Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 03.01.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2121/2025
Вид
Решение № 3
Подписан
03.01.2026
В сила
03.02.2026
Състав
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Монтана, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630102121 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 предложение 1 и предложение 3 ЗЗД.

Ищцата, Ц. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г., вписан в АК-Ловеч, е предявила иск срещу: „С.К., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

***********.

В исковата си молба твърди, че на 23.08.2022 г. между доверителя и Ц.

Т. Г., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател" от една страна и ответника „С.К., ЕИК **********, в качеството му на „Кредитор" от друга страна е сключен Договор за паричен заем К.Д. № **********, при следните условия:

- 1,500.00 лева главница;

- 40.05% фиксиран лихвен процент;

- 48.18% годишен процент на разходите:

- 14 месечен срок за погасяване;

- 1 989.14 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;

- Обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 6. 1 от договора за заем довереникът му е следвало в срок от 3 (три) дни от сключването на договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

- Безусловно банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и 1 обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включващо договореното главница и лихва:

- Поръчителство но едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия:

- При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не помалко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за страната;

- При двама поръчители, размерът но осигурителния доход но всеки един от тях следва до е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за страната;

- да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора;

- да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение.;

- да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различно от ,,Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

- да представят служебно бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 6.2. от договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 2,336.86 лв.

В процесния случай за доверителя му е било невъзможно до предостави обезпечение, което до отговоря но завишените изисквания, додени от кредитора и въпросното неустойка е начислена към общото задължение и разсрочено в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общото сума, която доверителят му следва до върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1 989.14 лева, а значително по-голяма - в размер на 4 326.00 лева.

Счита, че договорът за заем е недействителен породи неточно посоченото в него ГПР доколкото неустойката е по същество скрито договорно възнаграждение именувано по този начин за да не бъде включено в ГПР.

Изтъква доводи и съображения за нищожност на клаузата на 6.2. от Договора за заем, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от 5. ІV. 1993 г. относно неравнопровните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13о, т. 9 от АР на ЗЗП. Според чл. 3 от директива 93/ 2

13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделно клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението но чл. 3 от директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора счита, че може да се направи обоснован извод, че договора е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора условия. включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в срок върху които потребителят не е могъл да влияе.

Счита, че посочената клауза с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва до се счита за нищожна на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

Сочи и за недействителност на договора за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Счита, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

В случая и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 1 500.00 лв., а срокът за връщането й е на 14 месечни вноски от по 309 лева, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 4 326 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент /40.05%/ и на годишния процент на разходите /47.93%/.

Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент но разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г. ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д. ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява до прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Следва да се съблюдава и най-актуалната практика на СЕС.

3

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че договор за паричен заем К.Д. № ********** от 23.08.2022 г., сключен между Ц. Т. Г., ЕГН ********** и „С.К., ЕИК ********** е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Претендира разноски по чл. 80 ГПК, списък за които ще представи покъсно с цел най-точното им изчисляване.

Моли да му бъде присъден адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, за което представя договор за правно защита и съдействие.

Ответникът, „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „******“, код по БУЛСТАТ ************, чрез адвокат ******** – САК, взема становище.

Оспорва исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с права и неоснователна.

Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК.

Ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право.

Същият е депозирал пред РАЙОНЕН СЪД - ГР. МОНТАНА две напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо шест договора. Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по описа на РАЙОНЕН СЪД - ГР. МОНТАНА: гр. д. № 2121/2025 г, гр. д. № 2122/2025 г. Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по два отделни производства.

Твърди, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на една уговорка, съдържаща се и в два 2 договора, сключени между страните в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и заемател, той е образувал два дела с целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

Прави искане за съединяване на двете производства.

Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са 4 неоснователни.

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем № **********, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на „С.К.” ООД за заеми „К.Д.” са публично достъпни на посочен адрес, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла.

С гореописаните документи изцяло опровергава твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Така доказват, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК.