Решение № 819 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330112669 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. А., чрез пълномощник – адв. Г. М., против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 50 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен договор за потребителски кредит № **********/29.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **********/29.04.2021 г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 700 лева, при годишен лихвен процент 41,00% и ГПР в размер на 48,23 % за срок от 20 месеца. В чл.

7.1 от договора била уговорена застрахователна премия в общ размер от 302,01 лева, включваща застраховка BANK пакет 3 кредит+сметка в размер на 102,20 лева и застраховка BANK пакет 3 сметка в размер на 199,81 лева.

Съобразно чл. 7.2.2 с подписването на договора потребителят давал изричното си нареждане и съгласие дължимата сума за застраховката да се преведе от 1 кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на застрахователя.

Така съгласно погасителния план общата сума по кредита била в размер на 1399,40 лева, от която 1002,01 лева за главница и застраховка и 397,39 лева за възнаградителна лихва, при месечна вноска в размер на 69,97 лева. Посочва се, че ищецът е изплатил цялата дължима сума по кредита. От правна страна са изложени съображения, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не се съдържала информация за начина на изчисляване на годишния лихвен процент и дължимата сума. Според ищеца уговорената застрахователна премия водела до допълнителен доход за ответника, доколкото не била включена в ГПР, с което се нарушавало изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че застрахователната премия била включена в погасителния план като част от главницата, но не и като разход по кредита. Изтъква се, че не са спазени изискванията за договорно съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като с оглед всички наведени твърдения се претендира недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Претендира се, че на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистата стойност по кредита, който е обявен за недействителен. Предвид изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че в сключения между страните договор било изпълнено законодателното изискване за посочване на ГПР и общата дължима сума от потребителя. Възразява се, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не поставя изискване за посочване в договора на отделните компоненти на ГПК и методиката за изчисляването му. По отношение на застрахователната премия се изтъква, че същата не е разход по договора, доколкото не е условие за сключването му, а е изрично избрана от потребителя допълнителна услуга. Твърди се, че ищецът е разполага с възможността да прекрати застраховката и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, но по свое усмотрение не е предприел такива действия. С оглед изложените съображения се обосновава извод, че процесният договор за кредит е действителен и отговаря на уредените в ЗПК изисквания относно неговото съдържание. По наведените доводи се 2 претендира за отхвърляне на исковата молба и присъждане на сторените разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 50 лева на 346,26 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на кредитор, и Т. Т. А., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 29.04.2021 г. По силата на сключения договор на ищцата е предоставена сумата в размер на 1002,01 лева, от която чистата стойност на усвоения финансов ресурс е 700 лева, като в общата сума са включени застрахователни премии в общ размер от 302,01 лева, от които 102,20 лева за застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 199,81 лева за застраховка „ Bank пакет 3 сметка“.

Отразеният в договора лихвен процент е 41 %, годишният процент на разходите е 48,23 %, а задължението следвало да се погаси на 20 месечни вноски до 05.01.2023 г.

Представен е сертификат № ********** за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД, за застраховано лице – ищцата Т. Т. А. и застраховател „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, относно сключените застраховки с обща дължима сума в размер на 302,01 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от която се изяснява, че към момента на подаване на исковата молба – 19.07.2024 г. кредитът по процесния договор е предсрочно погасен на 05.06.2021 г. Вещото лице е посочило, че размерът на ГПР по договора, ако към главницата е включена застрахователната премия, е 49,65 %, а размерът на ГПР, ако застрахователната премия не е включена в главницата, възлиза на 144,88 %. Установено е, че общо платената по 3 процесния договор сума е в размер на 1046,26 лева, разпределена за: 700 лева – реално усвоена главница, 102,20 лева за застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“, 199,81 лева за застраховка „Bank пакет 3 сметка“, 34,23 лева за възнаградителна лихва и 10,02 лева за такса предсрочно погасяване.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за връщане на платеното при начална липса на основание, е обусловена от проявлението на следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за кредит, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за кредит е действителен.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

4

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

С оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за кредит, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не е спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото не е ясно дали при формирането му са включени вземанията за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които става изискуемо това вземане представлява сигурен разход за потребителя и следва да бъде включено при формиране на ГПР. Следва да се изтъкне, че кредиторът недобросъвестно го определя като част от главницата, единствено с цел да не го включи при формиране на ГПР. Предвид това, действителния ГПР по договора не е 48,23 %. Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид недобросъвестното поведение на кредитора следва да се 5 окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит.

Допълнително, в договора не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Това се явява в противоречие с изричното изискване на чл. 10, т. 2, буква „е“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

По отношение на методиката, при която се формира приложимият по договора ГПР, съдът счита за нужно да акцентира и върху следното: годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В тази връзка както бе посочено в конкретния случай в договора е отразено, че ГПР е 48,23 %, но от съдържанието на му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Последното е особено важимо за процесния казус предвид факта, че кредиторът неправилно формира приложимият по договора процент на разходите. С включването на 6 застрахователната премия към главницата по договора кредиторът е увеличил общият размер на кредита и по този начин е намалил размера на ГПР. Този резултат е постигнат чрез обозначаване на застраховките като доброволни, за да се заобиколи изискването за включването им в допълнителните разходи по кредита, което неминуемо се отразява на размера на ГПР. Така съобразно заключението на допуснатата по делото ССчЕ, ако застрахователната премия не е включена в главницата, размерът на ГПР възлиза на 144,88 %. Това води до нарушаване на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР.