Решение № 117 от 02.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Благоевград, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело № 20221200501060 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от адв. Анева, в качеството й на процесуален представител на ответниците И. Г. Я. и Е. Д. Я. и въззивна жалба от В. Т. М. и Г. Л. М., чрез пълномощника им адв.Л., против Решение №182/15.07.22г., постановено по гр. дело №1439/21г., по описа на РС - Петрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Е. Д. Я., с постоянен адрес в гр. П., ул. „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН ********** и на И. Г. Я., с постоянен адрес в гр. П., ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН ********** , че М. Л. Т., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „***“, бл. *, ап. *, ЕГН ********** и В. Л. С., с постоянен адрес в гр. Сливен, ж.к. „**“, бл. *, вх. *, ап. *, ЕГН **********, са собственици, въз основа на наследствено правоприемство от баща им Л. С. Я., починал 02.12.2009 г., на по 1/12 идеална част отурегулиран поземлен имот (УПИ) IV-143, в кв. 19, по плана от 1989 г. на с. Старчево, общ. Петрич, с площ от 1665 кв. м., при съседи - две улици, УПИ III и УПИ V-144, и от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м., изградена в североизточна част на този 1 урегулиран поземлен имот. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.

108 ЗС, по отношение на Г. Л. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „**“ № *, ет.

*, ЕГН ********** и на В. Т. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „**“ № **, ЕГН **********, ч е М. Л. Т., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, ап.

*, ЕГН ********** и В. Л. С., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „**“, бл. *, вх. *, ап. *, ЕГН **********, са собственици, въз основа на наследствено правоприемство от баща им Л. С. Я., починал 02.12.2009 г., на по 1/12 идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ) IV- 143, в кв. 19, по плана от 1989 г. на с. Старчево, общ. Петрич, с площ от 1665 кв. м., при съседи - две улици, УПИ III и УПИ V-144, и от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м., изградена в североизточна част на този урегулиран поземлен имот, като ОСЪЖДА Г. Л. М. и В. Т. М. да предадат на М. Л. Т. и на В. Л. С. владението върху тези идеални части от имотите.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски.

Във въззивната жалба адв. Анева твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон.

На първо място адв. Анева оспорва изложеното в процесното решение, че предявените искове са допустими и основателни и следва да бъдат уважени.

Твърди, че основната теза на съда, че наследодателката на страните- М. Б. не е придобила по давност процесният недвижим имот не кореспондира с доказателствата по делото и изискванията на чл.79 и следв. от ЗС. Сочи, че придобивната давност представлява първичен способ за придобиване правото на собственост върху недвижим имот или върху части от него чрез непрекъснато владение в продължение на 10-години. Ако владението е било добросъвестно, този срок е съкратен наполовина и собствеността се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. При действието на изтеклата придобивна давност, може да се придобие право на собственост както върху недвижим имот в неговата цялост, така и върху идеални части от имота. Съдебната практика допуска и възможността един съсобственик да придобие по давност дялове от общия недвижим имот, 2 принадлежащи на останалите съсобственици, съответно на техните наследници. Според р. № 239 от 29.05.1996 г. по гражд. д. № 91/96 г. на1г.о. на ВС владението на един от наследниците над имот, който още не е разделен, се счита, че е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части.

Във втората въззивната жалба адв.Л. твърди, че, първоинстанционния съд е допусна съществено нарушение на съдопроизводствените правила допускайки свидетел на ищците, доколкото такова искане било направено от тяхна страна несвоевременно. Излага се, че съгласно чл. 146, ал.З от Гражданско-процесуалния кодекс и трайната обвързваща съдебна практика, доказателствени искания могат да бъдат правени от страните до приемането на доклада по делото, след което правото да се искат се преклудира, с изключение на хипотезите по чл. 147 от ГПК, но които се явяват неприложими в настоящия случай, доколкото не са налице новопоявили се факти и обстоятелства в хода на делото. В случая съдът допуснал допусна двама свидетели на ищците в нарушение на съдопроизводствените правила, поставяйки двете страни в процеса в неравноправно положение, нарушавайки чл. 9, чл. 127, ал. 2 и чл. 146, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс.

Показанията на този свидетел - г-жа Диана Вълкова не потвърдил твърдените от ищците с исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че от доказателствата по делото, фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността е осъществен, доколкото в хода на съдебното дирене е установено безспорно, че упражняването на фактическата власт върху имотите от страна на г-жа М. Б. е било с намерение за своене, владението й е било явно, несъмнено, непрекъснато, несмущавано, спокойно и трайно и е продължило за период по-дълъг от 10 години, а именно в периода от 1979г. до 2015г. На следващо място, счита, че съдът неправилно се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, относно неприложимостта на презумпцията за владение по чл.69 от ЗС, когато е налице владение от сънаследник.

Изключването на тази презумпция е незаконосъобразно и в противоречие със самото тълкувателно решение, доколкото юридическият факт, от който произтича собствеността на г-жа М. Б., не е наследяване, а прекратяване на Съпружеска имуществена общност (СИО) и тя няма качеството сънаследник 3 спрямо синовете й, съгласно чл.14, ал.7, изр. 2 от Семейния кодекс от 1968г.

(отм. 1985г.), който е приложимият по време нормативен акт. Доколкото прекратяването на СИО представлява само превръщане на бездялова съсобственост в дялова, а г-жа Брашнарова не наследява идеална част от дела на починалия на 21.11.1979г. съпруг г- н Стоил Брашнаров, то тя няма качеството сънаследник спрямо синовете й и при нея не наМ.т приложимост разрешенията на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, следователно презумпцията по чл.69 от ЗС неправилно е счетена за неприложима от съда.

По подробно изложени в жалбите доводи и анализ на събраните доказателства, се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни. Иска се да бъдат присъдени на въззивниците сторените разноски и пред двете инстанции.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство, чрез пълномощник. Излага се в отговора, че подадената въззивна жалба е частично недопустима, изцяло неоснователна и недоказана. Твърдят, че подадената от ответниците И. Г. Я. и Е. Д. Я. въззивна жалба касае решението на PC-Петрич в неговата цялост.

Горецитираните ответници, обаче, не се явяват страна по отношение на подадените искове на основание чл. 108 ЗС, поради което считат, че обжалването от тях на решението в тази му част е недопустимо. Твърдят, че съдът е посочил изчерпателно всички писмени и гласни доказателства, въз основа на които е достигнал до съответните правни изводи. В тази си част решението на съда е правилно и съответства изцяло на задължителната практика на ВКС.

Заявяват, че е налице е противоречие и несъответствие между твърденията на ответниците в отговора на исковата молба и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на двамата доведени от тях свидетели по 4 отношение и на двата елемента на владението. В отговора е направен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства. Посочва се, че от събраните гласни доказателства е установено, че владението на Брашнарова е започнало веднага след смъртта на съпруга й. Подадената от ответниците И.

Г. Я. и Е. Д. Я. въззивна жалба касае решението на PC-Петрич в неговата цялост.Горецитираните ответници, обаче, не се явяват страна по отношение на подадените искове на основание чл. 108 ЗС, поради което считат, че обжалването от тях на решението в тази му част е недопустимо.

Заявяват, че възражението на ответниците Я.и относно неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на приетите по делото доказателства, е изцяло неоснователно и недоказано.

Твърдят, че съдът е посочил изчерпателно всички писмени и гласни доказателства, въз основа на които е достигнал до съответните правни изводи.

В тази си част решението на съда е правилно и съответства изцяло на задължителната практика на ВКС.

Аргументите на процесуалния представител на ответниците относно тълкуването на разпоредбите на ЗС, касаещи придобивната давност не кореспондират с трайно установената практика на ВКС.От една страна, цитираната в жалбата съдебна практика не се явява задължителна такава, а от друга- посоченото в нея не подкрепя тезата на въззивниците.Изявлението на единия съсобственик, че изменя държането на частите на останалите съсобственици във владение за себе си, трябва да е явно, но в конкретният случай не било доказано от ответниците. Породи това правилно съдът е преценил, че извършването на ремонт на съсобствената сграда не е действие, с което М. Б. е демонстрирала пред синовете си волята си да свои имотите (земя и сграда) в цялост. Отделно от това ответниците не са доказали по безспорен начин, че в периода 21.11.1979 г. - 23.01.2015 г. М. И. Б. е придобила притежаваните от синовете й идеални части въз основа на давностно владение.

Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът установи, че 5 подадените въззивни жалби са редовни и допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване, от ответниците в производството, при наличие на правен интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд, което е неблагоприятно за тях.

В о.с.з жалбоподателите В.М., И.Я., Е.Я. и Г.М. не се явяват. Несе явява и техен процесуален представител.

Ответниците М.Т. и В.С. не се явяват. Представляват се от адв. Г..

В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв. Г. твърди, че основен порок в първоинстанционното решение е, че Брашнарова не е направила явно волеизявление пред сънаследниците, че владее и техните части. В този смисъл възражението за придобивна давност в констативният нот.акт няма действие и обвързваща доказателствена сила. Твърди, че в този смисъл доказателствената тежест е правилно разпредена и решението на първоинстанционния съд правилно.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото установи следната фактическа обстановка и правна обстановка:

Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) и субективно (активно и пасивно) предявени искове, както следва: 1.1.1.) По чл. 124, ал. 1 ГПК – спрямо ответниците Е. и И. Я.и. 1.1.2.) По чл. 108 ЗС – относно ответниците Г. и В. М.и.

Според представената скица, издадена от Техническата служба на Общинска администрация – гр. Петрич, имотите, станали повод за съдебния спор, представляват урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-143, в кв. 19, по плана от 1989 г. на с. Старчево, общ. Петрич, с площ от 1665 кв. м., при съседи – две улици, УПИ III и УПИ V-144, както и двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м., изградена в неговата североизточна част.

С. Я. Б. е починал на 21.11.1979 г., оставяйки за свои наследници по закон съпругата си М. И. Б., която е починала на 19.08.2020 г., и двамата им синове – Л. и Г. Я.и. Л. Я. е починал на 02.12.2009 г. и неговите наследници по закон са трите му дъщери – двете ищци и М. Л. Я.-И.. Г. Я. е починал на 24.03.2020 г. и наследниците му по закон са ответницата Е. Я. (съпруга), ответникът И.