Решение № 239 от 06.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2277/2024
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 18.04.2025
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.2 пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т.1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т.1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Янк. И. Вранеску
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от адв. адвокат С.
Й. П. от САК, определен и назначен за особен представител на Н. О. П., ответник в исковото производство срещу Решение № 3298 от 04.06.2024г. постановено по гр.д № 1474 по опис на СГС за 2022г. в частта, в която е уважена претенция за лихви и неустойки. Наведени са доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се поддържа твърдение за противоречие на постановеното решение в обжалваната част с константната съдебна практика /последното не е въззивно основание за отмяна на първоинстанционен съдебен акт, поради което съдът го квалифицира като твърдение за нарушение на материалния закон/.
В жалбата се излага, че макар и да е безспорно наличието на договор за кредит, по който неизправна страна е кредитополучателката – ответник в исковото производство и договорът е станал предсрочно изискуем, присъдените лихви и неустойки не са дължат поради нищожност на клаузите от договора, в който те са уговорени. Като основание за нищожност сочи, че въззивницата е имала качеството на потребител и като такава, уговорения в нейната тежест лихвен процент е прекалено висок. Поддържа становището, че спорът е правен и заключението на вещото лице е недостатъчно 1 доказателство, за да обоснове основателност на претенцията в обжалваната част.
Моли за отмяна на решението и постановяване на акт по същество, с който претенциите за лихва и неустойка да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от особения представител адв. Адв. П..
Въззиваемата страна Обединена Българска банка АД която е ищец в исковото производство, не изразява становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца - Обединена Българска банка АД, а именно
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375 конституиран с
Определение № 1618 от 07.02.2023г. постановено по гр.д. № 1474 по опис на СГС за 2022г. в писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба.
Съдът в съответствие с правомощията си очертани в разпоредбата на чл.
269 от ГПК, приема, че обжалваното решение е изцяло валидно, но е процесуално недопустимо в обжалваната част.
Процесуалната недопустимост следва от обстоятелството, че в производството пред първоинстанционният съд са нарушени основни императивни норми, свързани с процесуалното представителство на страните в исковото производство. То е било образувано възоснова на искова молба, която в титулната си част сочи като ищец „Обединена Българска Банка“ АД, представлявана от търговско дружество, което се е легитимирало като пълномощник пред съда с писмено пълномощно. Разпоредбата на чл. 30 от ГПК определя кои са лицата, които могат да представляват юридическите лица в исковото производство и това са техните представители по закон или според устройствените им правила. Представителите по закон или лицата, сочени от устройствените правила на юридическите лица, могат да упълномощават и други лица, но съгласно чл. 32 от ГПК, представителите по пълномощие са лимитативно изброени от т.1 до т. 4 и само в т. 5, законодателят препраща към други лица, определени в закон. Търговските дружества не е сред допустимите представители по пълномощие.
Първоинстнационният съд е приел, че „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:
131001375 може да представлява ищеца „Обединена Българска Банка“ АД, като обосновава процесуалното представителство възоснова на писмен документ, в който са изброени няколко лица, всички адвокати /от т.1 до т.7 вкл. – л. 29 от гр.д. № 1474/2022г. / т.е. притежаващи качеството по чл. 32, т.1 от ГПК, което ги легитимира да осъществяват процесуално представителство 2 и в т. 8 е посочено едно търговско дружество, а именно „ЕОС Матрикс“ ЕООД което не попада в хипотезите, на която и да е точка от чл. 32 от ГПК.
Съдът не е констатирал, че упълномощаването в частта отнасяща се до пр. представителство пред съдилищата дадено на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:
131001375 е нищожно поради противоречие със закона, който не допуска пр. представители по пълномощие, които не упражняват адвокатска професия или не притежават юридическо образование по смисъла на чл. 32, т.1 и т. 3 ГПК.
След като недопустимо, в нарушение на императивни правни норми, съдът е допуснал процесуално представителство в отклонение от разпоредби, за които е бил длъжен да следи служебно, същият съд по искане на дружеството, които сочи себе си в исковата молба като пр. представител на ищеца е уважил и искането му като такъв, то да бъде конституирано и като трето лице помагач /виж. Определение № 1618 от 07.02.2023г. – стр. 97 от гп.д. № 1474/2022г. СГС/. Основанието за това конституиране е било твърдението за сключен договор за прехвърляне на вземането /частно правоприемство / от ищеца „Обединена българска банка“ АД на търговското дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375. След като съдът е уважил искането на ищеца направено чрез недопустим по пълномощие представител, който съчетава и качеството на титуляр на вземането, което претендира от името на ищеца, същевременно има и качеството на трето лице помагач на дружество ищец. Това съчетание на процесуални качества е довело съда до констатацията за „противороречие между представител и представляван“ /каквито не са налице, не само поради нищожността на представителната власт, а и поради еднаквия интерес и недопустимо е приложил разпоредбата на чл. 29, ал.4 от ГПК /която се отнася само до физически лица/, като е назначил особен представител на Обединена българска банка АД на разноски на третото лице помагач на Банката и неин „процесуален представител“. С това действие съдът е допуснал от една страна юридическо лице без представителна власт да предяви иск от името на ищеца, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.2 пр. 2 от ГПК като е допуснал да се предявят чужди права без представителна власт, а от друга страна е пропуснал да констатира и противоречие в исковата молба относно твърдението, чии права се претендират след като ищецът Обединена Българска банка АД е прехвърлил вземането си на ЕОС Матрикс” ЕООД на 03.02.2022г.
Въпросът за активната процесуална легитимация в исковото производство е въпрос по допустимост на предявения иск и съответно е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всеки един момент от производството по делото. В настоящия въззивен процес /ограничен до обжалваната част от постановеното решение/, при наличие на 3 констатацията, че ЕОС Матрикс” ЕООД е предявил чужди права без допустима по реда на ГПК представителна власт следва, че искът в тази част е процесуално недопустим. Това е така, защото е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. В хода на заповедното производство, след издаване на заповедта по гр.д. № 55616 по опис на СГР за 2010 г., но преди влизането й в сила, спорното право е прехвърлено от титуляря на вземането - Обединена българска банка АД на приобретателя ЕОС Матрикс” ЕООД. В тази хипотеза делото следва своя ход между първоначалните страни, а те са - Обединена българска банка АД и Н. О. П.. Недопустимо един и същ правен субект, едновременно да е пр. представител на ищеца и трето лице помагач на ищеца, още по-малко са били налице предпоставките за привличането му в качеството на трето лице помагач, след като липсва изявление от страна на първоначалния ищец/заявител изходящо от лице с представителна власт за привличане на ЕОС Матрикс” ЕООД в качеството на трето лице помагач.
Недопустимостта на предявения иск не следва от противоречия в интересите, каквото не е налице между ищеца и третото лице помагач, а от недопустимо процесуално представителство, което не може да се санира с назначаване на особен представител, защото Обединена българска банка АД се представлява от законните си представители, които са вписани в търговския регистър към датата на предявяване на иска и те са легитимирани да делегират процесуално представителство по конкретно исково производство, но само на лица по чл. 32 т.1 и т. 5 от ГПК. На юридически лица не се назначават особени представители.
Съдът постановил обжалвания съдебен акт е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до процесуална недопустимост на решението в обжалваната част, поради решението в обжалваната част, следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от фазата на нередовна искова молба, която не е подписана от ищеца при съобразяване на императивните правила за процесуално представителство и забраните за предявяване на искове от чуждо име без представителна власт.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд не присъжда разноски, той като не се произнася по същество на въззивния спор.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3298 от 04.06.2024г. постановено по гр.д № 1474 по опис на СГС за 2022г. в частта, в която съдът е признал за установено по реда на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане в полза на ищеца – заявител по ч. гр.д. № 55616 по опис на СРС за 2010 г., а именно „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 срещу Н. О. П., от гр.София, представлявана от особен представител адв.С. Й. П. от САК, за следните суми: за сумата от 12 02,18 лева (хиляда двеста и два лева и осемнадесет ст.) – представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010 г. и за сумата от 19,99 лева (деветнадесет лева и деветдесет и девет ст.) наказателна лихва за просрочена главница за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 02.12.2010 г. по ч.гр.д. № 55616/2010 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав при участието на ЕОС Матрикс” ЕООД в качеството на трето лице помагач на ищеца „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 , и ВРЪЩА делото на първоинстнационния съд за разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на нередовна искова молба и заличаване на особеното представителство на ищеца „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 като недопустимо за юридически лица, както и заличаване на пр. представителство на „ЕОС Матрикс” ЕООД като нищожно, поради противоречие с чл. 32 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5