Решение № 662 от 11.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Бургас, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20212120107679 по описа за 2021 година

Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника „Вива кредит” ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски. Посочено е, че съдът неправилно е присъдил адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за два иска, като приел за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В дадения на насрещната страна срок за отговор ищецът не се е възползвал от правото си на становище.

Постъпила е и молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от процесуалния представител на ищеца, в която е посочено, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че ищецът е представляван безплатно от адвоката на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА. Неправилно е осъдил ответното дружество да заплати адвокатско възнаграждение на ищеца, вместо на неговия процесуален представител адвокат Д.М..

В дадения на насрещната страна срок за отговор ответникът не се е възползвал от правото си на становище.

Молбите са депозирани в определения от закона срок и са допустими.

Съдът намира, че действително е допуснал грешка в изписване на лицето, на което се дължи заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Действително ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА „съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“. Ето защо и ответникът следва да бъде осъден да заплати не на ищеца, а на адв.

1

М. с оглед направеното искане адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това налага поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение в горния смисъл.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, което съдът е определил, и като взе изложените в молбата по чл. 248 ГПК доводи, настоящият съдебен състав намира същата за основателна.

Адвокатското възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на ищеца, следва да бъде съобразено с минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В производството са приети за разглеждане два обективно съединени иска за прогласяване нищожност на две клаузи от договор за кредит, които са неоценяеми. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Делото действително не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани множество доказателства, в съдебно заседание не са се явили представители на страните. От значение в случая е и характерът на спора – искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за неравноправност на клаузи на договор за кредит, както и създадената многобройна и константна съдебна практика по приложение на релевантните материалноправни и процесуалноправни норми. Ето защо и молбата на процесуалния представител на ответника по чл. 248 ГПК се явява основателна, като на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде заплатено от ответника на адвоката на ищеца.

Поради това Бургаският районен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка във втория диспозитив на решението, както и изменение в размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, като същият следва да се чете вместо: „Осъжда „Вива кредит” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Д.С.Д., да заплати на ИВ. Т.

Г., ЕГН **********, адрес: * сумата от 700 лева (седемстотин лева) за направени по делото съдебно-деловодни разноски“, по следния начин:

ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

*, представлявано от Д.С.Д., да заплати на ИВ. Т. Г., ЕГН **********, адрес: * сумата от 100 лева (сто лева) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.

2

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Вива кредит” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от Д.С.Д., да заплати на адвокат Д.В.

М. от АК – Пловдив с ЕГН **********, адрес: *, сумата от 300 лева (триста лева) адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3