Решение № 1400 от 30.08.2019, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр.Русе, 30.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд,

XV - ти граждански състав, в открито заседание на 30 август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1931 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по предявен от Д.В.Д. с ЕГН:********** *** срещу ОДМВР – Русе, представлявано от директора Теодор Атанасов Атанасов, съединени в условията на първоначално обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове след направено изменение по реда на чл.214 от ГПК, както следва:

- иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1631,59 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането;

- иск с правно основание чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2955,05 лева, представляваща възнаграждение за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД с искане да се осъди ответника да ответника да му заплати сумата от 387,51 лева представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г.

Претендира направените по делото деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че в процесния период ищеца е работил на длъжност “Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна Дежурна част“ в 01-РУМВР гр. Русе. Твърди, че за последните три години не е променяна длъжността му, като трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.

Поддържа, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от м.02.2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Русе и графици от Началник на 01-РУМВР-Русе за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.

Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Твърди, че такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. , но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Счита, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение коефициент 1,143 при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че за процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба - 02.04.2019г. до 01.04.2016год. положил нощни 12 часови дежурства, описани изчерпателно в исковата молба.

Излага, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Твърди, че в конкретния случай, за процесния период е положил 249,30 часа извънреден труд, който се получавал след преизчисли с коефициент 1.143 от нощен към дневен такъв. Претендира ответникът да му изплати сума в размер на 1631,59 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът претендира и дължими суми във връзка с изпълнение на специфични служебни дейности и по-конкретно на основание чл.202, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР /отм./ е издадена Заповед № 1з-1887/19.07.2011г. на Министъра на ВР, по силата на която /т.1.12/ на служители от ОДЧ се изплаща до 30% от сумата по т.2 (140лв.) по предложение на прекия им началник. Сочи, че в самата заповед подробно са изброени специфичните дейности като изрично т.10 е посочено, че при извършване на повече дейности, се определя допълнително възнаграждение само за една от тях в по-благоприятния размер.

Твърди, че на основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР е издадена Заповед № 8121з- 671/09.06.2015г. на Министъра на ВР, с която се отменя Заповед № 1з- 1887/19.07.2011 г., като т.1.12. е изменена и служителите на ОДЧ изрично посочени като лица извършващи специфични дейности са изключени макар, че реално продължават да ги извършват и по-конкретно по:

- т.1.4 „охрана на взривоопасни вещества“ до 50% от сумата по т.2 (140лв.), тъй като в стаята на ОДЧ при РУ към ОДМВР се намирала каса с оръжия и боеприпаси, която непрекъснато се охранявала от служителя на смяна;

- по т.1.7, б.“вв“ „охрана на сграда и обекти“ до 15% от сумата по т.2 (140лв.), тъй като в 01-РУ-ОДМВР-Русе няма изграден пост № 1 (за охрана и пропускателен режим) и след приключване на работното време охраната на сградата на РУ, ведно с складове и дворно място (заградено с ограда) се осъществява от служителя на смяна в ОДЧ.

Твърди се, че със Заповед № 8121з-532/03.04.2017г. на Министъра на ВР е изменена Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. в частта на т.1, т.1.12, т.2 ( увеличена е базата изплащаните суми за специфични условия от 140лв. на 190лв.) и т.3 съответно доводите касаещи извършваните дейности от страна на служителите на ОДЧ са идентични и при действието на този ИАА.

Счита, че по силата на издадените от Началник 01-РУ заповеди досежно оръжието и боеприпасите - макар формално да не е вписано, че като „Младши оперативен дежурен“ в ОДЧ охранява взривоопасни вещества, то такива били боеприпасите в шкаф № 1, поради което и приема, че му е вменено такова задължение.

Счита, че по силата на инструкцията има задължение, както да охранява задържаните лица и най-вече в извънработно време, така и да охранява сгради и обекти на територията на 01-РУ-МВР гр.Русе.

Твърди, че във връзка с горното не му е изплащана никакво възнаграждение във връзка с изпълнението на специфичните дейности. Счита, че е налице неизпълнение на Заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. и Заповед № 8121з-532/03.04.2017г. Поддържа, че в контекста на неговите задължения и извършвани дейности, съгласно Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. същите попадат като такива по т.1.4., т. 1.7.бб и т.1.7.вв, при което още в момента на издаването и/или от влизане в сила, на основание т.9, базата на допълнителното му възнаграждение следва да е до 50% от базата по т.2.

Сочи, че предвид липсата на изрична правна норма в посочената заповед, която да визира изрично мл.ОД и ОД, за него възниква правен интерес да предяви и този иск за 50% от сумите посочени в издадените заповеди, ведно с мораторната лихва за забава до 31.03.2019г., описани подробно в исковата молба.

Твърди, че за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности в МВР в процесния период, като главница му се дължи сумата от 2955,05 лева, както и мораторна лихва в размер на 387,51 лева.

Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал съответните посочени в исковата молба длъжности. Не се оспорва факта, че ищецът осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване 1 работното време съгласно разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187. ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г.

Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.