Определение № 415 от 14.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Пазарджик, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20265200600583 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по чл.345 от НПК във връзка с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП-Пазарджик, ТО-В. против протоколно определение от 08.07.2026г., постановено от В.ския районен съд по НОХД № 164/2026г., по реда чл.249, ал.2 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения /СПН/ в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, като делото е върнато на РП-Пазарджик, ТО-В. за отстраняване на тези нарушения.

Твърди се в протеста, че определението е неправилно, поради което се иска отмяната му. Твърди се, че при изготвяне на обвинителния акт не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на обвиняемата. Заявява се, че в ОА не е налице неяснота относно това какви обвинения са били повдигнати против обвиняемия, както и относно механизма на извършването им, като деянията са очертани с всички признаци от обективна и субективна страна.

Срещу така депозирания протест не е подадено възражение от страна на защитника, обвиняемия, пострадалите и повереника на единия от тях.

Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, изложените в протеста доводи, както и с оспорения съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.3421 ал.1 от НПК, срещу 1 подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен, а атакуваното определение – правилно.

Съображенията са следните:

В РС-В. е внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 164/2026 г., срещу З.О.С, против който са повдигнати обвинения за извършени престъпления, както следва:

По чл.325, ал.1 от НК затова, че на 29.12.2023 год., в село Г., община В., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в центъра на селото, в светлата част на денонощието, пред множество хора, отправил обидни думи към възрастен човек - М.Я.Е. ЕГН ********** от с.Г. общ.В. - казал на същия:

“********************************** М.Я.Е., ****************;

По чл.131, предл.3-то ал.1, т. 9 и т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК затова, че на 29.12.2023год., в село Г., община В., чрез нанасяне на удари в главата, ръцете и краката на М.Я.Е. ЕГН ********** от с.Г., му причинил лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129, изразяваща се в *********************;

По чл.131, предл.3-то ал.1, т. 9 и т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК затова, че на 03.09.2025г. в с.Г., общ.В., чрез нанасяне на удари в главата, гръдната област и ръцете на К.М.Ч. от с.Г., общ.В. му причинил лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129, и****************************************;

По чл.325, ал.1 от НК затова, че на 03.09.2025г. в с.Г., общ.В., извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на обществено място - ул.“**“ в селото, в светлата част на денонощието, пред множество хора, хванал К.М.Ч. от с.Г., общ.В., след което му нанесъл *********.

С протестираното определение, предмет на въззивната проверка, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като е констатирал наличието на допуснати отстраними СПН, засягащи правата на подсъдимия, в частност правото му на защита, а именно да узнае в какво точно е обвинен.

По мнението на настоящия съдебен състав, изводът на първоинстанционния съд за наличие на отстранимо СПН по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, налагащо прекратяване на съдебното производство, е верен.

Напълно споделяема е констатацията на съда, че в обстоятелствената част на ОА липсва каквото и да е описание на факти, очертаващи наличието на квалифициращия признак „**********“, касателно двете повдигнати обвинения по чл.131, предл.3-то ал.1, т. 9 и т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и на признака „********“, който е аргументиран изключително 2 лаконично с фактът, че били нанесени „*****“. Последното е абсолютно недостатъчно, т.к. особената жестокост е характеристика за дееца и тя ще бъде налице, когато той е проявил ************* и т.н., охарактеризиращи го като жесток човек, но подобни факти в ОА не са описани.

Тук е нужно да се припомни, че съгласно т. 4.2. на ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Това е така, защото, обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване.

Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в диспозитива на обвинителния акт, съдържащ и правната квалификация на престъплението, което пък от своя страна е изведено от фактическата рамка, изложена в обстоятелствената му част.

Другото СПН се изразява в това, че по двете обвинения за едро хулиганство като изпълнително деяние за извършването им е включен фактът на нанесения побой над всеки от пострадалите. В същото време, фактът на нанесения побой над двамата пострадали е инкриминиран и с повдигането на двете обвинения по чл.131, ал.1, т.9 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Иначе казано, за една и съща престъпна деятелност спрямо всеки от пострадалите, са повдигнати обвинения за две отделни и различни престъпления. Това лишава подсъдимия от възможността ясно и недвусмислено да разбере защо се иска да бъде наказан два пъти за едно и също нещо, а от там и адекватно да организира своята защита.

Казаното до тук мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че частният протест, с който е сезиран, е неоснователен, а обжалваното протоколно определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.345 ал.2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.07.2026г. по чл.249, ал.2 вр. с 248, ал.1, т.3 от НПК, постановено от В.ския районен съд по НОХД № 164/2026г.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4