Определение № 2211 от 30.12.2019, Районен съд - Търговище

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 2211 30.12.2019 г. гр. Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд - Търговище Девети състав

На тридесети декември

2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Ч.гр.дело № 2273 по описа за

2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Постъпило е заявление Вх.рег. № 13155/30.12.2019г. на осн. чл. 52 от ЗН във вр. чл.49 ал.1 от ЗН. Производството е охранително, по реда на чл.530 - чл.541 от ГПК.

Молителят

– В.В.П. , съдебен адрес:*** твърди, че е наследник на В.В.П.,ЕГН **********,***, починала на

21.08.2015г. в с. Бистра, общ. Търговище и заявява, че се отказва от оставеното то нея наследство, като моли отказът му да бъде вписан в особената книга на съда, след което да му бъде издадено удостоверение. Към заявлението, с нотариална заверка на подписа от 23.12.2019г. са приложени следните писмени доказателства:

Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 26.11.2019г. от гр. София, район Подуяне, община Столична, област София, въз основа на акт за смърт № 4 от 22.08.2015г., съставен в с. Бистра, общ. Търговище, област Търговище; Удостоверение за наследници изх.№ 012648/26.11.2019г., изд. от гр. София, район Подуяне, община Столична, област София; платежно нареждане за внесена държавна такса 25 лв. по молба за отказ от наследство и пълномощно от молителя В.В.П. за П.Г.Д.от

АК-София.

По допустимостта на молбата за отказ от наследство, съдът установи следното:

Както сам молителят е посочел в заявлението В.В.П.,ЕГН **********, е бивш жител ***, починала на 21.08.2015г. в с. Бистра, общ. Търговище. Несъмнено се установи от Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 26.11.2019г. от гр.

София, район Подуяне, община Столична, област София, въз основа на акт за смърт № 4 от 22.08.2015г., съставен в с. Бистра, общ. Търговище, област Търговище, че В.В.П. е починала на 21.08.2015г. с място на смъртта: с. Бистра, общ. Търговище, обл.

Търговище, но постоянният и адрес е гр. София, район Подуяне, община Столична, област София.

Според разпоредбата на чл.52 от ЗН във връзка с чл.49 ал.1 от ЗН отказът от наследство се вписва в особена за това книга въз основа на писмено изявление до районния съдия,в района на който е открито наследството.Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Легална дефиниция на понятието „местожителство” е дадена с разпоредбите на чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние /отм.ДВ бр.41/18.05.2004 г.,в сила от 18.05.2004 г./ и чл.7 /отм.ДВ бр.67/1999 г.,в сила от 01.01.2000 г./ от Закона за лицата и семейството. Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Цитираните разпоредби са отменени преди смъртта на наследодателката и понятието местожителство към датата на смъртта и, когато е открито наследството, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация,обн.ДВ,бр.67/27.07.1999 г. С последния закон е предвидена регистрация на два вида адреси-постоянен адрес,който е адресът в населеното място,което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението /чл.93 ал.1 от ЗГР в редакция към датата на смъртта на наследодателя /, и настоящ адрес,който е адресът,на който лицето живее /чл.94 ал.1 от ЗГР в редакция към посочения момент/. От сравнението на дефинициите за „местожителство” по отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР може да се обоснове извод,че отпадналият термин „местожителство” е бил сборен между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението /характерно сега за понятието „постоянен адрес”/, а от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или преимуществено /характерно за „настоящ адрес”/. Понятието „местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не съществува към настоящия момент,вкл. към датата на смъртта на наследодателя. Константната съдебна практика вече е приела,че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател /така определение от 07.02.2019г. по Въз. Ч. гр. дело № 76 по описа за 2019 год. по описа на ОС-Добрич; определение от 28.03.2008 г. по гр.д.№163/2008 г. на ОС-Велико Търново;решение от 12.04.2016 г. по в.гр.д.№167/2016 г. на ОС-Бургас; решение №114 от 09.05.2016 г. по в.гр.д.№140/2016 г. на ОС-Добрич; решение №99 от 30.05.2017 г. по в.гр.д.№202/2017 г. на АС-Пловдив/.Според нормата на чл.93 ал.6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите,определени в закон или друг нормативен акт. В този смисъл постоянният адрес на наследодателката към датата на смъртта и определя и местно компетентния районен съд,в чиято особена книга следва да се впише отказът от наследство. В случая В.В.П. е имала регистриран постоянен адрес ***, поради което и компетентен да се произнесе по молбата за вписване на отказ от наследството му е Районен съд – София.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 2273 по описа за 2019 г. на Районен съд-Търговище И

ИЗПРАЩА същото по подсъдност на надлежния съд –

Районен съд-София.

ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя, пред Окръжен съд - Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: