Решение № 121 от 04.05.2023, Административен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр.

Враца 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично съдебно заседание на 29.03.2023 г. /двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА при секретаря Даниела

Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 706 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Б.Б.С. ***, чрез пълномощника адв.Е.М. *** против Заповед №1693/26.10.2022г. на Кмета на Община Враца, с която се отказва допускане изработването на проект на изменение на действащ подробен устройствен план – план за регулация /ПУП-ПР/ с оглед промяна на уличната регулационна линия между ПИ с идент. № *** и № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, по заявление с вх.№ 9400-0-12918/26.09.2022г.

В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването ѝ в противоречие с материалния закон. Посочва се, че проектното предложение предвижда поставяне на уличната регулационна линия по кадастралната граница на поземлен имот, собственост на възложителя, като съгласно ПУП – ПР от 2011 г., само част от поземления имот е предвиден за улица – тупик, която не е реализирана и в срока по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ не са проведени отчуждителни процедури, което дава възможност ПУП да бъде изменен на основание чл. 134, ал.

2, т. 1 от ЗУТ и собствениците на недвижимите имоти да поискат изменение на ПУП по този ред.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя искане оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен по делото списък.

Ответникът, Кмет на

Община – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производството е образувано по подадено заявление вх. № 9400-0-12918/26.09.2022г. до Кмета на Община – Враца, с което е поискано да бъде допуснато изработването на проект за изменение на влезлия в сила ПУП – ПР за промяна на уличната регулационна линия по кадастрални граници на поземлени имоти с идент. № *** и № *** по КККР на ***, ***.

Към заявлението е приложена скица – предложение за изменението върху копие – извадка от действащия Регулационен план на ***, одобрен с Решение № 959/19.04.2011 г. на Общински съвет – Враца, Нотариален акт № 115, том I, рег. № 4908, дело № 76/2018 г. и мотивирано предложение, съгласно изискванията на чл.125, ал.1 от ЗУТ, обосноваващо необходимостта от изработването на плана.

С исканото изменение се придава площ от улица, част от ПИ № ***, с ширина 7,5 м по регулационен план към ПИ № ***, като ширината на улицата става 4,5 м, а новата улична регулационна линия към ПИ № ***, става негова съществуваща кадастрална граница към улицата. В предложението придаваемите и отнетите площи са представени в таблица, съгласно която за процесния имот площта преди изменението е 523,7,4 м2, а след изменението става 669 м2 /л. 31/.

С оспорената в настоящото производство Заповед №1693/26.10.2022г. на Кмета на Община Враца, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, е постановен отказ за допускане изработването на проект на изменение на действащ подробен устройствен план – план за регулация с оглед промяна на уличната регулационна линия между ПИ с идент. № *** и № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, по заявление с вх.№ 9400-0-12918/26.09.2022г.

В мотивите на акта е посочено, че направеното предложение не отговаря на разпоредбата на чл.80, ал.

3 от ЗУТ, съгласно която не се допускат улици без тротоари в населени места над 30 000 жители, какъвто е ***, част от който е ***. Посочено е още, че предложението не отговаря и на изискването на чл. 81, ал. 1 от съшия закон, а именно: ..Задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти, трябва да имат широчина най-малко 3.5м., а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м. завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. С регулационния план на *** одобрен с Решение № 959/19.04.2011 г. на Общински съвет - Враца, регулацията и обшия габарит от 7.0 м. на задънената улица се запазва, като единствено ширината на уличното платно е намалено на 5.0 м. за сметка на тротоара, който е увеличен на 2,0 м. Имотът, за който се иска възстановяването му в кадастрални граници, за сметка на задънената улица. ПИ***, част от публичната инфраструктура на квартала, възниква на основание Решение 248/23.11.1994 г. на Поземлена комисия – Враца, с което е възстановена собствеността му и същият получава кадастрален идентификационен № ***. При извършена служебна проверка е установено, че е налице непълнота или грешка в Кадастралната карта по смисъла на ЗКИР, изразяваща се в несъответствие в границите и очертанията на поземлените имоти, спрямо действащия към момента на създаване и одобряване на Кадастралната карта одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на ***, ***. Тези установявания са мотивирали органът да издаде оспорения отказ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган – Кмета на Община Враца, като компетентността му произтича от разпоредбата на чл.135, ал.3, вр. ал.1 ЗУТ. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба исканията на лицата по чл.131 се отправят до кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.3 и ал.4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството, а според ал.3 на чл.135 ЗУТ компетентният орган по ал.1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. В настоящия случай предмет на подаденото заявление от оспорващия не са обекти по чл.124а, ал.3 и ал.4 ЗУТ (обекти с регионално значение или разположени на територията на повече от една община, съответно обекти с обхват повече от една област или обекти с национално значение и/или национални обекти или републикански пътища, железопътни магистрали и железопътни линии), съответно произнасянето по заявлението е от компетентността на Кмета на Община Враца.

Спазено е изискването за форма на административния акт, регламентирано в чл.59 АПК, доколкото приложимия специален закон ЗУТ не съдържа конкретни изисквания към формата и съдържанието на акта.

Оспореният отказ е обективиран в нарочно издадена писмена заповед, която съдържа реквизитите по ал. 2 на чл. 59 АПК – посочени са наименованието на органа, който издава административния акт, адресата на акта, фактическите и правните основания за издаването му, разпоредителна част. При издаване на оспорения отказ не се установяват допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират съответно отмяната на акта само на това основание.

Производството е образувано по заявление на лице, което се определя като заинтересувано по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ, придружено е от мотивирано предложение – графична част на предлаганото изменение, в съответствие с изискването на чл. 135, ал. 2 ЗУТ. Спазено е и изискването на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, съгласно което, когато актът се издава от кмета на общината, се взема становището на главния архитект на общината /л. 23/.

Независимо от горното оспорената заповед е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон.

Безспорно се установи, че както към момента на подаване на заявлението за разрешаване изработването на проект за изменение на действащия ПУП, така и към настоящия момент, отчуждително производство по отношение на имота на жалбоподателя не е проведено, а съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение е преведено от общината в банка по банкова сметка ***. Този принцип е възприет и в ЗУТ, като съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. "в" от Заключителните му разпоредби, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Това е и моментът, от който имотът може да бъде завзет.

Липсата на проведена процедура по отчуждаване на имота за изпълнение на обекти - публична общинска собственост в продължение на повече от 10 години от влизане в сила на ПУП, одобрен с Решение № 959/19.04.2011 г., на ОбС – Враца, с което е предвидено част от ПИ № *** с площ от 136 кв. м., да бъде отреден за улица-тупик, е предпоставка за упражняване от жалбоподателя на правото му по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на регулационния план. Съгласно чл. 208, ал. 1, изр. второ ЗУТ след изтичане на този срок собствениците на недвижими имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, т. е., да поискат изменение на ПУП. Това изменение, започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, завършваща със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава, или отказва изработването на такъв проект.

От друга страна сроковете по чл. 208 ЗУТ са преклузивни, /съгласно т. р.

№ 4/02.11.2016 г., по т. д. № 6/2015 г. на ОСС на ВАС/ и жалбоподателят е имал интерес и право да поиска издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за собствения му имот, на основание чл. 135, ал. 2, вр. чл. 208 ЗУТ. Регулирането на обществените отношения по принудителното отчуждаване на недвижими имоти на юридически и физически лица изисква от законодателя предвидима правна уредба, която да позволява обозримо във времето поведение на държавата и общините по започване и приключване на отчуждителното производство след влизане в сила на подробния устройствен план, така че да се постигне целта му. Това предполага своевременно отчуждаване на собствеността в полза на държавата или общините, за да бъде удовлетворен публичният интерес от реализиране на отчуждителното мероприятие (в случая изграждане на улица-тупик) в момент, близък до одобряването на подробния устройствен план, срещу предварително предоставяне на равностойно обезщетение на собствениците. Отлагането на момента на започване на отчуждаването в полза на държавата или общините за срок, по-дълъг от законово предвидения и същевременно невъзможността им да се възползват от производството по чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ би представлявало вреда за собствениците, за която законодателят не е предвидил обезвреда. Залегналият, след обявяването на част от разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ЗУТ за противоконституционна, срок от 10 години е напълно достатъчен за динамичното развитие на обществените и икономическите отношения, след изтичането на който е възможно да е отпаднала нуждата от отчуждаване за такива обекти. След като отчуждителното производство не е проведено, изтекъл е предвиденият в чл.208 ЗУТ преклузивен срок, то собствениците на имотите, както в случая, имат право да поискат изменение на действащия подробен устройствен план в тази част съгласно чл.134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Обстоятелството, че срокът за провеждане на отчуждителното производство е изтекъл и отчуждаване не е започнало, сочи, че не е налице общинска нужда, която да не може да бъде задоволена по друг начин.