Решение № 305 от 11.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Смолян, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500237 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с допустимата въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“– МВР, депозирана чрез пълномощника главен юрисконсулт

М.Х., срещу

Решение

№123/13.03.2023година, постановено по гр. д. №1155/2022 година по описа на Смолянския районен съд, с което е осъдена да заплати на А. А. А., сумата от 1 853,39 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 185 часа нощен труд в периода14.11.2019 – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 257.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 14.11.2022 г., както и е осъдена дирекцията да заплати на А. А. А. направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, а по сметка на Районен съд- Смоля да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 124.14 лева, както и разноски за вещо лице по назначената съдебносчетоводна експертиза в размер на 120.00 лева.

С въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и 1 необоснованост. Според жалбоподателя за да постанови този краен правен резултат, първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна – за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР. Направено е и оплакване, че наред с горните мотиви съдът се е позовал на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67 ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.

Развива оплакване, че в разглеждания случай съдът е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46 ал.2 изр. първо от Закона за нормативните актове, регламентиращ,че за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Според жалбоподателя направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон. За трите групи служители в МВР (по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл. 142 ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Развива оплакване, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл. 63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от 2 държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. Според жалбоподателя ЗМВР е специален нормативен акт регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е постановено Тълкувателно решение №1/2020 г. от 15.03.2023 г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело №1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з[1]776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121 з[1]1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа. Съгласно неправилно приложената от съда норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, 3 установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници, чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. За служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл. 187 ал. 1 и ал.З от ЗМВР). Развива довод, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142 ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.

144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.

187, ал. 7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Според жалбоподателя тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Отделно от горното първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове е правно основание относимо към извънреден труд. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно 4 основание чл.86 от ЗЗД. Моли на основание чл.271 от ГПК окръжният съд да отмени изцяло решение №123/13.03.223г., постановено по гр..1155/2022. по описа на Районен съд - Смолян по мотиви, подробно изложени във въззивна жалба, като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови отхвърляне на исковите претенции, предявени от ищеца. В зависимост от изхода на делото се претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за двете инстанции.

В писмения отговор на А. А. А., депозиран,чрез пълномощника му адв.М.О. се поддържа неоснователност на въззивната жалба и се излагат доводи в тази насока. Според въззиваемата страна от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.Наредба № 8121з[1]36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - с чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Размерът на исковите претенции е установен с направените изчисления от вещото лице. Спорно между страните е обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143. Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1.143. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Счита, че така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и правилно е била уважена от PC Смолян до посочените в ССЕ размери. PC Смолян правилно е тълкувал националното право във възможно найголяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като се вземе предвид цялото вътрешно право, с което е гарантирал пълната ефективност на 5 тази разпоредба и е достигнал до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел - т. 79 от Решението на СЕС. Предвид гореизложеното и доколкото не се оспорва, че претендираните суми не са заплатени от ответника се твърди, че исковите претенции са основателни до размера, установен от ССЕ, който напълно съответства на предявения и впоследствие изменен размер. Твърди още, че безспорно е по делото, че положеният от ищеца нощен труд не е бил преизчисляван с коефициент 1.143 при начисляване и заплащане на възнаграждението му от ответника.