Протокол № 1143 от 19.06.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1143 гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100456 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Ищцата Й. С. К. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпило е писмено становище с вх. № 12750/05.05.2025 г. от адв. Д.

М., пълномощник на ищцата, с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната ИМ и приложените към нея доказателства, оспорва ОИМ. В случай, че от ответната страна не се предоставят изисканите справки моли да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В условията на евентуалност моли да се допусне ССчЕ, като въпросите към вещото лице са инкорпорирани в становището. Изразява становище по съществото на спора и във връзка със сторените по делото разноски. Към становището е приложен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие и Удостоверение за регистрация по ДДС.

Ответникът „К.“ ООД - редовно призован, не изпращат законов или процесуален представител.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване 1 фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищцата е страна по индивидуален договор за потребителски кредит

Номер

OL00092479/13.02.2024 г., сключен с К. ЕООД. Съгласно Договора за кредит К.дателят се задължава да предостави на К.получателя кредит в размер на 300 лева. Съгласно индивидуален договор за потребителски кредит Номер OL00092479/13.02.2024 г. ГПР по кредита е в размер на 0%, а ГЛП в размер също на 0% , при срок на кредита от 30 дни. В индивидуален договор за потребителски кредит Номер OL00092479/13.02.2024 г. е регламентирано и заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 70 лева.

Твърди се, че ищцата е била добросъвестна като на 10.05.2024 г., е заплатила сумата от 421.66 лева, по процесния договор. С тази сума от 421.66 лева тя погасява сумата от 300 лева главница, 70 лева за такса експресно разглеждане и 51.66 лева допълнителни начисления.

Твърди се, че процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При условията на евентуалност считат, че клаузата за такса експресно разглеждане от процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, че процесният договор сключен с К. ЕООД безспорно има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10г.). Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от наша страна основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.2013г 2 по т. д. № 1050/2011г на II т о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т дело № 3686/2014г на ВКС, I т.о.).

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и К.р договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че процесния договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в ИНДИВИДУАЛЕН ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ Номер

OL00092479 / 13.02.2024г. е посочен ГПР-0%., както и годишен лихвен процент 0%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в индивидуален договор за потребителски кредит номер ol00092479 / 13.02.2024г. е посочено, че ГПР- 0. Липсва обаче, каквото и да е 3 уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 0%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата, е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищцата ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на К.получателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Това е установено и в трайната практика на съдилищата в страната: Решение № 242 от 18.02/2016г., по гр.д.№ 45/2016г., на Окръжен съд П., VI състав, Решение № 1561 от 30.11/2016г., по гр.д.№ 2355/2016г, на Окръжен съд П., VI състав, Решение № 656 от 26.05/2017г., по гр.д.№ 499/2017г., на Окръжен съд П., VII състав, Решение № 336 от 13.03/2018г., по гр.д.№ 3025/2017г., на Окръжен съд П., VI състав.

В чл. 11, ал. 1, т 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В нашият случаи имаме погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност за подзащитния ми да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. В този смисъл е и трайната практика на: Решение № 526 от 02.05/2017г., по гр. д.№ 393/2017г., на Окръжен съд П., VIII състав, Решение № 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд П., VI състав.

Твърди се, че в процесния договор е уговорена такса експресно 4 разглеждане, поради явната и нищожност и фактически се дължи не за такса разглеждане, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на К.ра.

Фактически не се касае за дължима такса за разглеждане, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за К.ра, освен лихвата.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата разглеждане, която като такса разглеждане е нищожна, а реално е сигурна печалба за К.ра. Следователно годишният лихвен процент няма да е 0 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 281 лева, формално уговорено като такса разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 70 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от К.ра в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1т. 10 от ЗПК.

В тази насока е последователната и непротиворечива практика на 5 съдилищата в страната, постановена именно по Договори за заем сключени с фирми за бързи кредити предвиждащи подобни неустойка, в тази връзка съставите приемат тезата, че така уговорената неустойка/такса експресно разглждане, не представлява неустойка по своя характер и следва да бъде включена в ГЛП и ГПР, обективирана в: Решение № 989 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 2998/ 2021 г. на Районен съд - Бургас , Решение № 260428 от 10.09.2021 г. по гр. д. № 1512 / 2021 г. на III състав на Районен съд - Враца, Решение № 261804 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 15292 / 2020 г. на I състав на Районен съд П., Решение № 260526 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 1241 / 2020 г. на XX състав на Районен съд - Бургас, Решение № 55 от 28.01.2020 г. по гр. д. № 2525/2019 г. на III състав на Районен съд - Враца, Решение № 260860 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 10195 / 2019 г. на XXXVI състав и много други.

В условията на евентуалност се твърди, че клаузата от процесния договор предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 70 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, като съображенията за това са следните: