Решение № 69 от 25.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Горна Оряховица, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20244120200146 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Н. А., обжалва Електронен фиш серия К № 4374264, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв. Поддържа, че при издаване на фиша са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Счита, че на основание чл. 11 от ЗАНН, чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК електронният фиш е с изтекла „преследвателска“ и „абсолютна“ давност, тъй като наказващият орган е узнал за нарушението и установил нарушителя на 16.12.2020 г, а едва на 23.02.2024 г. е предприел действия по налагане на санкции, чрез административно наказание – глоба.

Излага, че във фиша няма данни за обозначено техническо устройство, с което да е заснето нарушението, изправно ли е било то и какво е било неговото местоположение, спрямо посоката му на движение. Моли съда да отмени електронния фиш.

Жалбоподателят не е намерен на посочените от него адреси, поради 1 което и на основание чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН съдът е дал ход на делото и го е разгледал в негово отсъствие.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2020 г. в 10:21 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0 лек автомобил „СААБ 9 3” с рег. № *********, собственост на жалбоподателя Г. Н. А., движещ се в посока към град Варна със скорост 101 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 98 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Констатирано е превишение от 38 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000820F001. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4374264.

Електронният фиш е връчен на Г. А. на 23.02.2024 г. , видно от приложената на л. 14 разписка.

С пощенско клеймо от 28.02.2024 г. Г. А. депозирал жалба срещу електронния фиш.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да 2 обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Следва да се има в предвид, че в случая разпоредбите на ЗАНН и по точно изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС, посредством електронен фиш, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /включително наличието на ограничение на скоростта 60 км/ч, за извън населено място, въведено с пътен знак В-26/, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане.

В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

Видно от справките на л.12 и 13 от делото, електронният фиш е издаден на 18.01.2021 г., т.е. 32 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението – 16.12.2020 г., съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение е спазен шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на фиша.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че наказващият орган 3 едва на 23.02.2024 г. е предприел действия по налагане на санкции, чрез административно наказание – глоба. Както беше посочено по-горе електронния фиш е издаден на 18.01.2021 г., а на 23.02.2024 г. е връчен на жалбоподателя. Законът не регламентира срок, в който издаденият електронен фиш следва да бъде връчен на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП.

Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр. 26 от 2010 г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 16.12.2020 г. и към настоящия момент не е изтекъл.

Предвид изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис /л.8/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 16.12.2020 г. в 10:21 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, извън населено място, лек автомобил с рег. № ****** се е движел със скорост 101 км/ч. Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I- 4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 към 16.12.2020 г. /л.44-л.46/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира извън населено място, по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението 4 върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ТХ9274ХМ. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.24–л.26/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м.

Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337. От схемата се установява и, че мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2017 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВРВелико Търново до директора на дирекцията /л.22/ и от данните на интернет страницата на

МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрация на МПС на л.11 от делото, жалбоподателят Г. Н. А. е собственикът на заснетия автомобил „СААБ 9 3” с рег. № ******

В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП А. не е представил в ОД на МВР Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш /писмо на ОДМВР – Велико Търново № 366000-8235/05.04.2024 г. – л.50/. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1, изр. 1 и 5 изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на Г. Н. А. в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на А. е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за превишение от 31 до 40 км/ч - глоба от 300 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 101 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 98 км/ч е в интерес на А., тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания на л.24–л.26/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 41 км/ч попада в хипотезата на чл.

182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, а приетото за установено превишение от 38 км/ч попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология /л.23/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. От протокол за проверка № 49-С-ИСИ/27.08.2020 г. /л.21/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.