Решение № 355 от 03.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000103 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Виликом – В. Д.“, подадена против онази част на Решение № 42 от 08.12.2023 г., постановено по т. д. № 1/2023 г. на Окръжен съд – Видин, с която съдът е осъдил въззивника на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да състави приемо – предавателен протокол по „Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етап на климатична система – термопомпа“ от 15.05.2007 г., сключен с ищеца „Иренор“ ООД, както и против частта, с която съдът е осъдил въззивника да заплати на насрещната страна обезщетение за забава по чл. 5 от Договора в размер на 5100 лв.

Сторени са оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага се, че у ищеца липсвал правен интерес от завеждането на иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за създаване на приемо – предавателен протокол, а със завеждането на делото насрещната страна целяла да пререши спора по гр. д. № 866/2012 г. на Окръжен съд – Видин, с влязлото след инстанционен контрол Решение по което ищецът бил осъден да заплати дължимото се по Договора възнаграждение. На следващо място, за неправилни страната намира мотивите на окръжния съд, че претендираното вземане не е погасено по давност, а заявената претенция за заплащане на обезщетение за забава била недоказана.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде обезсилено, респ. отменено, а предявените искове – отхвърлени.

1

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на „Иренор“ ООД, с която ищецът е предявил против ЕТ „Виликом – В. Д.“ обективно кумулативно съединени искове за съставяне на приемо – предавателен протокол за извършените работи по „Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етап на климатична система – термопомпа“ от 15.05.2007 г. и такъв за заплащане на обезщетение за забава в размер на 25 000 лв.

По делото не се спори, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етап на климатична система – термопомпа от 15.05.2007 г., представен от ищеца с исковата молба и неоспорен от ответника. Съгласно същия, „Иренор“ ООД, в качеството му на Възложител, възлага, а ЕТ „Виликом – В. Д.“, в качеството му на Изпълнител, приема да изпълни доставката, монтажа и пуска на тръбната мрежа на климатичната система на обект „Хотелски комплекс „Ровно“ срещу възнаграждение в размер на общо 17 400 лв., платими на вноски с падежи, подробно описани в Договора. В чл. 5 страните са уговорили, че собствеността на тръбната мрежа на климатичната система се прехвърля върху Възложителя след окончателното плащане и след подписване на приемо – предавателен протокол, който, съгласно чл. 12, е неразделна част от Договора. Уговорен е 30 – дневен срок за извършване на възложените работи.

По делото няма спор, че страните не са подписали приемо – предавателен протокол, а с влязло в законна сила Решение № 580 от 14.12.2012 г., постановено по гр. д. № 866/2012 г. на Районен съд – Видин, „Иренор“ ООД е осъдено да заплати на ЕТ „Виликом – В. Д.“ сумите от 4 971, 31 лв. и тази от 4 350 лв., явяващи се последни части от договореното възнаграждение по Договора.

Ищецът е отправил до Изпълнителя нотариална покана за подписване на процесния протокол, която е получена от едноличния търговец на 17.12.2020 г.

Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към правилното решаване на спора.

При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:

Предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е недопустим.

2

Съгласно посочената разпоредба, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай, както бе посочено по – горе, въпросът относно изпълнението на договора, приемането на извършените от Изпълнителя работи и заплащането на възнаграждението по сключения между страните Договор, имащ характер на такъв за изработка, е решен с влязлото в законна сила Решение № 580 от 14.12.2012 г., постановено по гр. д. № 866/2012 г. на Районен съд – Видин. По своето същество протоколът за предаване, респ. приемане на извършените работи представлява частен свидетелстващ документ, поради което същият не се явява съществена част от Договора и подписването му не може да бъде предмет на притезание. По изложената причина съдът намира, че действието на Договора е прекратено поради изпълнение на задълженията по същия от всяка от страните.

Отделно от изложеното, предявеният иск се явява недопустим и поради липса на правен интерес от завеждането му от ищеца. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се преценява към момента на подаването на исковата молба до съда. Преценката си относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между ищеца и лицето, което бива посочено като ответник. Съгласно правилото на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД Възложителят става собственик на изработеното с приемането на работата, като в конкретния случай това се е случило най – късно с влизането в сила на постановеното от Районния съд Решение, заместило установения от страните ред за приемане на възложената работа, а именно двустранното подписване на приемо – предавателен протокол.

За неоснователен, на последно място, съдът намира иска на „Иренор“ ООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени имуществени вреди в някоя от проявните форми – претърпени загуби или пропуснати ползи, а, както бе посочено по – горе, недоказано остава и твърдяно неизпълнение от страна на Изпълнителя на поето с процесния Договор задължение.

С оглед изложеното и на основание чл. 271 от ГПК постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде обезсилено в частта, в която съдът е разгледал иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в останалата – отменено, а искът за заплащане на обезщетение – отхвърлен като недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на насрещната страна сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 1940 лв., от които 500 лв. заплатена държавна такса 3 и 1440 лв. заплатен адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения предвид стореното възражение за прекомерност от процесуалния представител на „Иренор“ ООД.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 42 от 08.12.2023 г., постановено по т. д. № 1/2023 г. на Окръжен съд – Видин, в частта, в която съдът е осъдил ЕТ „Виликом – В. Д.“ да състави приемо – предавателен протокол по Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етап на климатична система – термопомпа от 15.05.2007 г., сключен „Иренор“ ООД.

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустим иска на „Иренор“ ООД за осъждане на ЕТ „Виликом – В. Д.“ да състави приемо – предавателен протокол по Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етап на климатична система – термопомпа от 15.05.2007 г.

ОТМЕНЯ Решение № 42 от 08.12.2023 г., постановено по т. д. № 1/2023 г. на Окръжен съд – Видин, в частта, в която съдът е осъдил ЕТ „Виликом – В. Д.“ да заплати на „Иренор“ ООД сумата от 5100 лв. обезщетение за забава, както и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Иренор“ ООД, предявен против ЕТ „Виликом – В. Д.“, за заплащане на сумата от 5100 лв. обезщетение за забава за подписване на приемо – предавателен протокол по Договор за доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етап на климатична система – термопомпа от 15.05.2007 г.

ОСЪЖДА „Иренор“ ООД, ЕИК: 105547768, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Св. Кирил“ № 13, да заплати на ЕТ „Виликом – В. Д.“, ЕИК: 815118158, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 23, сумата от 1940 лв. (хиляда деветстотин и четиридесет лева) разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4