Определение № 494 от 19.06.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. гр. Добрич, 19.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500328 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК, вр.чл.346 от ГПК, вр.чл.31, ал.2 от ЗС, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.№260540/16.05.2024г. от Л. С. А. с ЕГН ********** от гр.В., чрез адв.М. Н., срещу протоколно определение от 10.05.2024г. по гр.д.№4110/2015г. на Добрички районен съд, с което е отказано разглеждането във втората фаза на делбата на претенцията и за сумата от 7000лева- обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните идеални части от съсобствения гараж за периода 08.11.2017г.-11.10.2023г.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като дадените от съда указания са били изпълнени като е посочено, че претендира месечно обезщетение в размер на 100лева , ведно със законната лихва за периода от писменото поискване на 08.11.2017г. до настоящия момент 11.10.2023г., разделен на два подпериода поради разлика в притежаваните части, в общ размер от 7000лева. Иска отмяна на определението.

Насрещната страна- Е. С. М. с ЕГН ********** от гр.Добрич, чр.3 адв.Ю. О. е подала писмен отговор по частната жалба с доводи за неоснователност, тъй като и след дадената възможност за отстраняване на нередовности не били разграничени периодите, за които претендира сумата и какво представлява тя-100лева месечно за идеалната и част или за целия 1 гараж .

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало 10.05.2024г., когато обжалваното определение е постановено в присъствие на обжалващия, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д №4110/2015 г. на ДРС е образувано по искова молба на Е. С. М. за делба на съсобствени недвижими имоти и е във фазата на извършването и.

В първото съдебно заседание от втората фаза на делбата, с писмена молба вх.№261227/11.10.2023г., жалбоподателката Л. С. А. е посочила, че съделителката Е. С. М. е ползвала и продължава да ползва допуснатия до делба гараж и и дължи обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода от писменото поискване на 08.11.2017г. до настоящия момент , равняващо се на месечен наем от 100лева или общо за периода 7000лева, като е заявила и, че до влизане в сила на решението по допускане на делбата на 06.06.2023г. квотите на съделителите са били съответно 5/6ид.части за Е. С.

М. и 1/6ид.част за нея, а след 06.06.2023г.- 1/6ид.част за Е. С. М. и 5/6ид.части за нея.

С протоколно определение от 11.10.2023г. районният съд е указал на Л.

С. А. да отстрани нередовности на искането си по сметки- „да формулира петитум с конкретизиране на претенцията“; да уточни „дали претенцията от 100лева месечно касае идеалната част на ответницата, която се търси като обезщетение за ползване, от която е лишена Л. А.“.

С молба вх.№261289/24.10.2023г. Л. А. е заявила искане да бъде осъдена Е. С. М. да и заплати по 100лева месечно или общо 7 000лева обезщетение за лишаване от ползване при твърдения за да е била лишена от ползването на 5/6ид.части от гаража за периода от писменото поискване на 08.11.2017г. до 06.06.2023г. и от 1/6ид.част от гаража за периода след това/след 06.06.2023г./до настоящия момент.

В проведеното на 10.05.2023г. открито съдебно заседание процесуалния представител на ответницата Лидия А. е уточнил периода и размера на претенцията си – 7 000лева за периода 08.11.2017г-11.10.2023г. на лишаване от ползване на притежаваната от нея идеална част от гаража.

2

С протоколно определение в същото открито съдебно заседание по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, след като е преценил, че не са отстранени нередовностите на сезирането от Л. А., с обжалваното определение е отказал разглеждането на претенцията и.

Неправилен е извода на съда, че са налице условията на чл.129, ал.3 от ГПК, тъй като не е налице никое от основанията, на които районния съд се е позовал- липса на посочване на обстоятелства, на които се основава претенцията, липса на ясен петитум.

Претенциите по сметки, които се предявяват в първото съдебно заседание след допускане на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание. Несъмнено, във всички случаи те трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право: фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. В случай, че не са спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, а ако е насрочено съдебно заседание и страната присъства, могат да се зададат при необходимост и доуточняващи въпроси. Само ако и тогава не може да се изясни претенцията по сметки, съдът следва да я остави без разглеждане.

В процесния случай претенцията на Л. А. е заявена писмено.

Първоначалната и уточняващата молба съдържат достатъчно данни, от които може да се извлече какво е основанието, петитумът и цената на предявения иск. Допълнително в съдебното заседание упълномощения от Л. А. адвокат е изложил изрично, че периодът за който се претендира обезщетение от 7000лева за лишаване от ползване на притежаваната от нея идеална част е 08.11.2017г.-11.10.2023г., че на 08.11.2017г. е отправила покана за плащане, че през целия период гаражът се ползва от Е. С. М..

Несъмнено ясно е, че се иска да се ликвидират облигационни отношения между двете съсобственички, свързани с ползването на гаража.

Изложените обстоятелства дават възможност да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията-иск по сметки за сумата от 7 000лева обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните идеални части от делбения имот/гаража/, за период, следващ поканата за заплащане на обезщетението, до датата на сезирането на съда. Дали са налице 3 всички елементи от фактическия състав на чл.31, ал.2 от ЗС - съсобственост, ползване, лишаване от ползване, писмено поискване и размера на обезщетението, е въпрос по същество на спора.

Обжалваното прекратителното определение се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят е сторил искане за разноски, но въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото частно производство, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт, според изхода му /чл. 81 ГПК/.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я протоколно определение от 10.05.2024г. по гр.д.

№4110/2015г. на Добрички районен съд, с което е отказано разглеждането във втората фаза на делбата на претенцията на Л. С. А. с ЕГН ********** от гр.Варна за сумата от 7000лева обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните идеални части от съсобствения гараж за периода 08.11.2017г.11.10.2023г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Добрички районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4