Решение № 1515 от 21.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100512708 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20093217 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 70956 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 168 състав се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от ХР.

П. П., срещу Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, осъдителни искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1642.12 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 233.38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 04.12.2019 г. като неоснователни.

В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ХР. П. П., ищец пред СРС.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

1

Неправилно СРС бил приел, че не е налице празнота в уреждане на възнаграждението по ЗМВР и не бил приложил правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ. СРС игнорирал дефиницията на „нощен труд“ уредена в чл.140 от КТ. СРС бил проследил правната уредба за процесния период, но достигнал до неправилни правни изводи. При това СРС бил нарушил принципа за законност по чл.5 ГПК.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени. Разноски не се претендират.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – МВР. В хода по същество /с писмена защита/ се излагат доводи за правилност на така постановеното решение. Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в чл.140 КТ. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент 0,143. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и били относими единствено за служителите на МВР. Затова не следвало да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове, предвид по-благоприятния резултат.

Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от това по КТ, където съотношението било 7:8, където законодателят ги приравнявал с коефициент 0,143. Счита, че причината да се уреди по този начин продължителността на нощния труд в системата на МВР може да е компесаторния механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР- служителите на МВР имали повече и разнообразни права по ЗМВР, които работниците и служителите по КТ нямали. Другата причина била специфичният характер на дейността на тези служители, посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В този смисъл било и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на МОТ, посочено в дело С-262/2020 на СЕС. Излага доводи за различие на двата вида труд – „нощен“ и „извънреден“, първият бил положеният в тъмната част на денонощието между 22.00 ч. и 06.00 часа, а вторият бил уреден в чл.143, ал.1 КТ. Следвало да се вземе предвид и становището на 2

МТСП с изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 17.05.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 27.05.2021 г.; от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че основателността на иска по чл. 179, ал. 1, вр. ЗМВР (отм.) е обусловена от установяване от ищеца, че се е намирал в служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което бил работил като държавен служител при сменен режим на работа при сумарно отчитане на работното време, че през този период е полагал труд през нощта за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, че е изпълнявал точно служебните си задължения, както и размера на дължимото за всеки месец възнаграждение и часовете на служба в процесния период. При доказване на тези факти в тежест на ответника било да докаже положителния факт на заплащане н възнаграждението за извънреден труд, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните били отделени обстоятелствата, че през процесния период между тях е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „старши пожарникар“ в сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на V РС „Пожарна безопасност и защита на 3 населението“ към МВР при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; че работното време е било уговорено при сумарно отчитане за тримесечен период; че през процесния период е полагал труд на смени по график на 24 - часови дежурства, от които между 22,00 ч. и 6,00 ч. през нощта. Това се установявало и от приетата по делото справка за дадените дежурства от ищеца за времето от 01.09.2016 г. до 01.12.2019 г.

Според приетото без оспорвания от страните по делото заключение на съдебно –счетоводната експертиза за процесния период ищецът бил положил общо 209 броя 24-часови дежурства като продължителността на всяко дежурство била отчитана като 24 отработени часа с включени почивки, които са били заплатени. Експертът изчислил, че при приравняване на часовете нощен труд в часове дневен труд с коефициент 1.143 съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ са налице 237 часа труд, който не бил отчетен при изплащането на извънреден труд за периода. Размерът на дължимото възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на нощния труд в дневен възлизал на 1642.12 лева. Според заключението на ищеца било начислено и изплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него за процесния период в размер на 15 часа. Установено било, че определения общо извънреден труд за процесния период не надхвърлял лимита от 70 часа на тримесечие по чл. 187 ЗМВР. Според заключението дължимото обезщетение за забава, изчислено при съобразяване на чл. 33, ал. 1 от Наредба №8121з-776, възлизало на 233.38 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР в приложимата за периода редакция, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на същия текст работното време на работещите на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислявало сумирано за тримесечен период като при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР предоставяла законова делегация на министъра на вътрешните работи да определи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители. В изпълнение на посочената 4 разпоредба били издавани последователно наредби, като през процесния период действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за държавните служители в МВР било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, който текст възпроизвеждал разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В тази наредба липсвало предвидено увеличение на положения през нощта труд /за разлика от предходната Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), в която се е предвиждало, че при сумираното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/. Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г., била отменена с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на РБ, бр. 4 от 14.01.2020 г., но при съобразяване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смятал за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, то за периода от приемането до отмяната с влязло в сила съдебното решение, актът (наредбата) се считал за законосъобразен и пораждал валидни правни последици. От анализа на цитираните разпоредби следвало, че в специалния закон и подзаконовите актове по приложението му не се предвижда увеличение на часовете положен нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.

В чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, която ищецът считал за приложим по отношение на положените от него нощни часове труд през процесния период, било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следвало да се държи сметка, че НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на Кодекса на труда. Съгласно чл. 136, ал. 1 КТ работната седмица била петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, съгласно ал. 3 на същия текст нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа, а според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 35 часа, като 5 нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа. В ал. 2 на същия текст било посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Така според КТ нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане било осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, било седем часа, което означавало, че коефициентът е 8/7 или 1.1428. При приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за фактически отработени седем часа нощен труд работникът/служителят получавал възнаграждение за осем часа труд – получавал възнаграждение за време, което реално не е отработил. Това идвало да покаже, че посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд по КТ, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд.

В настоящия случай за уредбата на правоотношенията между страните бил приложим специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. При тълкуване разпоредбата на чл. 187 ЗМВР в приложимата му редакция, според който нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени, какъвто бил настоящият случай, било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от това следвал извод, че ЗМВР не установява различна нормална продължителност на работното време за труда, положен през деня, и за труда, положен през нощта, каквато имало в Кодекса на труда. В чл. 136 и чл. 140 КТ конкретно, ясно и недвусмислено била уредена различна нормална продължителност на работното време за дневния и за нощния труд докато такива пояснения в ЗМВР липсвали. При това положение според специалния закон в посочената редакция нормалната продължителност на работното време била винаги 8 часа, независимо в кое време на денонощието се полага трудът. В ЗМВР било направено изрично разграничение между полагания от държавните служители в МВР извънреден и нощен труд. За двата вида труд било предвидено допълнително възнаграждение. Чл. 187, ал. 6 ЗМВР, редакция, обн.в ДВ. Бр.81 от 14.10.2016 г. регламентирал размера на възнаграждението за извънреден труд и той се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното 6 месечно възнаграждение, а условията и редът за изплащане на нощния труд се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. И ЗМВР, и КТ определяли за нощен трудът, положен между 22,00 ч. и 06,00 ч, както и че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева, но установявали различна нормална продължителност на работното време за труда, положен през нощта. От анализа на цитираните разпоредби следвало, че в специалния закон и подзаконовите актове по приложението му не се предвиждало увеличение на часовете положен нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.