Решение № 98 от 19.10.2020, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

Номер 98

19.10.2020 г.

Град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд

III Второинстанционен наказателен състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Татяна В. Грозданова

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова

Д. М. Д. (ОП-С.) като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно административно наказателно дело № 20201800600334 по описа за 2020 година при секретар: В.К., с участието на прокурор от СОП Д.Д., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНАД № 334 по описа за 2020 година и за да се произнесе , взе предвид следното :

Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с въззивна жалба срещу решение № 174 от 25.09.2019г., постановено по НАД № 598 /2018г. по описа на РС- Б., по силата на което съдът е признал обвиняемия А. И. В. , роден на 04.05.1979 г. в гр.С., с постоянен адрес: с.Д.П., Община С., ул.„У.“ № ,, българин, български гражданин, неженен, с виеше образование, работещ в „Е.А.К“ ЕООД-С., ул.„А.Ж.“ № , на длъжност технически директор, неосъждан, с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 26.09.2017 г. на автомагистрала /АМ/ „Х.“, в тунел „Т.д.“ - землище на община Б., обл.С., в платното за движение от гр. В. към гр. С., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“, с per. № ., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, както следва: чл.

20, ал. 2) „...Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране 1 скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението...

“ и чл. 23, ал. 1) „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.... “ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. П.Н. от гр. Б., обл. С., изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, което е наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 7-8 месеца и счупване на дясната лъчева кост в долната й част, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 3-4 месеца, с което е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като го е освободил от наказателна отговорност по предявеното му по досъдебно производство № 2/2018 г. по описа на ОСлО-СОП и прокурорска преписка вх.№ 1039/2017г. по описа на БРП, обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин лева / лева, платима в полза на държавата, по сметка на Републиканския бюджет.

На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е наложил на обвиняемия А. И. В. кумулативно наказание- „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година и , /шест/ месеца, считано от датата на влизане в законна сила на решението.

В тежест на обв.А. И. В. са възложени наказателното производство разноски. сторените в хода на

Решението е обжалвано от защитника на подсъдимия – адв. И.И. в пространна жалба, в която се излагат оплаквания за необоснованост, противоречие с материалния закон и процесуалните правила при

2 постановяване на решението. В жалбата се отправя упрек към процесуалната дейност на съда по анализ на доказателствата, извеждане и установяване на релевантните факти и прилагане на закона с твърдения, че са нарушени процесуалните правила, определящи начина на изграждане на вътрешно убеждение. Застъпва се становище, че при анализа на доказателства не са приложени правилата на индукция и дедукция- съществени компоненти от формалната логика, императивно наложена като правило за процесуална дейност при изграждане на вътрешно убеждение въз основа на доказателствата. При кредитиране на показанията на свидетели –Н.Н., Х. Г., съдът не е изложил аргументи защо приема същите като истинни и в коя им част, при наличие на съществени противоречия, породили необходимост от проверка на показанията на същите по реда на чл.281 НПК.Преекспонирани са конкретни доказателства и доказателствени средства, като им е придадена от съда изключителна тежест –пр. заключението на съдебната автотехническа експертиза, въз основа единствено на което са приети релевантните факти в мотивите към атакуваното решение.

Същевременно, при анализа на доказателства категорично отсъства преценка на обясненията на обвиняемия, което е в противоречене с изискването на закона за анализ и преценка на всички доказателства, на цялата доказателствена съвкупност, поотделно и във взаимната връзка между доказателствата. В жалбата си защитникът поддържа и обосновава теза, че стореното нарушение на логическата и процесуална дейност на съда при преценката на доказателства и изграждане на вътрешно убеждение за релевантните факти е толкова съществено, че се приравнява на липса на мотиви. Същото съставлява пречка да бъде проверена действителната воля на съда.

Въпреки изложеното по-горе защитникът отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново такова във въззивната инстанция, по силата на което да бъде признат за невиновен и оправдан обвиняемият В. за деянието, вменено му от РП- Б. и едва като алтернативно искане- за отмяна на решението и връщане на делото за повторно разглеждане в предходната инстанция за отстраняване на твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание защитникът И. поддържа изцяло въззивната жалба, ведно с оплакванията и доводите, които ги обосновават, както и 3 направените искания. В пледоарията си по същество въвежда ново оплакванеза явна несправедливост на определените наказания, несъответстващи на тежестта и обществената опасност на деянието, както и на личната степен на обществена опасност на привлеченото към административно- наказателна отговорност лице.

Обвиняемият изцяло се присъединява към становището на защитата си.

В последната си дума моли за справедливо решение, да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на СОП заключава, че жалбата е изцяло неоснователна.Няма основание да бъдат споделени упреците към първия съд за липса на обективност и доказателствена обоснованост, както и за нарушаване на правилата за преценка на доказателствата при изграждане на вътрешното убеждение.Авторството на привлеченото към отговорност лице е установено по непораждащ съмнение начин от съвкупната преценка на свидетелските показания, протоколът за извършено процесуално следствено действие –оглед на местопроизшествие и приложения към него като неразделна част фотоалбум и заключението на САТЕ. В зависимост от така изразеното становище предлага на съда изцяло да потвърди решението.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата на заявените основания, прецени становищата и доводите на страните, събраните разнородни доказателства, и след като сам на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен контрол по отношение на обжалваното решение, в съответствие с приложимия закон намери за установено:

Производството пред първостепенния съд е протекло в съответствие с процесуалните правила за събиране на доказателства, при стриктно съблюдаване на правото на защита на обвиняемия и неговия защитник.

Въз основа на взаимната кореспонденция на доказателства и доказателствени средства от различни групи е установена фактическата обстановка, съдържаща се в мотивите на решението на първия съд, която настоящият въззивен състав споделя изцяло като правилно установена, а именно:

4

На 26.09.2017г. св. К.П. се движел по автомагистрала /АМ/ „Х.“ в посока от гр.В. към гр.С., като управлявал товарния автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с per. № . и по същото време по това направление в следната последователност, на различно разстояние един от друг, се движели и св.В.Т., управлявайки лекия автомобил марка „Ситроен“ модел „Ксара Пикасо“ с per.

№ .; св. С.Г., управлявайки товарния автомобил марка „Мерцедес“ модел „Атего“ с per. № .; св. С.С., управлявайки товарния автомобил марка „Ивеко“ модел „МЛ 75 Е 18“ с per. № .; св. Н.Н., управлявайки лекия автомобил марка „Пежо“ модел „ 306“ с per. № ., обвиняемия А.В., управлявайки товарния автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с per. № . и св. Х.Г.Г., управлявайки лекия автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с per. № . и около 16,50 часа тези моторни превозни средства продължавали движението си по АМ „Х.“ в землището на Община Б., област С., непосредствено преди тунел „Т.д.“, в платното за движение от гр.В. към гр.С.. В този участък от автомагистралата платното за движение се състояло от три ленти за движение,като лявата лента/ в описаната посока на движение/ била с ширина 3,70 м., средната - с ширина 3,76 м., а дясната - с ширина 2,60 м. Трите ленти били отделени една от друга с бяла прекъсната разделителна линия. Пътната настилка била изградена от дребнозърнест гладък асфалт, без нарушения и неравности. Времето било влажно и валял дъжд, поради което пътната настилка била мокра и хлъзгава. Имало интензивно движение на моторни превозни средства.

Св. К.П. при непосредственото си навлизане в тунел „Т.д.“ с управлявания от него товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с per. № ., изгубил контрол на управлението над него и се завъртял напречно на платното за движение вътре в тунела, при което между този автомобил и автомобилите марка „Мерцедес“ модел „Атего“ с per. № . и марка „Ивеко“ модел „МЛ 75 Е 18“ с per. № ., които се движели непосредствено след него и на късо разстояние, настъпило верижно пътнотранспортно произшествие, в резултат на което по всички автомобили били причинени имуществени щети в различни техни части.

В това време - около 16,50 часа на 26.09.2017 г. св. Н.Н. също наближавал входа на тунел „Т.д.“ на АМ „Х.“ в землището на Община Б. , 5 област С., движейки се в посока от гр. В. към гр. С. с управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“ модел „306“ с per. № ., а непосредствено след него се движел обвиняемия А.В. с управлявания от него товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с per. № .. При навлизането си в тунела св.

Н. се движел в средната лента на платното за движение, като управлявал автомобила със скорост около 70 км./час. Обвиняемият А.В. се движел след св.Н., в същата лента за движение, като управлявал товарния автомобил „Тойота“ със скорост около 80 км./час. В. управлявал лекотоварния автомобил „Тойота“ на съвсем близко разстояние пред движещото се пред него превозно средство / л.а. „Пежо 306“/, изначално малката дистанция между двете превозни средства се съкращавала все повече, предвид поголямата скорост с 10 км/ч. на автомобила, управляван от обвиняемия. При непосредственото навлизане в тунела настилката на пътното покритие, навлажнена от дъжда, под въздействие на преминаващото през тунела въздушно течение ставала хлъзгава и буквално „пързалка“ /пок.св. В.Т.л.82,т.ІІ, а по показанията на св. Х. Г.-л.85,т.ІІ „беше хлъзгаво, като огледало беше“ „видях как единият от полицаите, като излезе от колата едвам не падна.Те ми казаха, че му казвали „черен лед“ и за първи път чух това понятие“. Обвиняемият управлявал товарния автомобил „Тойота“ с посочената по-горе скорост от 80 км/ч., без да се съобрази с конкретните пътни условия –силен дъжд, мъгла /според пок. на някои от свидетелите/, настъпил сумрак в 17ч., хлъзгаво пътно покритие, интензивното движение в този час по магистралата, нито пък съобразявайки, че управлява товарен автомобил със значително тегло и натоварен с облицовъчен камък с тегло 150 килограма, допълнително удължаващ спирачния път и затрудняващ спирането. Обвиняемият не намалил скоростта си на движение непосредствено преди влизане в тунел, към вътрешността на който нямал видимост , а управлявания от него автомобил се движел на твърде малко разстояние /надлъжна дистанция/, от движещия се пред него лек автомобил „Пежо“, управляван от св. Н., която се скъсявала все-повече, предвид разликите в скоростта на двете превозни средства.