/. С акта е установено, че грешките засягат: ПИ № 860, от който са образувани УПИ VI-860 и УПИ VII-860, и ПИ №859 и представляват: допусната очевидна фактическа грешка при заснемане на границата между същите поземлени имоти. Според акта границите между засегнатите имоти са съществували към момента на одобряване на кадастралния план. Очертанията на границите на поземлените имоти не съответстват на графичното им изображение в кадастралния план. Според акта, поземлените имоти приемат нови кадастрални номера: УПИ VI-860 приема нов кадастрален номер 1817, а УПИ VII-860 – нов кадастрален номер 1816.

Акт №5/21.06.2010 г. е съставен от длъжностно лице при Община Русе. В него е удостоверено, че съставянето му е станало в присъствието на заявителите Г.А. и В. Й., собственици на ПИ №860 /с нов кадастрален номер ПИ №1816/; В.К.Ч., собственик на ПИ №859 и С.Д.П., собственик ПИ № 860 / с нов кадастрален номер №1817/. Акт №5/21.06.2010 г. е подписан от всичките посочени лица.

Въз основа на акта е издадена оспорената в производството Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на Кмета на Община Русе /л.49 от делото/. Със заповедта, на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, е наредена поправка на кадастралния план на кв. 64 по плана на с. Червена вода, община Русе, като с кафяв цвят се нанесе действителното местоположение между новозаснетите ПИ №1816 и ПИ №1817, както и действителното местоположение на границата между ПИ №1816 и ПИ №859.

По допустимостта на производството:

Оспорената заповед касае изменение на КК и е издадена на основание параграф 4, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР и чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР.

Според чл.54,ал.2 от ЗКИР, в приложимата за случая редакция на ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г., съобразно датата на издаване на процесната заповед по чл.53,ал.1 от ЗКИР, заповедта може да се обжалва по реда на АПК по местонахождението на имота.

В настоящото производство съдът е сезиран както с петитум за отмяна на Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на Кмета на Община Русе като унищожаема (незаконосъобразна), така и с искане за обявяване на нейната нищожност. Жалбоподателката Г.А. обосновава легитимацията си за оспорване на заповедта със собственост върху имот, предмет на одобреното изменение – притежаваща ½ ид.ч. от ПИ 860, с нов кад. номер 1816.

За издадената заповед е изготвено съобщение изх.№911/173 от 12.11.2010 г., в което е индивидуализиран административният акт с номер, датаи орган-издател; посочен е неговият предмет, а също срокът и органа пред който може да бъде обжалван, с посочване на правното основание за това – чл.54,ал.2 от ЗКИР /л.47 от делото/. Видно от представения разписен лист /л.46 от делото/ съобщението е връчено лично на жалбоподателката Г.А. на 23.11.2010 г., удостоверено с подпис, а на другите лица с обратни разписки: на В.

И. Й. на 23.11.2010 г. /л.42 от делото/, на В.Ч. на 17.11.2010 г. /обратна разписка на л.43 от делото/ и на С. Д.П. на 17.11.2010 г. /обр. разписка на л.43 от делото/. Съдът намира, че изготвеното съобщение за издаването на заповедта е надлежно връчено на оспорващата Г.А., удостоверено с нейн подпис върху разписен списък на л.46 от делото, като подписът не е оспорен в хода на делото.

При доказаното редовно съобщаване на заповедта на Г.А. на 23.11.2010 г., преклузивният срок за оспорване по чл.149,ал.1 от АПК е изтекъл на 07.12.2010 г. /присъствен ден/ . Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е подадена чрез административния орган на 07.06.2019 г. Същата, в частта по искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна

/унищожаема/, е просрочена, в какъвто смисъл съдът приема за основателни наведените доводи от ответника и заинтересованата страна В.Ч.. В тази част съдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл.159,т.5 от АПК.

Без всякакво значение за преценка на допустимостта на производството са съображенията на оспорващата относно нередовното връчване на съобщението за издаването на заповедта на другия адресат на акта - В. И.Й. /протокол от съдебно заседание на л.154 от делото/. Връчването - редовно или нередовно на това лице, е релевантно за поставяне в течение срока за оспорване на заповедта от него, но не и за жалбоподателката. В съдебното производство последната няма качеството на процесуален субституент и не може да реализира чуждо право на оспорване на индивидуалния административен акт с искане за неговата отмяна.

Жалбата на Г.А. е допустима за разглеждане в частта й относно искането за обявяване на заповедта за нищожна. Това се следва от правилото на чл.149,ал.5 от АПК, по силата на което административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Налице е и правен интерес от оспорване, тъй като Г.А. е страна в производството по издаване на акта, съгласно чл.27,ал.1 от АПК, и е адресат на същия. В това й качество тя има право на оспорване, по аргумент от чл.147,ал.1 от АПК и чл.54,ал.2 от ЗКИР.

По съществото на спора в допустимата му част.

Жалбата, в частта й по искането за обявяване на заповедта за нищожна, се явява неоснователна.

В законодателството ни не са въведени изрично критерии за разграничаване на двата вида недействителност на административните актове – нищожност и унищожаемост. Съгласно непротиворечивата практика на ВАС и доктрината за да е налице нищожност, следва да е налице особено съществен порок, касаещ валидността на акта, т. е. за да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност.

Според § 4, ал.1, т.2 от ЗКИР, в приложимата за случая ред. на ДВ, бр.

80 от 2009 г., кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и ЗТСУ, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината.

Процесната заповед, с правно основание § 4, ал.1, т.2 от ЗКИР, е издадена от кмета на Община Русе. От изисканите от съда и предоставени от СГКК-Русе данни в писмо с вх.№2694 от 22.07.2019 г. по описа на съда /л.87 от делото/ се установява, че към датата на издаване на акта 04.11.2010 г. за с.Червена вода, общ.Русе няма изработена и одобрена по реда на ЗКИР кадастрална карта. При това положение и съобразно разпоредбата от параграфа се налага изводът, че оспорената заповед е издадена от компетентния по място, степен и материя орган – кмета на Община Русе. Следователно, спазено е изискването за издаване на Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. от оправомощения за това административен орган и тя не се явява нищожна на това основание. Отсъстват и недостатъци, засягащи формата и съдържанието на акта.

Основният довод на жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта се свежда до това, че административното производството е започнало по искане, което не е подписано от нея и В. И. Й.. В тази връзка по направеното оспорване е открито производство по оспорване на документа – искане вх.№КР19/11 от 08.06.2010 г. досежно положените подписи на лицата-заявители. От приетата по делото графологическа експертиза /л.124-л.129 от делото/ се установява, че в искането за поправка на кадастралния план подписите на неговата втора страница, след текста “С уважение 1…….. , 2….“ не са положени от Г.И.А. /жалбоподателката в съдебното производство/ и В. И. Й.. Направеното оспорване съдът намира за успешно проведено. Във връзка с установената неавтентичност на подписите се поставя въпросът - административното производство за поправка на грешки в КП, което е проведено по искане, което не е подписано от сочените като заявители лица, опорочава ли го до степен, която да има за последица нищожност на издадения финализиращ производството индивидуален административен акт.

Отговорът на този въпрос, според съда, е отрицателен.

По отношение на процедурата за поправка на кадастралния план, параграф 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР препраща към наредбата по чл.31 от ЗКИР и това е Наредба №3/28.04.2005 г. на МРРБ /обн. ДВ, бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г., понастоящем отменена с ДВ,бр. 4 от 13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г./ Съгласно чл.58, ал.1 от Наредба №3/2005 г., в приложимата редакция на ДВ, бр. 16 от 2006 г., измененията в КК и КР се извършват по: т.1 - молба на заинтересуваното лице или на негов представител до началника на службата по кадастъра по местонахождение на имота, и т.2 - служебно - в случаите по чл. 57, т. 5 или в други случаи, когато информацията за настъпилите промени е получена служебно по реда на чл. 56. В случая отсъстват визираните от закона основания за служебна промяна на кадастралния план. Процедурата е проведена в първата хипотеза на чл.58, ал.1. В разпоредбата на ал.2 на чл.58 от Наредба №3/2005 г., в приложимата редакция, са регламентирани реквизитите на молбата /заявлението/ по ал.1,т.1 на същата норма на заинтересованите лица: