Решение № 5829 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5829 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100505402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3561/10.03.2023 г. по гр. д. № 46782/2022 г. по описа на СРС, 177 с - в , е отменено като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Т. К. М., извършено със Заповед № 1811/08.08.2022 г., издадена от „Е.Е.Г.Б.“ ЕООД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Продавач - консултант“ към Е.Е.Г.Б. ЕООД. С решението ответникът „Е.Е.Г.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на Т.

К. М. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 4 514,22 лева – обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 08.08.2022 г. до 03.11.2022 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен частично - за сумата от 4223,16 лева и за периода от 03.11.2022 г. до 24.01.2023 г. като недоказан.

Подадена е въззивна жалба от 24.03.2023 г. от ответника работодател против решението в частта, с която уволнението е отменено като незаконосъобразно, ищцата е възстановена на заеманата от нея преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност и ответникът е осъден да заплати сумата от 4 514,22 лева – обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за периода от 08.08.2022 г. до 03.11.2022 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С протоколно определение от 27.02.2023 г. /л. 659/ в пр-вото пред СРС ищецът е направил частичен отказ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода 24.01.2023 г. – 1

08.02.2023 г., като по този начин е останал висящ иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 8 737,38 лв. за периода 08.08.2022 г. – 24.01.2023 г. Искът е уважен до сумата от 4 514,22 лв. и за периода 08.08.2022 г. – 03.11.2022 г., а е отхвърлен за периода 03.11.2022 г. - 24.01.2023 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на формираните от първоинстанционния съд фактически изводи, както и поради противоречие с материалния закон. Излага във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, приемайки че не било установено ищцата да е извършила сочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че трудовото правоотношение на служителя е прекратено не поради установяването на липси на стоки на определена стойност, а заради допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в присвояването на парични средства от касата на магазина, след като са въвеждани от нея и от колежката и А.П. недействителни сторно операции, без да се връща реално стока.

Сочи, че размерът на присвоената сума от 4 208,10 лв. от служителя бил безспорно установен по време на инвентаризациите, а и от приетото заключение на ССчЕ, като работодателят никога не е твърдял, че единствено действия на ищцата са довели до липси в общ размер от 84 547,63 лв. Поддържа, че размерът на присвоената сума от ищцата и колежката й А.П. е в общ размер от 4 208,10 лв., част от сумата от 84 547,63 лв., като двете служителки се били уговорили да извършват заедно привидните сторно операции, взимайки пари от касата без да има върната стока. Сочи, че съгласно длъжностната характеристика ищцата отговаряла за липсата на стоки и носела материална отговорност във връзка с опазването имуществото на работодателя. Излага в жалбата, че участието на ищцата в извършването на сторно операциите се установявало от заключението на техническата експертиза и показанията на свид.

Ю.Б., които следвало да се анализират не поотделно, а съвкупно. Свид. Б. разпознала несъмнено ищцата на записите, предмет на изследване на техническата експертиза, а според заключението на СТЕ записите от камерите са автентични, неманипулирани и примерно обозначеното „лице № 1“ е годно за лицева идентификация на кадри № 25, 59, 75, 94. Именно на основа на тези кадри свид. Б. разпознала непоколебимо ищцата като служителя, който заприходявал като върнати стоки и взимал пари от касата без стоките да са били върнати от купувача. Излага се във въззивната жалба, че данните счетоводната система съвпадат с тези от касовия апарат и протоколите, съставени по повод инвентаризацията. Било видно от фотокадрите, че ищцата прибирала за себе си парите от касата. Сочи, че сроковете за налагане на дисциплинарното наказание били спазени – работодателят въззивник открил нарушенията на 01.08.2022 г. /когато приключил анализът на видеозаписите/ и наложил наказанието на 08.08.2022 г., като първото нарушение било извършено на 18.03.2022 г.

Ответникът по жалбата - ищец исковете, счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Излага в отговора, че видно от заповедта за уволнение работодателят е счел, че ищцата като служител е извършила нарушение на трудовата дисциплина като въвеждала в касовия апарат сторно операции за връщане на стока и връщането на цената й на клиента без да има действително връщане на стока; било обосновано в заповедта, че при инвентаризацията се установило съвпадение на липсващите стоки и сторно операциите и липси в размер на 84 547,63 лв., поради което уволнението било именно по повод установени липси до размера от 84 547,63 лв.

Изцяло в тежест на работодателя било да докаже, че ищцата като служител е 2 извършила сочените в заповедта нарушения. Поддържа, че не било доказано присвояването и на сумата от 4 208,10 лв. видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Излага, че след извършен анализ на показанията на свид. Б. решаващият състав на районния съд е стигнал до извода, че нейните показания в частта относно разпознаването на ищцата не водят на категоричен извод, че именно ищцата е извършила сторно операциите. Въззиваемата оспорва начина, по който е извършена инвентаризацията – от свид. Б., въз основа на една екселска таблица, за голям период от време, през част от който ищцата не е била наета при ответника по трудов договор.

Излага, че в магазина често били засичани кражби. Твърди, че евентуалното нарушение е открито от работодателя най-късно на 06.06.2022 г., а наказанието е наложено на 08.08.2022 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението в обжалваната част въззивният съд намира следното.

Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство, че ищецът Т. К. М. е била в трудово правоотношение с ответника „Е.Е.Г.Б.“ ЕООД на основание трудов договор № 1615/ 11.08.2020 г. за неопределено време /л. 34/.

Ищцата е назначена по процесния трудов договор при стаж от 0 години, 0 месеца и 0 дни, на длъжност „продавач – консултант“ код 52232001, при определен изпитателен срок в полза на работодателя.

Ищцата е постъпила на работа. С допълнително споразумение № 151/28.02.2022 г. /л. 8/ на осн. чл. 119 КТ трудовото правоотношение е изменено, като ищцата е назначена да длъжност „касиер“ с код 52301001. Съгласно трудовия договор и допълнителните споразумения, а и страните не са спорят, за място на работа на ищцата е определен магазин Collective Cost center 38, находящ се в Мол Парадайз, етаж +1 в София.

СРС е приел, че заеманата от ищцата длъжност е „продавач- консултант“ във връзка с предходно споразумение.

С процесната Заповед № 1811/08.08.2022 г. /л. 16/ издадена на осн. чл. 188, т. 3 КТ трудовото правоотношение по трудовия договор е прекратено поради налагане на наказание “уволнение“. Ищцата не спори в исковата молба /л. 3/, че заповедта й е връчена на 08.08.2022 г., на която дата сочи, че е прекратено трудовото й правоотношение. Заповедта е издадена от работодателя, представляван към 08.08.2022 г. от един от управителите - М.К.. След справка в ТР се установява, че към 08.08.2022 г. дружеството – работодател се представлява от управителите, заедно или поотделно.

Съгласно посочената заповед правоотношението е прекратено, поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че: ищцата като „касиер“ заедно с колежката си А.П.П. на длъжност „помощник магазин“ многократно за периода 20.12.2021 г. до 13.06.2022 г. са /следва дословен цитат от заповедта/:

„въвеждали в касовия апарат на магазина сторно-операции, удостоверяващи връщане 3 на закупена стока от купувач и връщането на цената на тази стока на купувача. Сторно операциите са били въвеждани без да има реално връщане на закупена стока, като парите за нея двете работнички са прибирали за себе си. Тези действия на двете работнички са фиксирани от охранителните камери в магазина. При извършени инвентаризации на 28.03.2022 г. и на 06.06.2022 г. в магазина е установена липса на стоки в особено големи размери 84 547,63 лв. по себестойност без вкл. ДДС. При инвентаризацията се установява съвпадение между лисващите стоки и сторно операциите за тях, фиксирани от камерите, което потвърждава обстоятелството, че сторно операциите са фиктивни и са извършени без да има реално връщане на стоки / …/парите за стоките, за които са пуснати сторно операциите, са присвоени от двете работнички“.

Ищцата не оспорва така посочения в заповедта период 20.12.2021 г. до 13.06.2022 г. на извършване на нарушенията, както е изложено и в исковата молба многократно и се поддържа в хода на процеса. Оспорванията на ищцата са съсредоточени относно начина на извършване на инвентаризациите, отричането да са извършвани от нея фиктивни сторно операции и спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

В тази връзка следва да бъде посочено в допълнение и че съгласно Решение № 460 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 465/2009 г., III г. о., ГК, Определение № 290 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 641/2015 г., IV г. о. и Решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2009 г., III г. о., ГК относно точното описание на фактическия състав на извършеното нарушение заповедта за уволнение може да препраща към друг изрично посочен документ като доклад, докладна, докладна записка, рапорт и пр., при положение че този документ е бил доведен до знанието на работника или служителя най-късно заедно с връчването на заповедта. В тези случаи изискването на изискването на чл. 195 КТ за мотивиране на заповедта е изпълнено. Според тези решения на ВКС на РБ следва да бъде зачетено и извънсъдебното признание на дисциплинарно-наказаното лице, че е запознато с документите относно факта на знанието от него на съдържанието на тези документи. В случая заповед № 1811/08.08.2023 г. изрично препраща към документите за извършени инвентаризации от 28.03.2022 г.и 06.06.2022 г., като ищцата не спори относно посочения в заповедта период и относно това, че е запозната с инвентаризациите. Изрично в двете покани за даване на обяснения от 14.07.2022 г. /л. 10/ и от 02.08.2022 г. /л. 14/ са посочени документите относно извършените две инвентаризации, а втората покана от 02.08.2022 г. /л. 13/ препраща изрично и към списък на липсващите продукти /л. 465 и сл./, в който е посочен периодът.

Недвусмислено от заповедта за уволнение се извежда, че дисцплинарното наказание „уволнение“ на ищцата е наложено не заради ощетяването на работодателя общо със сумата от 84 547,63 лв. за липси, а за конкретни действия на ищцата като служител на длъжност „Касиер“, извършени в магазин Collective Cost center 38, находящ се в Мол Парадайз, етаж +1 в София.