Определение № 332 от 21.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. ХАСКОВО, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20265600600565 по описа за 2026 година Производството е по чл.243 ал.7-8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратураХасково, ТО-Харманли, против определение № 152/24.07.2026 г., постановено по НЧД № 327/2026 г. на Районен съд-Харманли, с което е било отменено Постановление от 25.06.2026 г. за прекратяване на наказателното производство, водено като ДП № 1/2026 г. по описа на РУ-Харманли.

Протестът атакува правилността на постановеното определение и рационалността на дадените указания за допълване на доказателствената съвкупност след направения съдебен извод за липса на всеобхватност и изчерпателност при проведеното разследване. В противовес на тези изводи прокурорът счита, че по делото са били събрани всички възможни доказателства, включително тези, касаещи вида и стойността на опожареното имущество.

Поддържа в тази връзка, че разпитани като свидетели, двамата пострадали са изложили всички детайли относно особеностите на обитаваната от тях сграда и съхраняваните в нея вещи, а констатираната от съда необходимост от набавяне на първични счетоводни документи не отчитала безспорно установения придобивен способ, нито неспособността на самите притежатели на движимата съвкупност да 1 представят значима за делото информация, позволяваща по-ясна от разкритата фактическа картина. В заключение, прокурорът заявява, че отправените към него указания са неизпълними. С него е обосновано и искането в протеста – атакуваното определение да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство потвърдено.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 1/2026 г. по описа на РУ-Харманли, с изложените в атакуваното определение съображения, както и с доводите в протеста, намери за установено следното:

Протестът, по който е образувано настоящото производство, е процесуално допустим – изхожда от легитимирана страна и е постъпил в рамките на предвидения от закона 7-дневен срок от съобщението за постановеното от Районен съд-Харманли определение. Разгледан по същество, той е основателен, поради следните съображения:

Съдебното производство пред Районен съд-Харманли е било образувано по жалба от повереника на К. А. М. и Е. А. Х., двамата от гр. С., против постановлението на прокурора от РП-Хасково, с което е било прекратено наказателното производство, водено като ДП № 1/2026 г. по описа на РУ-Харманли за престъпление по чл. 331 ал. 1 вр. чл. 330 ал. 1 от НК. Поддържани в тази жалба са били доводи за неправилност и необоснованост на прокурорския акт, издаден според критикуващите го преди по делото да бъдат събрани всички относими за разкриването на обективната истина доказателства. Акцент на жалбата е бил характерът на запаленото имущество, както и начинът, по който то е било оценено.

В тази насока повереникът е отбелязал, че приетата от оценителната експертиза пазарна стойност е била силно занижена, тъй като в нея не била включена реалната цена на напълно унищожените покрив и навес, а погубените при пожара движими вещи били изцяло игнорирани, въпреки че сам прокурорът приел за безспорно тяхното наличие, а следователно и приноса им към съвместната калкулация в цената на постройката, явно по-висока от възприетата, както се е поддържало.

Твърдял е още повереникът, че некоментирани от прокурора са били опасността от запалване на съседни сгради, както и застрашеният живот на пострадалите лица.

Неизследван и бил и умисълът за причиняване на пожара, е било заявено още в жалбата.

Първоинстанционният съд не е коментирал всички изложени в жалбата доводи. Спрял се е на един от тях – стойността на запаленото имущество и приемайки, че сериозен доказателствен дефицит, допуснат в хода на производството, е причинил необективност при изследването на този съществен за 2 съставомерността факт, е отменил прокурорското постановление и дал задължителни указания, с които върнал делото в досъдебната му фаза. По-точно, приел нуждата от приобщаване по делото на: скица за имота по актуален или стар строителен план, строителни книжа, становище за търпимост, становище за статута на навеса и неговата законност, вкл. "самостоятелност“; първични счетоводни документи относно попадналите в огнището движими вещи. Накрая е приел, че непопълването на делото с „всички доказателства, за които се знае или предполага, че съществуват“ обосновава липсата на основание за прекратяване на процеса и налага неговото продължаване. Този извод е неверен. Той е изцяло изолиран от фактите, които са установени по делото. Изолиран е дори от поддържаните в жалбата доводи и от косвено аргументираната от сезиращите доказателствена непълнота, респ. възможните механизми за нейното отстраняване.

А какво е било установено по делото:

Свидетелите К. М. и Е. Х. живеели на семейни начала в гр. С., като обитавали тухлена постройка в ул. „Л.“ № **. Сградата била закупена от тях преди около 10 години от лице, на което те предоставили сумата от 1 000 лева.

Закупеното се състояло от две стаи, а на двора имало изграден навес. Строежът бил недовършен – къщата не била измазана, нямало поставена дограма. Стаите били обзаведени с две легла, маса и две шкафчета, а в двора били складирани различни вещи – тухли, керемиди, плоскости, мебели, стара техника, работеща бензинова резачка, шише с бензин. Голяма част от вещите, които самите собственици не са били в състояние да индивидуализират, били придобити чрез събирането им от различни сметища. Малката къща не била снабдена с електричество, нито с питейна вода, тъй като строежът бил незаконен и изграждането на инфраструктура било невъзможно. Санитарен възел също не съществувал. Отоплението се осигурявало на дърва, които семейството само си набавяло чрез изсичане.

Вечерта на 31.12.2025 г. М. и Х. се намирали в дома си и били поседнали на вечеря в очакване на новата година. Около 21,30 часа те чули силен шум – гърмеж. Х. излязла на двора и забелязала няколко деца от квартала, сред които и собствения си внук Ю.Т.К.. Децата ползвали пиротехнически изделия, движели се по улицата и крещели. Х. ги нахокала и се върнала в къщата. Детската група, която освен Ю.К., включвала още свидетелите Р.Д.А., Ч.М.Ч. и Д.С.Р., не се разпръснала в отговор на отправената забележка, нито се отдалечила от сградата.

Момчетата продължили да хвърлят малките взривяващи се изделия, а след изчерпването им възпламенили по-голям от тях фойерверк и го захвърлили в 3 двора, където той попаднал върху запалим предмет. Възпроизведен бил взрив, след който децата побягнали. Ч.М. се прибрал в дома си, но не след дълго излязъл навън и видял огън в къщата на М. и Х.. Притичал набързо до нея и почукал на прозореца, за да съобщи на обитателите за възникналия пожар. М. и Х. напуснали стаята, в която дотогава стояли и забелязали възпламенения навес, върху който първоначално огънят се разпрострял. Пламъците бързо обхванали и жилищния сектор. М. извел от двора отглеждания кон, а след това двамата със съпругата му се отдалечили на безопасно място. По сигнал на съседи пристигнали служители на РСПБЗН, които успели да овладеят, а след това да потушат огъня. Въпреки това, дървените елементи – навес и покрив, били напълно унищожени, а останалите конструктивни части – силно повредени.

Назначената по делото пожаро-техническа експертиза е описала предполагаемото развитие на пожара, базирайки се на установените в и около постройката горивни материали. Не е изключила възпламеняването да е резултат от подхвърлено пиротехническо изделие (пиратка), като в тази насока са съпоставени техническите характеристики на този род продукти с особеностите както на сградата, така и на оставените в прилежащия й терен вещи. Изводът е: началото на огневата линия било в зоната на навеса, като първоначално с хоризонтален ход, пламъците преминали във вертикала и обхванали покривната част на къщата.

Назначена е била и оценителна експертиза. Тя е изследвала стойността както на недвижимия имот, така и на движимите вещи. Използвани са били при анализа всички доказателствени източници, от които е било възможно да бъдат извлечени полезни за експертното изследване сведения – показанията на свидетелите М. и Х.; извършения оглед на останките от къщата. Приложени са и съответните оценъчни алгоритми, които подробно експертът е разяснил в своя писмен доклад, даващ ясен обзор за научните способи, чрез които е направен заключителния извод, а именно: стойността на постройката към 31.12.2025 г. е била 5 276,92 евро (10 290 лева), а тази на движимостите – 270 лева.

Тази установена по делото фактическа обстановка, която първоинстанционният съд не е намерил за нужно на коментира, позволява от една страна отговор на съществените за настоящото производство въпроси, а от друга – коментар на изложените в жалбата (а пред настоящия съд и в протеста) доводи. А първата група въпроси несъмнено включва: 1. Събрани ли са били по делото всички относими към изследвания предмет доказателства, за да се приеме, че разследването е било всестранно, обективно и пълно; 2. Разкриват ли тези 4 доказателства деяние и съставлява ли то престъпление. На първия от тези въпроси съдът е дал отрицателен отговор. Както вече се посочи, концентрирайки се върху стойността на запаленото имущество, на която и прокурорът е базирал своя извод за несъставомерност, той е приел, че по делото отсъстват важни за остойностяването на къщата, а и на движимите вещи документи – скици, удостоверение за търпимост, строителни книжа, първични счетоводни документи, след което е указал същите да бъдат набавени. И тъй като съдът не е коментирал нито едно от събраните по делото доказателства, тези указания не без основание поставят резонното питане – преди почти телеграфното им формулиране отчетени ли са били показанията на свидетелите М. и Х., които еднопосочно, неколебливо и с немалка доза конкретика са описали първо, начинът, по който са се сдобили с обитаваната от тях постройка, второ – състоянието й към 31.12.2025 г., трето – вида, характера и особеностите на съхраняваните в и около къщата вещи. А ако съдът се беше запознал с тези свидетелски разкази, неминуемо щеше да забележи, че обитаваната от двамата съпрузи къща е била незаконно построена и именно това е била причината тя да не бъда снабдена нито с електричество, нито с питейна вода; че нанеслите се в нея не са разполагали с документ за собственост, нито със строителни книжа, поради което отразяването й в кадастъра е било невъзможно; че движимите вещи (освен оценените от експерта) са били добити чрез сметосъбиране и нито първични, нито вторични счетоводни документи не е могло да съпътстват този придобивен способ. Що касае „становището за търпимост“, с което прокурорът е бил задължен да се снабди в случай че липсват строителни книжа, то указанието е трудно разбираемо, освен ако не се счита, че търпимостта по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ има отношение към цената на сградата, но и такава връзка е нелесно откриваема, доколкото статутът на строежа (законен или не) е винаги плод на нарочна административна процедура, с която едва ли съдът е възнамерявал да натовари досъдебния орган. Но по-важното е, че дори събирането на упоменатите от съда доказателства е нямало как да обогати разследването, тъй като оценката на запаления имот се основава на неговота фактическо състояние – разположение, степен на завършеност, площ, амортизация, инфраструктурно ниво и пазарен аналог и това ясно е разяснено в заключението на експерта, който не е отбелязал в доклада си, че липсата на скици от община или АГКК е компрометирала пазарното изследване и справедливото остойностяване на къщата.

Тук е мястото за коментар и на заявения в жалбата довод, според който вещото лице не „кулкулирало“ в предложената цена нито стойността на покрива, нито тази на дървения навес. Точно обратното илюстрирала експертното изложение, според 5 което покривната конструкция е оценена на 7 200 лева, навесът – на 1 440 лева, а всичко останало на 1 200 лева. Тоест, както и самият защитник настоява, стойността на покрива има най-голям дял в общата цена и това съвсем не е било пренебрегнато, още по-малко подценено от експерта, поради което твърдението за игнорирането на тази конструктивна част при оразмеряването е напълно голословен. Всъщност такъв е и доводът за абстрахиране на прокурора от по-тежко квалифициращите деянието признаци – възникнала опасност за живота на някого и опасността за разпространение на пожара върху други имоти. Вярно е, че прокурорът не е разисквал в своя акт констатациите на техническата експертиза (които всъщност отричат вероятността от засягане на други имоти), нито обективно съществуващ риск от телесна увреда на двамата обитатели, но това не е било и необходимо при констатираната несъставомерност поради липсата на обективен белег от основания наказателен състав – значителна стойност на запаленото имущество. Що касае твърдението, съгласно което палежът е бил умишлен, то следва да се посочи, че нито едно от всички прецизно установени и чрез законовите способи обстоятелства не насочва към такъв род субективно отношение към настъпилия резултат. Вярно е, че боравещите с пиротехника деца са продължили взривяването на фойерверките и след отправената им забележка, но това съвсем не илюстрира умисъл за възпламеняване на къщата или покъщнината, защото сведения за представи относно горимостта на съхраняваните вещи и способността при взаимодействието им с отдЕ.та искра да предизвикат ефекта „горене“ не се откриват в детайлните и подробни разпити както на малолетните и непълнолетни свидетели, така и на полицейските служители, а и на самите пострадали, които са отрекли отправени заплахи или друг възможен мотив за злонамереност. Отделен е въпросът, че според показанията на Р.А. малолетният Ю.К. (на** години) е бил този, който е захвърлил пиратката „Пума“, след като я извадил от джоба си и запалил фитила, а след това я отправил към двора, без да е оповестил или обективно изявил намерение за палеж на чуждия имот. Малолетието е факт, изключващ наказателната отговорност, а дали казаното от свидетеля Р.А. е достатъчно за да бъде ангажирана каквото и да е друга такава (по ЗБППМН напр.) е въпрос, който няма пречка прокурорът да обмисли, независимо от прекратеното на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК производство.