Определение № 921 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500890 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, против Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 1671/28.02.2025, по ч.гр.д.№ 742/2025, ПдРС, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против К. Е. С. за сумата от 373,09лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за номер 626087406/09.04.2022г. за мобилен номер **********, за сумата от 405,37лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за номер 626791640/10.09.2022г. за мобилен номер **********, както и за разноски нед уважената част определени по съразмерност.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излага съображения за вида и естеството на договорната неустойка, която позволява на кредитора да компенсира вредите си от предсрочното прекратяване на договора без да се налага да ги доказва по размер. Сочи, че определеният размер на неустойката – от три месечни абонаментни такси без отстъпката не накърнява нито добрите нрави, нито съставлява неравноправна клауза, т.к. чрез тази неустойка се обезпечават вредите, които операторът търпи от неизпълнение на договора в уговорения срок. Фактът ч неустойката се определя на база стандартната месечна такса също е обясним с това, че в договора страните са уговорили както стандартната месечна такса, така и отстъпката. Счита че няма основание потребителят да се ползва от отстъпка, при положение, че едностранно е прекратил договора. Така той не може да се ползва от преференциалните условия, предоставяни на лоялните клиенти. Посочва, че доводът на съда за противоречие на тази клауза с нормата на чл.143, ал.5 от ЗЗП и накърнява добрите нрави е неправилен. Поддържа, че неизпълнението от страна на абоната естествено е довело до прекратяване на договора, т.к. в противен случай за дружеството би била налице загуба , съставляваща незаплатената цена на доставената услуга. В този смисъл дължимостта на уговорената неустойка изпълнява присъщите си функции – превантивна – да стимулира изпълнение на задължението, обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора, обезщетителна – да компенсира вредите. Подчертава и че в случая се претендира неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, а не на всички дължими месечни такси. Счита, че наличието на 1 праг от три месечни абонамента не противоречи на добрите нрави и не е неравноправна клауза, т.к. цели поне частично да компенсира вредите за изправната страна по договора.

Счита, че неустойката има компенсаторен характер и не излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции с оглед защитимия интерес на кредитора. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че горепосочените суми съставляват неустойка, равна на цената на самата услуга за три месеца, без да да предоставя услуга. Освен това при определяне размера на неустойката не е взета предвид стойността на месечната такса, така както е уговорена за плащане – с търговска отстъпка, а е определена върху стандартната месечна такса. Приел е, че така се търси последващо увеличение на цената на стоката или услугата.

Заповедното производство е образувано по заявление на Йеттел България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника К. С. за множество суми, сред които и процесните, съставляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за мобилни услуги. Посочено е, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения, поради което и договорите са прекратени. При прекратяване на договора по вина на потребителя, то последният дължи договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи стандартни / без отстъпка/ месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3. Така заявителят претендира сумата, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси по отделните договори.

Видно от представените договори за мобилни услуги между страните, действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на потребителя в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни плащания / Договор за мобилни услуги/ .

Настоящата инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на договорната неустойка между страните може да бъде евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В процесния договор е предвидена неустойка при прекратяването му в размер на оставащите до края на действието на договора месечни абонамента и то по най-високата цена за срока, но не повече от три. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата се явява необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на месечни вноски и то по най-високата според плана цена, т.к. такива операторът не би получил при изпълнение на договора. Отделно от това не се държи сметка за обема на неизпълнението – за целия срок на договора или само за част от него. Тази клауза може да бъде квалифицирана като евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да изплати необосновано висока неустойка.

Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за двете посочени суми, т.к. основанието на което се претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор, а за втората липсва и основание.

2

В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са правилни и постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 1671/28.02.2025, по ч.гр.д.№ 742/2025, ПдРС с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против К. Е. С. за сумите 373,09лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за номер 626087406/09.04.2022г. за мобилен номер **********, както и 405,37лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за номер 626791640/10.09.2022г. за мобилен номер **********

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3