Решение № 11677 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11677 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110104274 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба от Д. Н. Д. против М.Р.Р.Б. с искане да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 3915,34 евро, претендирани от ответника на основание чл. 220, ал. 1 КТ.

Ищецът твърди, че бил служител на ответника на длъжност „експерт по управление на проекти“. Със Заповед № *** от 30.03.2023 г. работодателят прекратил това трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 КТ като изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на предизвестието в размер на 7657,74 лева или 3915,34 евро. С решение по Гражданско дело № 1138 от 2023 г. по описа на РС – Х., влязло в сила на 30.05.2024 г. прекратяването на трудовото правоотношение било отменено като незаконно, ищецът бил възстановен на заеманата от него длъжност, а ответникът бил осъден да му изплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 11567,96 лева. С писмо, получено от ответника, ищецът бил уведомен, че ответникът счита, че сумата от 3915,34 евро заплатени на основание чл. 220, ал. 1 КТ му е дължима, поради което извършва прихващане с тази сума спрямо дължимото от него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът счита, че не дължи тази сума, като излага юридически съображения в тази насока. Моли съда да признае несъществуването на това вземане на ответника. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената длъжност, прекратяването на трудовото правоотношение, изплащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, признаването на прекратяването за незаконно, вземането в полза на ищеца на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и извършеното прихващане. Счита, че ищецът му дължи връщане на сумата от 3915,34 евро – изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ като излага юридически съображения в тази насока. Поради това прихващането било 1 извършено законно. При условията на евентуалност, релевира възражението за прихващане и в настоящото производство. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. Всяка от тях подава писмено становище, в което поддържа исканията си.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са всички факти по делото: ищецът е бил служител към ответника на длъжност „експерт по управление на проекти“, прекратяването на трудовото правоотношение, изплащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, признаването на прекратяването за незаконно, вземането в полза на ищеца на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и извършеното прихващане. Както беше посочено и в Определение № 15176 от 22.04.2026 г., постановено по делото, единственият спорен въпрос между страните е за законосъобразността на прихващането, което ответникът е извършил. Т.е. дали работникът или служителят, който е получил обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжен да върне сумата на това обезщетение при признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. За отговор на този въпрос и от двете страни беше релевирана практика на Върховен касационен съд – съответно Решение № 18 от 08.02.2013 г, постановено по гр. д. № 1211 от 2021 г. по описа на ВКС от страна на ищеца и Решение № 178 от 09.11.2017 г., постановено по гр. д. № 375 от 2017 г. по описа на ВКС от страна на ответника. След анализ на двете решения, настоящият състав приема за правилно второто становище. С Определение № 473 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение за отговор именно на този въпрос, като в самото определение вече е посочено, че в задължителната практика на ВКС, безспорно се приема, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ – тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения (оставането му без работа). От друга страна, с Определение № 1164 от 5.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2012 г. № 473 от 1.06.2017 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивно решение за отговор на материалноправния въпрос придобиват ли право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5 от ПЗР на КСО лицата, които имат навършени 57 години и 25 години учителски стаж, но не заемат длъжност "учител", а са на длъжност "педагогически съветник".

Първоинстанционният съд приема за меродавна практиката, обективирана в Решение № 178 от 09.11.2017 г., постановено по гр. д. № 375 от 2017 г. по описа на ВКС, Решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г. по описа на ВКС, Решение № 271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г. по описа на ВКС и други. Поради това се налага изводът, че с признаване на уволнението за незаконно и с изплащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ на работника от страна на работодателя, за последния се е породило правото за иска възстановяване на това обезщетение, респективно да извърши прихващане на това обезщетение с дължимото на работника обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което, настоящият състав не счита, че дължи произнасяне по идентичното възражение за прихващане, направено от ответника при условията на евентуалност в настоящото производство.

2

По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото такива се дължат единствено на ответника. От него се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което с оглед предмета на делото, цената на иска, броя проведени открити съдебни заседания и общата фактическа и правна сложност на делото, съдът определя на 100 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Н. Д., ЕГН:

********** със съдебен адрес гр. *** против М.Р.Р.Б., БУЛСТАТ *** със съдебен адрес гр. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че за М.Р.Р.Б. не е възникнало право на прихващане за сумата от 3915,34 евро, представляваща изплатено на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестие на Заповед № ***-391 от 30.03.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН: ********** да заплати на М.Р.Р.Б., БУЛСТАТ *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3