Определение № 370 от 03.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Ловеч, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500285 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал. 5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 373 от 24.04.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 219 по описа за 2024 г., Районен съд – Луковит е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, срещу длъжника М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ****.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.Н.. Счита, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Изтъква, че целта на заповедното производство не е да се провери дали вземането съществува, а да се установи, че то не се оспорва. Излага, че в чл.7 от договора за кредит изрично е посочено, че предоставеният финансов ресурс е в размер на сумата 683.09 лв., която включва предоставената парична сума в размер на 597.00 лв. и 86.09 лв., преведи за заплащане на застрахователни премии по избрана от длъжника застраховка. Посочва, че в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключването на застраховки, за което не е бил длъжен съгласно чл.19 от договора, но той е направил изрично волеизявление за това. Акцентира, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗП застрахователната премия или всеки друг разход, свързан с предоставянето 1 на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват в ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто не е настоящия случай. Длъжникът е декларирал избора на тази допълнителна услуга и сумите по застрахователните премии се заплащат на застрахователя по негово нареждане и той остава задължено лице. На следващо място твърди, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не е налице наличие на пороци във формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя.

Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС и разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми срещу длъжника М. М. А., като му присъди и сторените по делото разноски пред районния съд е за ДТ за частната жалба.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 219/2024 год. на РС Луковит се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника М. М. А. за следните парични вземания: 465.91 лв. главница, 27.74 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2023 г. до 25.02.2024 г. и 45.70 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.11.2023 г. до 04.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането се претендира като изискуемо по Договор за потребителски кредит № 405395****, сключен на 24.08.2023 год. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил документите, от които произтича вземането му, заедно с приложенията.

За да отхвърли заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане РС – Луковит изложил съображения, че клаузите, предвиждащи формирането на главницата по кредита с включване на дължими застрахователни премии са очевидно неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като без действително за потребителя да е имало право на избор, е следвало да сключи договор за застраховка, който да покрие рискове от смърт, безработица или неработоспособност на кредитополучателя. На следващо място районният съд е приел, че с договорката застрахователната премия да се изплаща едновременно с погасителната вноска по кредита и се представя като „главница“, се цели заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща ограничение в размера на ГПР – в случая посочен като 2

31.62 %, без обаче при изчисляването му да е включен и разхода за застраховка. Направено е заключение, че клаузите за застраховки съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, поради което следва да се приемат за нищожни. Предвид данните за извършено частично плащане, което включва и плащане по неравноправни клаузи, районният съд е приел, че в това производство не може да установи точния размер на претендираните вземания главница, възнаградителна и закъснителна лихва, поради което заявлението е отхвърлено изцяло.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

3

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът М. М. А. е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и по застраховка „Bank пакет 3 сметка“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл. 382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор и погасителния план, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият въззивен състав приема, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от 4 лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.

В чл. 10 от ДПК е посочено, че годишният процент на разходите (ГРП) е 31.62%, както и общата сума, дължима от потребителя в размера на 470.47 лв. В този си размер, вмененото в тежест на кредитополучателя задължение е неясно, не даващо отговор относно вида и размера на отделните формиращи го задължения и то в тяхната относимост към реално договорената и усвоена от него главница. На следващо място следва да се отбележи, че в размера на поискания от длъжника кредит, Банката кредитодател е формирала вземането по главницата, включвайки в размера и сбора от двете застраховки. Съдът намира, че по този начин, с уговарянето на това допълнително възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, какъвто извод е направил и заповедният съд. Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. На следващо място не е ясно с платените 2 бр. вноски по договора кои задължения са погасени, което е пречка да се установи в заповедното производство точния размер на претендираните от заявителя вземания.

С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне на основание чл.