Решение № 42 от 24.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Б., 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Вили Дацов при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20241200501152 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8013/18.09.2024г., подадена от адв. В. П., пълномощник на К. С. Я., адрес: гр.

С., ул. “С.С. К И Д“ № 19, вх. А, ет. 1, ап. 5, против Решение № 223/29.08.2024г., постановено по гр.д. № 511/2023г. по описа на Районен съд С.. В жалбата първоначално се сочи, че се обжалва съдебното решение в неговата цялост. Впоследствие се сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за отмяната му в определени негови части – за присъдено адвокатско възнаграждение, главница и неуважено искане по чл. 241 ГПК. С допълнителна писмена молба по указания на съда, жалбоподателят уточнява, че атакува съдебното решение в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство поради прекомерност, както и в частта с която не е допуснато разсрочване на изпълнението на решението.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която в срок е постъпил писмен отговор. В същия се сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че пред първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от страна на 1 ответника. Сочи се, че съдът правилно не е приложил разпоредбата на чл. 241 ГПК. Прави се искане за потвърждаване на атакувания акт, претендират се разноски.

Съдът намира, че решението в атакуваните му части, имащи характер на определение, с оглед уточненията направени от жалбоподателя в допълнителната писмена молба, е правилно и като такова ще следва да се потвърди.

Районният съд е постановил решението си при признание на иска, като е уважил установителните искове предявени от "Е.П. ЕАД срещу К. С. Я..

Последният е осъден да заплати разноски за заповедното и исково производство, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 1117, 40 лв. С решението е отхвърлено искането на ответника за допускане разсрочване изпълнението на решението.

На първо място се явява неоснователна жалбата в частта относно присъденото възнаграждение за адвоката на ищеца. Пред първата инстанция ответната страна не е направила изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Единствено е признала иска и е направила искане за приложение на чл. 241 ГПК – за разсрочване изпълнението на задължението. Ето защо районната инстанция не е имала правомощието да намалява претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

На второ място е неоснователно оплакването за това, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 241 ГПК, като разсрочи изпълнението на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 241 ГПК при постановяване на решението съдът може да разсрочи или отсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В случая по делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства за влошено имотно състояние на ищеца. Но дори и да се приеме, че имотното състояние на страната е влошено, то не следва да се допуска разсрочване изпълнение на задължението, доколкото това не е в интерес на самата страна. Възможността за разсрочване на задължението има за цел да облекчи положението на страната, но не може да намалява размера на дълга и да влошава положението на кредитора, поради което при разсрочване на изпълнението, след всяко предвидено плащане върху 2 останалата неизплатена част от задължението съдът следва да присъди законна лихва. Ето защо исканото разсрочване би довело до значително ново нарастване на дълга. След като е приел молбата по чл. 241 ГПК за неоснователна районният съд е достигнал до правилни правни изводи.

Поради изложеното по-горе ще следва решението в атакуваните му части - в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство и в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 241 ГПК, имащи характер на определение, да се потвърди.

С оглед изхода на спора – неоснователност на подадената жалба ще следва жалбоподателят да заплати на другата страна сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 534 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223/29.08.2024г., постановено по гр.д. № 511/2023г. по описа на Районен съд С. в обжалваните му части /имащи характер на определение/.

ОСЪЖДА К. С. Я., с ЕГН ********** от гр. С., ул.“С.К.И Д“ № 19, вх.

А, обл. Б. да заплати на “Е.П.“ ЕАД, с ЕИК ************, гр. С., бул.“Ц.Ш.“ № 159, бл.“Б.М.Б.Ц“, сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 534 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3