Определение № 232 от 08.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Ловеч, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Частно наказателно дело № 20264300200220 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64 от НПК.

Постъпило е искане от зам. окръжния прокурор Ц. П. при Окръжна прокуратура – Ловеч за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Б. Д. Б., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 41/2026 г. по описа на РУ на МВР- Ябланица, преписка № 1003/ 2026 г. по описа на ОП- Ловеч, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, буква „б“, във вр. с ал. 1, б.„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Сочи, че след събирането на достатъчно доказателства относно авторството и вината в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган от 05.05.2026 г. е привлечен Б. Д. Б., ЕГН ********** от гр. С., обл. В.Т, ул. ***, за това, че на 04.05.2026 год. около 11.30 часа на автомагистрала „Хемус“, км. 71+520 в платното за движение С.-В., извън населено, землище на гр. Ябланица, управлявал моторно превозно средство товарен автомобил - влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“ с рег.№ ВТ 36-08 MB с прикачено полуремарке марка „Шмитц“, модел „СКС 24-Л“ с peг. № ВТ 2889 EE и двете собственост на „КРИСИ - ТРАНС 2000“ ЕООД, ЕИК:

202500910, гр. С., обл. Велко Търново, ул. „Трети март“ № 36, като не упражнява постоянен контрол над управлението на автомобила, което довело до изгубване контрол над управляваното моторно превозно средство и реализиране удар в спрелия в аварийната лента лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № СО 21-43 ВР собственост на С.Д.Щ., ЕГН: ********** от с. Б., обл. С. и шофьор Т.Г.Щ., ЕГН: ********** от с. Б., обл. С. и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Н.Г., ЕГН: ********** от гр. С., жк.

*** - пътник в лекия автомобил на задна лява седалка, като и причинил 1 телесна повреда изразяваща се във фрактура на 5 ребра и травма на корема на шофьора на лекия автомобил Т.Г.Щ. от с. Б., Софийска област, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества.

Счита, че гореизложеното дава основание да се направи преценка относно съществуването на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие, т.е. налице е хипотезата на чл.63, ал.1 НПК.

Сочи, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, с оглед характера на престъплението - неговата висока обществена опасност и тежестта на обвинението, както и че за престъплението, за което Б. е привлечен като обвиняем се предвижда наказание не по-малко от десет години „лишаване от свобода“.

Моли настоящата инстанция да постанови определение, с което да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Б. Д. Б., обвиняем по досъдебно производство № 41/2026 г. по описа на РУ на МВР- Ябланица, преписка № 1003/ 2026 г. по описа на ОП- Ловеч, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, буква „б“, във вр. с ал. 1, б.„в“, във вр. с чл.

342, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, зам. окръжният прокурор Ц. П. поддържа искането и моли да бъде уважено по съображенията изложени в него. Изтъква,че ако съдът прецени личността, здравословното състояние и други фактори, би могъл да определи подходяща според него мярка за неотклонение.

Защитник на Б. в съдебно заседание сочи, че между прокуратурата и защитата няма съмнение и различни виждания , че мерките за неотклонение се вземат с цел постигане на баланс между обществения интерес да се осигури участието на обвиняемия в наказателното производство , да се предотврати да се укрие, да извърши престъпление или да затрудни разкриването на обективната истина по делото и последната хипотеза – да се отклони от наказателното производство и липса на субективна нагласа у Б.. Сочи, че искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение е мотивирано от разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 3, във връзка с ал. 1 от НПК, като доказателствената съвкупност не се изчерпва единствено с обвинението и не следва да бъде абсолютизирано, предвид предвидената санкция и размер. В тази връзка излага подробни съображения. По отношение на констатираната употреба на наркотични вещества също излага подробни съображения, относно достоверността на тестовете и практиката на ВАС. Моли настоящата инстанция да вземе по отношение на подзащитният му мярка за неотклонение „домашен арест“.

Обвиняемият Б. Д. Б. в съдебно заседание моли за по-лека мярка за неотклонение.Сочи, че не се чувства добре, следва да взема определени лекарства и да следи кръвната си захар. Категорично отрича да употребява наркотици.

Настоящата инстанция като съобрази становището на страните в съдебно заседание, мотивите в искането на Окръжна прокуратура – Ловеч и 2 доказателствата по делото, приема за установено следното:

Обвиняемия Б. е привлечен за престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, буква „б“, във вр. с ал. 1, б.„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 04.05.2026 год. около 11.30 часа на автомагистрала „Хемус“, км. 71+520 в платното за движение С.-В., извън населено, землище на гр. Ябланица, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил - влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“ с рег.№ ВТ 36-08 MB с прикачено полуремарке марка „Шмитц“, модел „СКС 24-Л“ с peг. № ВТ 28-89 EE и двете собственост на „КРИСИ - ТРАНС 2000“ ЕООД, ЕИК: 202500910, гр. С., обл. Велко Търново, ул. „Трети март“ № 36, като не упражнява постоянен контрол над управлението на автомобила, което довело до изгубване контрол над управляваното моторно превозно средство и реализиране удар в спрелия в аварийната лента лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с per. № СО 2143 ВР собственост на С.Д.Щ., ЕГН: ********** от с. Б., обл. С. и шофьор Т.Г.Щ., ЕГН: ********** от с. Б., обл. С. и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Н.Г., ЕГН: ********** от гр. С., жк. *** - пътник в лекия автомобил на задна лява седалка, като и причинил телесна повреда изразяваща се във фрактура на 5 ребра и травма на корема на шофьора на лекия автомобил Т.Г.Щ. от с. Б., Софийска област, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества.

От приложените към делото доказателства – гласни и писмени – протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, показанията на разпитания свидетел Георгиев, приложения акт серия GA № 4185849, обясненията на обвиняемия Б., съдът приема, че може да се направи обосновано предположение за съпричастност на Б. към престъплението за което е привлечен като обвиняем. Следователно е налице първата предпоставка по чл. 63 ал. 1 от НПК.

Обвинението за което Б. е привлечен е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание от десет до петнадесет години лишаване от свобода. Съгласно нормата на чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК , ако от доказателствата по делото не се установява наличието на реална опасност за извършване на престъпление, тя е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по тежко престъпление. Съобразявайки посочената по-горе правна норма, която представлява оборима презумпция настоящата инстанция счита, че следва да се преценят и другите събрани доказателства по делото, а именно – обвиняемия Б. има постоянен адрес, не е осъждан за престъпления от общ характер, налице е критично отношение към извършеното, като изцяло е признал вината си и в обясненията е посочил начина на извършване на деянието, има здравословни проблеми – неинсулинов диабет, прекарал е остър миокарден инфаркт, доброкачествено образование на ларинкса, както и наложени административни наказания по ЗДП – три броя наказателни постановления, последното на 17.08.2022 г.

3

Съобразявайки изложеното по-горе и съпоставяйки обществения и личния интерес, както и конкретните факти по делото, съдът приема, че не е налице втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно реална опасност при вземане на по-лека мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“, Б. да се укрие или извърши престъпление.

При горните съображения съдът приема, че следва да се остави без уважение искането на представителя на обвинението за вземане по отношение на обвиняемия Б., мярка за неотклонение „задържане под стража“. Счита, че подходяща мярка за неотклонение в конкретния случай е „Домашен арест“, която да бъде изпълнена на адрес гр. С., ул. ***.

На основание чл. 62 ал. 3 от НПК следва да уведоми РУ на МВР – гр. С., които контролират изпълнението на мярката. Счита, че с така определената мярка за неотклонение ще бъдат постигнати целите на мерките за неотклонение, посочени в чл. 57 от НПК.

Извън изложеното по-горе и съобразявайки, че разследването е в начален етап следва да се посочи, че към делото липсва, каквато и да било медицинска документация относно смъртта на Тодор Недков и причинените увреждания на Тодор Щерев.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 4 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на Б. Д. Б. – роден на **.**.**** в гр. С., с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 41/2026 г. по описа на РУ на МВР- Ябланица, преписка № 1003/ 2026 г. по описа на ОП- Ловеч, мярка за неотклонение „Домашен арест”, която да се изпълнява на адрес гр. С., ул. ***.

ДА СЕ УВЕДОМИ на основание чл. 62 ал. 3 от НПК РУ на МВР – гр.

С., които контролират изпълнението на мярката

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или протест в 3дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред Апелативен съд гр.

Велико Търново за 15.05.2026 г. от 10:00 часа.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4