Решение № 935 от 04.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря АА.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143 от ЗЗП и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от адв. М М от АК-П, в качеството му на пълномощник на И. К. К. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Ш, ул.“***************“ № 3, вх.2, ет.7, ап.46 и със съдебен адрес гр.П, бул.“**********“ № 81, ет.3, ап.Б срещу „*******“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“************“ № **-**, представлявано от З Р и А М.

В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. между страните по делото бил сключен Договор за кредит № **********, по който били заплатени главница от 200 лв., лихва от 2 лева и такса за експресно разглеждане от 39.07 лв. Счита се, че „таксата за експресно разглеждане“ е нищожна, като се сочи нарушаване на чл.10а, ал. 1 от ЗПК, който не допускал кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни свързани с усвояване и управление на кредита, каквато по същество била процесната такса. Същевременно противоречала и на добрите нрави, тъй като водела до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договора и до извличане на облаги от ищцата. Клаузата била нищожна и на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като била във вреда на потребителя, а и била необосновано висока. По този начин се заобикалял чл.33, ал.1 от ЗПК. В заключение се моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата за заплащането на „такса експресно разглеждане“ на Договор за кредит № ********** от **/**/****г., поради сключването й при неспазване на чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, както и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 39.07 лв., представляваща 1 недължимо платена „такса експресно разглеждане“ по Договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се за присъждане на съдебните разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, който депозирал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок. В него се оспорват твърденията за нищожност на клаузата за „такса експресно разглеждане“ на кредита, тъй като кредитоискателят изрично е заявил, че иска да се ползва от дадената му възможност за отпускане на кредита експресно (в рамките на 15 минути), а не извършването на проверката на платежоспособността да отнеме 7 календарни дни. Това ангажирало и допълнителен финансов и човешки ресурс. Не се оспорва, че ищцата е заплатила изцяло сумите по договора. Оспорват се твърденията, че таксата нарушавала разпоредби на ЗПК и ЗЗП, като се навеждат обстойни аргументи. Твърди се, че таксата е самостоятелна услуга, която се заплащала предварително преди сключването на договора и няма връзка с условията и параметрите на договора. Същевременно тази такса нямала задължителен характер, а била изрично заявена от потребителя. Затова не била част от общите разходи по кредита. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и ДДС върху него, тъй като се предоставяло на основание чл.38 от ЗА и било необлагаема услуга, а възмездния му характер възниквал с акт на съда, който не бил страна по договора за защита и съдействие. В заключение се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не изпраща и представител.

Депозирано е становище, с което се моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, като се моли за уважаване на исковете и се прави възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение. Представя се списък за разноски, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лв. с ДДС за всеки от исковете и държавна такса в размер на 100 лв.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител, като не се депозира и становище по хода на делото.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за кредит № ********** от **/**/****г. ответното дружество предоставило на ищцата сума в размер на 200 лв., която следвало да се върне в срок от 15 дни, при лихвен процент за срока на кредита 40.76 % и ГПР 49.80 %.

Сумата на дължимата лихва била в размер на 3.35 лв., като се дължала и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 39.07 лв. Общата сума по кредита възлизала на 242.42 лв.

От страна на ответника се представя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от 2

ЗМИП, както и Общи условия (ОУ). Видно от ОУ „таксата бързо разглеждане“ е допълнителна незадължителна услуга, искана от кредитополучателя и гарантираща обработка на искането му и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Съгласно ОУ тази такса представлява такса по кредита.

Страните не спорят, а и видно от преводно нареждане от **/**/****г. (лист 39 от делото) ищцата превела на ответника сума в размер на 243 лв., с което сумите по договора били изцяло заплатени.

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение на основателността на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД : По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, имащо характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като договорът попада в приложното поле на потребителската защита.

Спорния въпрос по делото е дали клаузата за бързо разглеждане в Договора за кредит е нищожна и съответно подлежи ли на обратно връщане платената сума по тази такса.

Съдържанието на клаузата за допълнителната такса „бързо разглеждане“ и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество таксата, за която е предвидено отделно възнаграждение, е свързана с усвояването на кредита и като такава за нея кредиторът не може да изисква заплащане на такси, като за „допълнителна услуга“. Последната забрана е императивно уредена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разходите за тази услуга в случая представлява част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, който включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Отделно от това възнаграждението за тази „такса“ представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. По този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.19, ал.5 от ЗПК. Следва да се посочи, че то е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Въз основа на изложеното съдът намира, че клаузата за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ е във вреда на потребителя и е неравноправна, поради което е и нищожна на 3 основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което искът по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143 от ЗПП се явява основателен.

По отношение на искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД: Предвид недействителността на уговорката в договора за „такса бързо разглеждане“, то заплатената от ищцата на ответника такса в размер на 39.07 лв. е платена без основание, поради което същата подлежи на връщане и искът следва да се уважи.

По разноските в производството: Съобразно изхода на делото, то се дължат разноски на ищцата, като съдът определя възнаграждението на адвоката при безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие. За да упражни адвокатът правото си по чл.38 от Закона за адвокатурата, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията, посочени в чл.38, ал.1 от ЗА, като соченото от адвоката обстоятелство (в случая, че доверителят му е материално затруднено лице) не се нуждае от доказване. В този смисъл Определение № 60173 от 08.11.2021г. на ВКС по гр.д. № 1590/2021г., I г.о.

Съдът намира, че възнаграждението на адвоката на ищцата следва да бъде определено в размер на по 100 лв. по всеки от исковете. При определяне размера на възнагражденията по исковете под установения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът се позовава на Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съдът на ЕС, в което се приема, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 на Договора за функциониране на Европейския съюз, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Същевременно по делото е проведено едно съдебно заседание, без участие на процесуалните представители на страните, които са депозирали писмени становища.

Адвокатските възнаграждения, определени в Наредбата не са с включен ДДС, следователно при окончателното им определяне се дължи начисляване на ДДС в размер на 20 %, тогава когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. В този смисъл е Определение № 60302 от 02.08.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 794/2021г., II т.о. Поради това след включване на дължимия косвен данък към определеният от съда размер, то се дължи възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС по двата иска общо.

Ответникът дължи на ищцата разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

4

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата предвиждаща „такса за бързо разглеждане“, включена в Договор за кредит № ********** от **/**/****г. сключен между И. К. К. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Ш, ул.“***************“ № 3, вх.2, ет.7, ап.46, със съдебен адрес гр.П, бул.“**********“ № 81, ет.3, ап.Б и „*******“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“************“ № **-**, представлявано от З Р и А М, поради противоречието й със закона – чл.26, ал.1, предл.първо, във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК.

ОСЪЖДА „*******“ ЕООД с ЕИК ********** да заплати на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД на И. К. К. с ЕГН ********** сума в размер на 39.07 лв. (тридесет и девет лева и седем стотинки), представляваща платена без основание „такса за бързо разглеждане“ по Договор за кредит № ********** от **/**/****г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда, а именно **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „*******“ ЕООД с ЕИК ********** да заплати на И. К. К. с ЕГН ********** сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща държавна такса по делото.