Решение № 288 от 16.09.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. П., 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500366 по описа за 2022 година

Производството е по чл.268 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2313 по описа за 2021 година по иска на „Ю.Б."АД, ЕИК -000694749, със седалище и адрес на управление гр.С., район В. ул. „О.П.“№260, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д.

- Изпълнителни директори , чрез адв. Д.Е., срещу Н. П. КР., ЕГН-********** от гр.П., ул. „К.“№3, обл.П. е прието за установено по отношение на ответника Н. П. КР., ЕГН-********** от гр.П., ул. „К.“№3, обл.П., че дължи на „Ю.Б."АД, сумата в общ размер на 645.77лв. /шестотин четиридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, от които: 477.85лв. - представляваща главница по

Договор за кредитна карта B G - V C . . . от дата

13.06.2017г.,дължима за периода от 31.12.2019г. до 20.05.2021г., сумата от 83.92лв. - дължима такса за обслужване на разплащателна сметка, дължима за периода 31.12.2020г. - 20.05.2021г. и 84.00лв. - разноски за връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, за които суми е издадена Заповед №1047/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1902/2021г. по описа на РС-П.

Осъдена е Н. П. КР., ЕГН-********** от гр.П., ул. „К.“№3, обл.П., да заплати на „Ю.Б."АД, ЕИК -000694749, със седалище и адрес на управление гр.С., район В. ул. „О.П.“№260, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. Изпълнителни директори, сумата от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/1 сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №1902/2021г. по описа на РС-П.; както и сумата от 885.00 лв. /осемстотин осемдесет и пет / , които представляват сторени от ищеца разноски по гр.дело №2713/2021г. по описа на РС- П., на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.

В срок така постановеното решение е обжалвано от ответницата Н.К. , чрез адв.Я.Д. , назначен за особен представител.

Излага оплаквания , че постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Между страните нямало сключен договор за кредитна карта и съответно не е възникнало облигационно отношение.

Първоинстанционият съд неправилно дал правна квалификация на възникналото облигационно отношение - 240, ал.1 от ЗЗД. Правилната правна квалификация била чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК, тъй като въззивника бил предоставен потребителски кредит и съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.

Банковата карта не била предадена на картодържателя.

Само от установеното , че от картата на въззивника са теглени парични средства не можело да се приеме за доказано, че банковата карта е предадена на картодържателя.

Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени , като се присъдят разноски.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва жалбата. В подадената жалба особеният представител на ответника първо заявявал, че между страните не е налице облигационна връзка, след което пък уточнявал, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Жалбоподателят поддържал твърдението си, че ответникът не бил получил процесната кредитна карта, поради което не дължал връщане на сумите, а по делото безспорно се установило, че кредитната карта е ползвана, като кредитополучателят е заплащал дължимите към банката суми до 31.12.2019, от която дата е спрял плащанията. От изготвеното и прието по делото заключение на вещото лице също се установило, че кредитът е усвоен, че плащанията са спрели, като бил потвърден и размерът на дължимите суми.

Молят решението да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Решението не е недопустимо ,тъй като съдът е обсъдил относимите към спора въпроси. Приложимата към спора правна норма е чл.430 от ТЗ и съответно разпоредбите на ЗПК. Производството пред съда пък е по реда на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК- специален ред за установяване на 2 вземането след проведено заповедно производство.

Производството е по чл.422 от Граждански процесуален кодекс.

В исковата си молба против Н.К. „Ю.Б.“ АД твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ищеца ,Районен съд П. е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. П. КР., ЕГН ... по ч.гр.д.№ 1902/2021 г.

Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника и съответно било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането.

За ищеца бил налице интерес от предявяване на иска за установяване на вземането му.

Твърдят ,че Н. П. КР. е ползвала банков потребителски кредит съгласно, сключен с „Ю.Б." АД Договор за кредитна карта BG-VC... от дата 13.06.2017г. с разрешен размер 500 лева. На дата 31.12.2019 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите по договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава.

Допуснато било просрочие на месечни вноски за главница и лихва считано от 31.12.2019 г. Поради това и на основание чл.14 от Общите условия, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 12.06.2020г. Предсрочната изискуемост била съобщена на длъжника на 12.05.2020 г. посредством Покана за доброволно изпълнение, възложена за връчване съгласно чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ Добромир Даскалов с per. № 887. С Поканата е даден срок за доброволно изпълнение . Длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю.Б." АД.

Молят да бъде прието за установено, че „Ю.Б." АД има срещу Н. П. КР., ЕГН ..., валидно и изискуемо вземане в размер на:

- сумата в размер на 477,85 лева, дължима главница за периода от 31.12.2019 г. до 20.05.2021 г.;

- сумата в размер на 83,92 лева, дължими за периода от 31.12.2020 г. до 20.05.2021 г.;

- сумата в размер на 84,00 лева, разноски за връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Претендират разноски, сочат доказателства и правят доказателствени искания.

Посочили са в исковата си молба , че представят договора за кредитна карта , на който основават вземането си ,излагайки обстоятелствата в исковата си молба.

По указания на съда е извършено уточнение относно претендираната сума от 83,92 лева , в смисъл, че тази сума представлява месечна такса за 3 обслужване на разплащателната сметка.

На ответницата е назначен особен представител – адв.Д. , който е подал писмен отговор.

Оспорва иска по основание, като твърди ,че между страните няма сключен договор за кредитна карта BG-VC... от 13.06.2017 г. и не е възникнало облигационно отношение между тях. Ако има такъв ,то банковата карта не е предадена на картодържателя.

Не била настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК

Оспорва иска и по размер.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , за да се произнесе , взе предвид следното:

По заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч. гр. д.№ 1902 по описа на РС П. за 2021 година. Иска се издаване на заповед за изпълнение за същото вземане /вземания/ , като заявителят се позовава също на договор за банков кредит.

Както в исковата молба и при подаване на заявлението е посочено ,че се прилага договора за потребителски кредит от 13.06.2017 година, но такъв договор не е представен. Представено е допълнително споразумение от 29.05.2020 година, на което ищеца не основава вземането си.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на 4.06.2021 година.

Заповедта не е връчена лично на длъжника , тъй като е установено ,че лицето не живее на адреса и на основание чл.415 ал.1 т.2 и ал.4 ГПК на ищеца е дадено указание за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането си.

В дадения от съда срок е предявен иска , което обуславя неговата допустимост при наличието на всички специални предпоставки за предявяване на този специфичен установителен иск.

Съдът в доклада си ,изрично е дал указания на ищеца , че следва да докаже, че между страните е сключен договор за кредитна карта от 13.06.2017 година.

Такъв договор по делото не е представен.

По делото е представено единствено споразумение , сключено на 29.05.2020г. между страните - Допълнително споразумение във връзка с Договор за кредитна карта BG-VC... от дата 13.06.2017г. С постигнатото допълнително споразумение, длъжникът се е съгласил ,че към датата на неговото сключване общият размер на всички вземания по Договора възлизат на 755.71лв. Съгласно чл.4 от Допълнителното споразумение, длъжникът се е съгласил да погасява дълга на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 100.00лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 29.00лв.Постигнате съгласие

,че при неизпълнение на уговорките ,

4 действието на това споразумения се прекратява.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза. Тази експертиза, въз основа на документите в банката, е проследила движението на сумите по кредитната карта. Установила е ,че са извършени частични плащания ,като от 31.12.2019г. са пеустановени. Общо начислените разходи са в размер на 2372.86лв. .Общия размер на постъпилите суми е 1727.09 лв., като дължимата сума според експерта е именно исковата такава 645.77лв.

При така установената фактическа обстановка , съдът прави изводи , различни от тези на първоинстанционния съд по следните съображения:

Договор за банков кредит , съответно договор за кредитна карта по делото не е представен.

Представено е допълнително споразумение , от което е видно че страни по това споразумение са договаряли различни условия във връзка с погасяване на договора за кредит. Уговорено е плащане на вноски и съответно възможност на банката при неизпълнение да направи предсрочно изискуемо вземането си по целия кредит. Споразумението е от 29.05.2020 година. Отправена е покана за доброволно изпълнение.

Ищецът основава вземането си на договор за кредитна карта BG-VC... от дата 13.06.2017 г.

Такъв договор не е представен нито при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,нито в исковото производство.

Ответникът ,чрез особения си представител е направил изрично оспорване ,като е оспорил съществуването на облигационно отношение между страните изобщо. Съдът е дал указания също изрично ,че ищецът следва да докаже съществуването на договорно отношение , каквото твърди в исковата молба. Не са предприети никакви действия в тази насока.