Решение № 92 от 29.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр. Д., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500758 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С.,уточнена с молба вх.№18671/27.10.2022 г. по описа на ДРС,срещу решение №229/25.03.2022 г. по гр.д.№2110/2021 г. на Д.кия районен съд /допълнено и изменено в частта за разноските с определение №1358/09.06.2022 г. по цитираното дело на ДРС/ в частта,с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу И. Г. М. от гр.Д. иск по чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено,че ответницата дължи на въззивника-ищец част от вземането-предмет на издадената по ч.гр.д.

№2856/2020 г. на ДРС заповед по чл.410 от ГПК №260237/21.10.2020 г.,а именно сума в размер на 3 616,52 лв-главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №30035854402/21.03.2019 г.,ведно със законната лихва от 19.10.2020 г. до окончателното плащане,както и в частта,с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу И. Г. М. осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 1 509,15 лвдоговорно възнаграждение по цитирания договор за периода от 20.06.2019 г.

1 до 11.08.2019 г.Подадена е и частна жалба от същото дружество срещу определение №1358/09.06.2022 г. по цитираното дело на ДРС,с което първоинстанционното решение е допълнено и изменено в частта за разноските.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в посочените части.Неправилен бил изводът на съда,че процесният договор за кредит е недействителен поради неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.10 във връзка с чл.19 ал.4 и чл.22 и 23 от ЗПК.Подробно са развити доводи,че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания.Несъгласие се изразява с извод на първоинстанционния съд,че претендираното договорно възнаграждение е недължимо,тъй като в уговорения ГПР не било включено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.Кредиторът не бил посочил по-нисък от действителния ГПР и не бил предоставил невярна информация на потребителя.Неправилно било прието,че се дължи само чистата главница по договора,но същата не следвало да бъде присъдена,защото било недопустимо признаване дължимостта на суми на извъндоговорно основание,когато същите се претендират на договорно основание.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за уважаване на посочените искове.В случай,че договорът се прецени за недействителен,се настоява за присъждане на основание чл.23 от ЗПК на остатъчната неизплатена главница.

В частната жалба се изразява недоволство от определението на ДРС по чл.248 ал.3 от ГПК,като се настоява за отмяната му.Сочи се,че дружествотожалбоподател било натоварено с необосновано висок размер разноски.Основно се изразява недоволство от присъждането в полза на пълномощника на другата страна адв.М. Л. на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв за заповедното производство.Участието на пълномощника се било изчерпало само с подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение,поради което му се следвало възнаграждение в размер на 50 лв по чл.6 т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г.Най-общо се изразява и недоволство от присъденото на пълномощника адв.К. Б. възнаграждение в размер на 800 лв.

В писмени отговори на двете жалби въззиваемата И. Г. М. изразява становище за тяхната неоснователност и настоява за потвърждаване на обжалваните актове.

2

Като постави на разглеждане горните жалби,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 06.04.2022 г.,а жалбата му срещу решението е постъпила по електронна поща в съда на 19.04.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.04.2022 г.;въззивникът е получил препис от първоинстанционното определение на 22.06.2022 г.,а частната жалба е подадена по електронна поща на 05.07.2022 г. при изтекъл за страната срок за обжалване на 06.07.2022 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част и на неизгодното за него първоинстанционно определение.

По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение:

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваните части като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно в атакуваните части,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№2110/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№4560/01.07.2021 г.,уточнена с молби вх.№5806/29.07.2021 г. и вх.

№6886/24.08.2021 г.Според исковата молба и с оглед влязлото в сила определение №1171/28.09.2021 г. на ДРС предмет на производството са предявени от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. срещу И. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Д. обективно кумулативно съединени искове,както следва:

1./установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК за признаване за установено,че ответницата дължи на ищеца част от вземанията-предмет на издадената по ч.гр.д.№2856/2020 г. на ДРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260237/21.10.2020 г.,а именно

-сумата от 3 616,52 лева-главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №30035854402 от 21.03.2019 год.,ведно със 3 законната лихва от 19.10.2020 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане;

-сумата от 168,55 лева-законна лихва за периода от 11.08.2020 год . до 19.10.2020 год.;

-сумата от 369,44 лева-лихва за забава от 21.05.2020 год. до 11.08.2020 год.;

2./осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми:

-1 509,15 лева-договорно възнаграждение за периода от 20.06.2019 г. до 11.08.2019 г.;

-3 668,94 лева-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 20.06.2019 г. до 20.03.2022 г.

Претендират се сторените от ищцовото дружество разноски в исковото и в заповедното производство.

Първоинстанционният съд е постановил решение по същество на спора,с което е отхвърлил всички искове.Въззивната жалба е насочена срещу части от решението,с които са отхвърлени установителният иск за сума в размер на 3 616,52 лв-главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №30035854402/21.03.2019 г.,и осъдителният иск за сума в размер на 1 509,15 лв-договорно възнаграждение по цитирания договор за периода от 20.06.2019 г. до 11.08.2019 г.В останалата част решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.Така предмет на въззивното производство са само установителният иск за сумата от 3 616,52 лв-главница по процесния договор за кредит и осъдителният иск за сумата от 1 509,15 лвдоговорно възнаграждение по цитирания договор за периода от 20.06.2019 г. до 11.08.2019 г.

Според изложеното в исковата молба горните суми се претендират като дължими от ответницата М. по силата на валидно облигационно правоотношение-сключен на 21.03.2019 г. договор за потребителски кредит №30035854402 между „Профи кредит България” ЕООД-гр.С. като кредитор и И. Г. М. като длъжник.Изложено е от ищеца,че договорът бил сключен при следните параметри:сума на кредита-3 750 лв;срок на кредита-36 месеца;размер на вноската-177,51 лв;годишен процент на разходите /ГПР/4 46,37 %;годишен лихвен процент-39,10 %;лихвен процент на ден-0,11 %;общо задължение по кредита-6 390,36 лв.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответницата дължала още възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги-3 884,76 лв;размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги-107,91 лв.Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било:общо задължение-10 275,12 лв;общ размер на вноска-285,42 лв;дата на погасяване-20-ти ден от месеца.В т.V „Допълнителни възможности за клиента“ от процесния договор М. пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни задължения към ищцовото дружество в размер на 2 303,43 лв,което било извършено с вътрешнобанкова транзакция.На 22.03.2019 г. ищецът превел остатъчната парична сума в размер на 1 446,58 лв по посочена от длъжника И. Г. М. банкова сметка.Съгласно чл.4 от Общите условия към договора длъжникът М. дължала на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план.Предвид основанието,на което се търсело неизплатеното вземане,към датата на предсрочната изискуемост на кредита неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер на 1 509,15 лв.Договорното възнаграждение се претендирало от падежа на първата неизплатена вноска-20.06.2019 г. до датата на предсрочна изискуемост-11.08.2020 г.Исковете относно главницата и договорното възнаграждение са обосновани с настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,която била обявена на 11.08.2020 г.Уведомление до длъжника М. за обявяване на предсрочната изискуемост било изпратено на същата с обратна разписка на адреса й,посочен в документите по кредита,но същото не било потърсено от получателя.Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3 884,76 лв.Сключването на горното споразумение не било задължително за отпускане на кредита,а било по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски,да намалява размера на месечни вноски,да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.Пакетът от допълнителни услуги 5 предоставял на ответницата право да получи услуги,които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране,а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.Тези услуги в никакъв случай не можело да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита.Те гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.Възнаграждението не било цената на услугите,а било дължимо за наличието им,за възможността длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора.Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит,а били по повод на същия.

В писмения отговор на исковата молба ответницата М. е оспорила исковете като неоснователни.Навела е доводи за недействителност на процесния договор за потребителски кредит,доколкото при сключването му на първо място били нарушени разпоредбите на чл.10 ал.1 от ЗПК /договорът бил изпълнен с различни шрифтове,на неясен и неразбираем за потребителя език,съществувала неяснота как и по какъв начин са формирани общата сума на кредита и месечните му вноски/.Наред с това към договора не бил изготвен погасителен план,отговарящ на изискванията на ЗПК.При сключването му била нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК,тъй като не била посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.Уговореният ГПР надвишавал 50%.Процесният договор бил сключен и в нарушение на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7-12,т.20 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК.Според ответницата договорът е недействителен,поради което исковете,доколкото се основават на договорно отношение,подлежат на отхвърляне в цялост.Разпоредбата на чл.23 от ЗПК била специална хипотеза на неоснователното обогатяване при първоначална липса на основание и,ако се претендирала чистата стойност на кредита по недействителен договор,то следвало да бъде заявен иск за неоснователно обогатяване.Ако съдът не възприемел доводите на ответницата за недействителност на договора за кредит,се релевират възражения за нищожност на отделни клаузи-за уговореното възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги /като противоречащи на закона и на добрите нрави/;за уговорената възнаградителна лихва /като надвишаваща трикратния размер на законната лихва/;за уговорения размер на ГПР.По изложените съображения се настоява 6 за отхвърляне на предявените искове.Претендират се от ответницата сторените от нея разноски.