Решение № 13481 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13481 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20261110102256 по описа за 2026 година

МОТИВИ към решението по гр.д. № 2256/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав:

Производството е образувано по предявени от ...... осъдителни искове за заплащане на суми за доставена топлинна енергия, за дялово разпределение и за мораторни лихви върху тях.

След конституиране на наследниците на починалата длъжница, исковете са насочени срещу Ц. М. П., И. П. П., И. П. М., Д. К. Т., К. Д. Т. и О. К. Т..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По главните и акцесорните искове: Между страните не е спорно, че е съществувало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за процесния имот и че са начислени процесните суми за главници и лихви. В хода на съдебното производство ищецът е депозирал становище, с което заявява, че на 11.03.2026 г. ответниците са погасили изцяло задълженията си за главници и мораторни лихви, поради което поддържа претенцията си единствено за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна също признава иска и представя доказателства за извършеното на 11.03.2026 г. плащане.

Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като задължението е изпълнено изцяло в хода на процеса (на 11.03.2026 г.), спорното материално право е погасено. Поради това предявените осъдителни искове се явяват неоснователни към момента на приключване на устните състезания и следва да бъдат отхвърлени.

По въпроса за разноските: Предмет на спор между страните е отговорността за разноски.

1

Ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на ответниците възразява, че те не са дали повод за завеждане на делото, тъй като са платили сумата преди да получат препис от исковата молба (връчена им на 04.05.2026 г.) и делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Съдът намира възражението на ответниците за неоснователно. За да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК (освобождаване на ответника от разноски при признание на иска), е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Повод за завеждане на делото не е даден тогава, когато задължението не е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба или е било изпълнено преди тази дата.

В настоящия случай исковата молба е подадена на 28.01.2026 г.. Плащането е извършено на 11.03.2026 г.. Следователно към момента на иницииране на съдебното производство ответниците са били в забава и с неизпълнението на изискуемите си задължения са станали причина за предявяване на иска. Обстоятелството, че плащането е извършено преди връчването на преписа от исковата молба (04.05.2026 г.), е ирелевантно за преценката дали е даден повод за делото, тъй като правото на ищеца да търси съдебна защита възниква с факта на неизпълнението, а не с факта на уведомяването на длъжника за образуваното дело.

Поради това, макар исковете да се отхвърлят, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (приложим по аналогия при отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса) ответниците дължат на ищеца направените разноски.

Съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., което съответства на 51.13 евро (изчислено при фиксиран курс 1 евро = 1.95583 лв.). Съгласно правилата за разделност на задълженията, тази сума следва да бъде разпределена между ответниците съобразно техните наследствени и собственически квоти, посочени в уточнителната молба на ищеца, а именно: по 9/36 за Ц. П., И. П. и И. М. (по 12.78 евро); 5/36 за Д. Т. (7.10 евро) и по 2/36 за К. Т. и О. Т. (съответно 2.85 евро и 2.84 евро).

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ..........., срещу Ц. М. П. (ЕГН **********) осъдителни искове за заплащане на суми, начислени за топлоснабден имот, находящ се в ........., съобразно нейната квота от 9/36, както следва: 603.34 евро (с равностойност 1180.03 лв.) – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г.; 92.63 евро (с равностойност 181.17 лв.) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 19.12.2025 г.; 7.05 евро (с равностойност 13.79 лв.) – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г.; 1.71 евро (с равностойност 3.34 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 19.12.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

2

ОСЪЖДА Ц. М. П. (ЕГН **********) да заплати на ......, ЕИК ..........., сумата от 12.78 евро (с равностойност 25.00 лв.), представляваща съразмерна част (9/36) от дължимото юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ..........., срещу И. П. П. (ЕГН **********) осъдителни искове за заплащане на суми, начислени за топлоснабден имот, находящ се в ........., съобразно нейната квота от 9/36, както следва: 603.34 евро (с равностойност 1180.03 лв.) – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г.; 92.63 евро (с равностойност 181.17 лв.) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 19.12.2025 г.; 7.05 евро (с равностойност 13.79 лв.) – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г.; 1.71 евро (с равностойност 3.34 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 19.12.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА И. П. П. (ЕГН **********) да заплати на ......, ЕИК ..........., сумата от 12.78 евро (с равностойност 25.00 лв.), представляваща съразмерна част (9/36) от дължимото юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ..........., срещу И. П. М. (ЕГН **********) осъдителни искове за заплащане на суми, начислени за топлоснабден имот, находящ се в ........., съобразно нейната квота от 9/36, както следва: 603.34 евро (с равностойност 1180.03 лв.) – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г.; 92.63 евро (с равностойност 181.17 лв.) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 19.12.2025 г.; 7.05 евро (с равностойност 13.79 лв.) – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г.; 1.71 евро (с равностойност 3.34 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 19.12.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА И. П. М. (ЕГН **********) да заплати на ......, ЕИК ..........., сумата от 12.78 евро (с равностойност 25.00 лв.), представляваща съразмерна част (9/36) от дължимото юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ..........., срещу Д. К. Т. (ЕГН **********) осъдителни искове за заплащане на суми, начислени за топлоснабден имот, находящ се в ........., съобразно неговата квота от 5/36, както следва: 335.18 евро (с равностойност 655.56 лв.) – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г.; 51.46 евро (с равностойност 100.65 лв.) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 19.12.2025 г.; 3.90 евро (с равностойност 7.63 лв.) – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г.; 0.95 евро (с равностойност 1.86 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 19.12.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

3

ОСЪЖДА Д. К. Т. (ЕГН **********) да заплати на ......, ЕИК ..........., сумата от 7.10 евро (с равностойност 13.89 лв.), представляваща съразмерна част (5/36) от дължимото юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ..........., срещу К. Д. Т. (ЕГН **********) осъдителни искове за заплащане на суми, начислени за топлоснабден имот, находящ се в ........., съобразно неговата квота от 2/36, както следва: 134.06 евро (с равностойност 262.20 лв.) – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г.; 20.61 евро (с равностойност 40.31 лв.) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 19.12.2025 г.; 1.59 евро (с равностойност 3.11 лв.) – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г.; 0.38 евро (с равностойност 0.74 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 19.12.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА К. Д. Т. (ЕГН **********) да заплати на ......, ЕИК ..........., сумата от 2.84 евро (с равностойност 5.56 лв.), представляваща съразмерна част (2/36) от дължимото юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ..........., срещу О. К. Т. (ЕГН **********) осъдителни искове за заплащане на суми, начислени за топлоснабден имот, находящ се в ........., съобразно неговата квота от 2/36, както следва: 134.06 евро (с равностойност 262.20 лв.) – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г.; 20.61 евро (с равностойност 40.31 лв.) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 19.12.2025 г.; 1.59 евро (с равностойност 3.11 лв.) – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г.; 0.38 евро (с равностойност 0.74 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 19.12.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА О. К. Т. (ЕГН **********) да заплати на ......, ЕИК ..........., сумата от 2.84 евро (с равностойност 5.56 лв.), представляваща съразмерна част (2/36) от дължимото юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4