Решение № 303 от 17.03.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 303

Монтана, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600093 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение рег. № 294 от 30.12.2025 г. постановено по АНД № 20251630200997 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 008157/29.08.2025 г. на Началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „Възраждане“, [улица], за нарушение на чл.5, ал.5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 лв. (четири хиляди).

Касационният жалбоподател „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, представлявано от Е. К. П., чрез пълномощник адв. М. К. П. от САК, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че въззивният съд неправилно е приел за осъществено нарушение по чл. 5, ал. 5 ЗПК, без да извърши самостоятелен анализ на съдържанието на стандартния европейски формуляр, а е възприел бланкетно констатациите на административнонаказващия орган, въпреки че от представените доказателства се установявало, че във формуляра са отразени общият размер на кредита, цената на стоката, застрахователната премия, лихвеният процент, годишният процент на разходите, погасителният план и представителни примери, като данните съвпадали с тези по договора за кредит. Поддържа се, че застрахователната услуга е била незадължителна, това е било изрично отбелязано в СЕФ, а потребителят е бил надлежно информиран за всички условия по кредита и допълнителната услуга. Касаторът твърди, че нарушението не е надлежно индивидуализирано, тъй като както в АУАН, така и в наказателното постановление не било конкретизирано кое точно изискване относно съдържанието на СЕФ, предвидено в Приложение № 2 към ЗПК, е нарушено, поради което правото му на защита е било ограничено. Твърди се още, че съдът неправилно е приел за относима информацията относно застраховката, без да отчете разграничението между договора за стоков кредит и отделния договор за застраховка, както и че последната не е задължително условие за отпускане на кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Поддържа се, че съдебният акт е необоснован, тъй като изводът за липса на информация в първоначално предоставения СЕФ е направен без този документ да е представен по делото, а от показанията на актосъставителя се установявало, че същата не е присъствала при сключването на договора, не е виждала първоначалния формуляр, не е имала непосредствени възприятия относно предоставянето и разясняването на преддоговорната информация и е формирала изводите си въз основа на потребителската жалба и на непълно запознаване с документацията. Наред с това се релевират възражения за съществени нарушения в административнонаказателното производство, изразяващи се в липса на доказана материална компетентност на актосъставителя по чл. 55, ал. 1 ЗПК, респективно в липса на данни за надлежно оправомощаване от председателя на КЗП, както и в отсъствие на достатъчна индивидуализация на засегнатия потребител. Касаторът поддържа, че дори да се приеме формално осъществено нарушение, съдът неправилно е отказал да обсъди в необходимата пълнота приложението на чл. 28 ЗАНН и малозначителността по чл. 9 НК, въпреки липсата на вредни последици, незадължителния характер на застраховката и обстоятелството, че застрахователната премия е била възстановена преди съставяне на АУАН. Алтернативно се оспорва размерът на наложената имуществена санкция като прекомерен и несъобразен с критериите по чл. 27 ЗАНН, като се твърди, че наказващият орган не е обсъдил всички смекчаващи обстоятелства, а посочените в наказателното постановление други актове и решения неправилно и без необходимата конкретизация са били възприети като отегчаващи. С тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. От пълномощника му адв. М. К. П. – САК е постъпило писмено становище в което поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП, като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответника по касационната жалба Началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява. От представляващия от старши юрисконсулт С. П. е постъпило писмено становище в което се оспорва касационната жалба, като навежда доводи за липса на твърдените касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, за юрисконсултско възнаграждение, като депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност. Предлага да бъде потвърдено оспореното решение на РС - Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че административно наказателното производство е започнало по повод потребителска жалба вх. № М-03-285/30.04.2025 г., съдържаща оплакване за неправомерно включване на застраховка към стоков кредит, сключен от потребител в магазин „В.“ в [населено място]. Във връзка с тази жалба на 07.05.2025 г. служители на КЗП са извършили проверка в офис на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, находящ се в [населено място], [улица], за която е съставен Констативен протокол № К-2771713. В хода на проверката от дружеството са били изискани становище, договорът за кредит, цялото кредитно досие и стандартният европейски формуляр, предоставен на потребителя преди сключване на договора. Въз основа на представените документи е възприето, че на 28.04.2025 г. дружеството е предоставило на потребител СЕФ преди сключването на Договор за стоков кредит № 6780482, като впоследствие е бил сключен именно този договор. От становището на търговеца е установено, че финансовите параметри на кредита са: цена на стоката – 916,00 лв., общ размер на застрахователната премия – 24,51 лв. и общо дължима сума – 1116,96 лв., като е поддържано, че потребителят се е съгласил с включената застраховка. Административния орган е приел обаче, че от съдържанието на представения СЕФ не се установява по ясен и пълен начин как е формиран общият размер на кредита от 940,51 лв. и кои елементи го съставляват, докато от самия Договор за стоков кредит № 6780482 от 28.04.2025 г. е видно, че в общия размер на кредита, наред с цената на стоката, е включена и застрахователна премия по пакет „Защита Макс 66 Плюс“ в размер на 24,51 лв. При тази хронология районният съд е приел, че проверяващите органи са счели, че дружеството не е изпълнило задължението си да попълни изцяло СЕФ с изискуемата преддоговорна информация по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК. За така констатираното нарушение е бил съставен АУАН, срещу който дружеството е подало възражение в срока по чл. 44 ЗАНН, но същото не е било уважено, тъй като според административнонаказващия орган не опровергава установеното нарушение. Впоследствие е било издадено Наказателно постановление № 008157/29.08.2024 г. на Началник ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 5, ал. 5 ЗПК. АНО е отбелязал и че при определяне на санкцията са съобразени като отегчаващи обстоятелства наличието на влезли в сила наказателни постановления и съдебни решения за същото по вид нарушение, извършено и в други стопанисвани от дружеството търговски обекти.

Въззивния съд е счел, че наказателното постановление е издадено законосъобразно и в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че нарушението е описано с достатъчна яснота чрез всички негови обективни признаци, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата на извършването му, поради което правото на защита на санкционираното дружество не е било ограничено. Изложил е мотиви, че дружеството е упражнило правото си на възражение срещу акта, но не е представило доказателства и убедителни доводи, които да опровергаят констатациите от проверката или да омаловажат тежестта на деянието. Районният съд е приел, че по делото е установено непопълване изцяло на задължителната преддоговорна информация в стандартния европейски формуляр, с което е осъществен съставът на чл. 5, ал. 5 ЗПК. Посочил е, че законовото изискване формулярът да бъде попълнен изцяло е въведено, за да може потребителят своевременно да получи необходимата информация, включително че в общия размер на кредита е включена не само цената на стоката, но и цената на застрахователната услуга, като липсата на такава информация го лишава от възможността да вземе информирано решение относно сключването на договора и отражението му върху задълженията му по кредита. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Р. П. И. като обективни, безпристрастни и неподкрепени от данни за заинтересованост. Приел е, че АУАН е редовен от външна страна, съставен е от компетентни длъжностни лица по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, подписан е от актосъставителя и свидетелите, връчен е надлежно на представител на дружеството, а сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени. Изложил е и съображения, че както актът, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити, поради което в хода на административнонаказателното производство не са налице нарушения от категорията на съществените. Районният съд е приел още, че правилно наказващият орган е отказал да приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани със защитата на потребителите при предоставяне на кредити, а преддоговорната информация представлява съществена гаранция за равнопоставеност между кредитора и потребителя. Посочил е, че нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат, поради което липсата на вредни последици не обосновава сама по себе си маловажност. В тази връзка е намерил, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и е посочил съдебна практика на Административен съд – Монтана по сходни случаи. По отношение на наказанието районният съд е счел, че наложената имуществена санкция в размер на 4000 лв. е законосъобразно определена в размер малко над минималния, като е съобразено, че макар да не са налице условията за повторност, нарушението не е първо по вид за санкционираното дружество. Въз основа на това е приел, че наказващият орган правилно е индивидуализирал санкцията.