Решение № 186 от 02.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Бургас, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение №260097/11.04.2022 год. по гр.д.№1519/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, след допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №260218/24.06.2022 год. по гр.д.№1519/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд и изменение в частта за разноските с определение № 260274/24.06.2022 год. по гр.д.№1519/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъдена УМБАЛ Бургас АД, ЕИК 102274111, със седалище гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов №73, представлявано от изпълнителния директор Бойко Миразчийски, да заплати на от П. Н. С. от гр.

Бургас, чрез адв. М. Ш. - АК - П. и адв. С. М. - *АК, съдебен адрес: град С., ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент *, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ л е в а , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие неправилно оказана родилна помощ, неправилно водене на раждане и неправилни следродилни грижи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 19.06.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 9174,75 лева /девет хиляди сто седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от 7001,05 лева, считано от предявяване на исковата молба 07.10.2019г. и върху увеличения размер на иска за имуществени вреди от 2173,70 лева, начиная 1

15.01.2020г. до окончателното плащане. Отхвърлен е иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер до предявения размер от 85 000 лева.

Осъдена е УМБАЛ Бургас АД да заплати на П. Н. С. сумата от 53,25 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

Осъдена е УМБАЛ Бургас АД да заплати на адв. С. М. сумата от 3105,24 лв. /2605,24 лв. плюс 500 лв./ адвокатско възнаграждение.

Осъдена е П. Н. С. да заплати на УМБАЛ Бургас АД сумата от 1080,44 лева, представляваща съдебнно-деловодни разноски.

Осъдена е УМБАЛ Бургас АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 3766,99 лева - държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 329,40 лева - изплатено възнаграждение на вещото лице А. С. от бюджета на съдебната власт.

Посочено е, че решението е постановено при участието на трето-лице помагач на страната на ответника - „ОЗК Застраховане“ АД.

1.Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „УМБАЛБургас“ АД, ЕИК 102274111, със седалище гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов №73, представлявано от изпълнителния директор Бойко Миразчийски, чрез процесуален представител адв. Т. Т. - *АК. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че при обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност не би могъл да се направи еднозначен извод, че действия или бездействия за които ответника отговаря, в пряка причинно-следствена връзка са довели до разстройство на здравето на ищцата, а проведеното от нея доказване в процеса не е главно и пълно. Сочи се, че не е доказана причинноследствената връзка между действията на медицинския екип при израждането на ищцата, последвалите визитации при тридневния й престой след раждането в ответната болница и неблагоприятните за здравето й последствия след изписването от болницата. Сочи се, че оперативните интервенции след изписването на ищцата извършени в други лечебни заведения и прегледи от над 20 лекари категорично изключват отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД. Възразено е срещу безкритичното възприемане от страна на съда на заключението на вещото лице по приетата СМЕ. Твърди се, че макар вещото лице да не е посочило, че в случая са отнася за т.н.

„късни усложнения“ по смисъла на глава трета от Наредба № 9 от 27.04.2021 год. за утвърждаване на медицински стандарт „акушерство и гинекология“, съдът е следвало да ги дефинира като такива. Твърди се, че личната преценка на вещото лице за необходимостта от изписване на антибиотици след раждането е в противоречие със задължителната на РБ Резолюция на Европейския парламент от 13.09.2018 год. относно единния план за действие „Единно здраве“ 2017/2254/INI/-ОВ С 433/153. Твърди се, че позоваването на съда на нарушения на „добрата медицинска практика“ базирано на 2 заключението на вещото лице за необходимостта от изписване на антибиотично лечение е необосновано, тъй като субективното становище на вещото лице по този въпрос не почива на нормативните изисквания към момента на раждането от ищцата. Изложени са съображения за законосъобразност на действията на доктор Миринчев към момента на израждането на ищцата и след него и спазване на принципа по чл.24 от ХОПЕС за отдаване на първостепенното значение на интересите на детето.

Изложена е фактическата обстановка според виждането на въззивника, обосноваваща т.н. „късни усложнения“ при ищцата, като се твърди, че доброволното й излагане на последвали лечения, манипулации и операции е прехвърлило риска за здравето й върху нея като пациент. Изложени са възражения срещу кредитирането на свидетелските показания на близки на ищцата за силата и интензитета на претърпените от нея болки непосредствено след раждането. Твърди се, че окръжният съд не е мотивирал решаващите си изводи, поради което е нарушено правото на защита на ответника, а заключението на вещото лице по СМЕ е кредитирано в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, а ищцовата претенция е недоказана, като неоснователно са игнорирани свидетелските показания на свидетелите ангажирани от ответната страна. Твърди се, че не са установени и липсват противоправни действия или бездействия на лекарския екип при естественото раждане от ищцата, а извършеното от лекарите е в съответствие с нормативната база, добрата медицинска практика и морално-етичната професионална добросъвестност.

Направено е искане за цялостна отмяна на обжалваното решение и за цялостно отхвърляне на предявените искове, ведно със законовите последици и присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок е постъпил отговор от П. Н. С. от гр. Б., чрез адв. С. М.

- *АК, съдебен адрес: град С., ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент *.

Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба подадена от ответника и за правилност на съдебното решение в осъдителните му части.

Сочи се, че съдът е предоставил достатъчно възможности и на двете страни за становища и за ангажиране на доказателства, обсъдил е и е анализирал всички събрани по делото доказателства, поради което твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат споделени. Сочи се, че съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по приетата СМЕ, при положение, че същото не е било оспорено от ответника, а последният не се е възползвал и от възможността да поиска повторна СМЕ. Твърди се, че както цитираната във въззивната жалба наредба, така и сочените разпоредби от ЕКПЧ и ХОПЕС са неотносими в случая. Сочи се обоснованост на изводите на съда за наличието на медицински деликт, направени при правилно кредитиране на заключението на вещото лице, което е в съответствие и с всички останали доказателства ангажирани по делото. Изложени са съображения за установени по делото обстоятелствата доказващи наличието на кумулативните елементи по чл. 45 3 от ЗЗД, правилно възприети и оценени от съда. Възразено е по въведени за първи път с въззивната жалба твърдения за „предлежаща ръка“ имащи за цел да обосноват непредвидимо и непредотвратимо събитие, каквито възражения не са направени от ответника пред окръжния съд. Направено е искане за потвърждаване на решението в осъдителната му за ответника част и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адв. М., по представен списък обективиран в отговора, в размер на 2605,24 лв.

2.Срещу решението е подадена въззивна жалба от третото лицепомагач на ответника, а именно от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - София , чрез адв. Т. Т.. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Твърди се, че не са доказани по основание и размер имуществени вреди за ищцата, тъй като няма данни извън разходите за оперативни интервенции след раждането тя да е извършила други разходи в причинна връзка с твърдените увреждания. Сочи се, че действията извършени от доктор М. извън лечебното заведение - в частния му кабинет, не могат да бъдат вменени в отговорност на болницата. Извън горното се твърди, че не са доказани всички кумулативни елементи от състава на твърдяното непозволено увреждане, тъй като липсват противоправно поведение, причинно-следствена връзка и вина. Сочи се, че съгласно заключението на вещото лице, травмата на ищцата получена в резултат на раждането не е било възможно да се диагностицира при престоя й в болничното заведение, а е можело да се установи от доктор М. при последвалия преглед в частния му кабинет-т.е. извън правоотношението му с ответната болница, за което не би могла да се ангажира отговорността на лечебното заведение, тъй като в действията на екипа на ответника към момента на раждането и след това няма данни за допуснати нарушения, напротив- установява се че са следвани стриктно правилата на КП А-5 на НЗОК. Сочи се, че не е установена и причинно-следствената връзка между действия и бездействия на екипа на ответната болница и настъпилите при ищцата усложнения след раждането, за които тя е предприела своеволно лечение. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

В дадения срок е постъпил отговор от П. Н. С. от гр. Б., чрез адв. С. М.

- *АК, съдебен адрес: град С., ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент *.

Изложени са съображения за допусната в жалбата неяснота относно предмета на обжалване, рефлектираща върху нейната допустимост. Извън това са изложени възражения срещу заявените основания за порочност на съдебното решение. Сочи се, че твърденията на ищцата за направени разходи и за техния размер са подкрепени с представени по делото писмени документи, като е установена и връзката им с твърдения деликт. Изложени са съображения за доказаност на твърдените от ищцата елементи по чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, които се установяват както от правилно кредитираното от окръжния съд заключение на вещото лице по СМЕ-неоспорено от ответника и третото лице, 4 така и от останалите събрани по делото доказателства. Възразено е срещу тезата на въззивника-трето лице за прекъсната причинно-следствена връзка с предприето от ищцата „самоволно“ лечение след раждането, като се сочи, че поведението на ищцата за последващото лечение е предприето именно поради изключително тежкия следродов дефект, с цел възстановяване на нормалната й анатомия. Сочи се, че при установено противоправно поведение, какъвто е настоящия случай, вината се презумира. Направено е искане за потвърждаване на решението в осъдителните за ответника части и за присъждане на отделно възнаграждение по чл. 38 от ЗА в полза на адв. М. за защита по жалбата подадена от третото лице, в размер на 2605,24 лв. по списък за разноските обективиран в отговора.

3.Подадена е насрещна въззивна жалба от П. Н. С. от гр. Бургас, чрез адв. С. М. - *АК, съдебен адрес: град С., ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент * срещу решението в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата от 60 000 лв. до претендирания размер от 85 000 лв. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка и законосъобразни изводи относно наличието на елементите на медицинския деликт, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв. се явява занижен, тъй като не кореспондира на вида и интензитета на преживените от ищцата болки и страдания. Твърди се, че при отчитане на вида на травмата не е взета предвид действителната й тежест и всички разкъсвания получени от ищцата по време на раждането, както и последвалите усложнения съответно - една седмица и два месеца след него, в резултат на които се е налагало ищцата да кърми легнала, да ходи с бастун и да търпи изтичане на изпражнения от влагалището. Твърди се, че основание за присъждане на по-висок размер на обезщетение са претърпените от ищцата болки и страдания и по време на наложилите се три тежки оперативни интервенции извършени в други болнични заведения и последвалия тежък възстановителен процес, при който освен другите съпътстващи ограничения и лишения, е било необходимо за половин година ищцата да бъде с провизорен анус-претер, което е създало и значителни неудобства при физическото общуване на ищцата включително със съпруга й и нейното дете. Сочи се, че ищцата в млада възраст е претърпяла психически и физически болки и страдания за повече от три години с висока степен на интензивност, които са влошили качеството й на живот със засягане и на нервната й система - тя е развила посттравматично стресово разстройство, съпроводено със загуба на тегло, нарушения в интимния и социален живот. Всичко това, ведно с икономическата обстановка в страната към момента на увреждането според въззивницата-ищца сочи несправедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди присъден от окръжния съд, поради което е направено искане за отмяна на решението в обжалваната от нея част и за цялостно уважаване на иска за неимуществени вреди в заявения размер от 85 000 лв. – т.е. присъждане на сумата от още 25 000 лв., ведно със законната лихва считано от 19.09.2016 год. до окончателното и плащане, както и за 5 определяне и присъждане в полза на адв.М. на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.