Решение № 518 от 17.03.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 518

Кърджали, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

Членове:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА канд № 20257120600657 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С., чрез пълномощник, срещу Решение № 63/06.10.2025 г., постановено по а.н.д. № 152/ 2025 г. по описа на РС – Момчилград.

Претендира се неправилност на оспореното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на районния съд да събере релевантни доказателства по служебен път – да изиска от ОПУ-Кърджали официална схема/скица за вертикалната сигнализация в участъка, включително километър и метър на поставяне на знак В-26, което е пряко относимо към предмета - дали към точката на измерване е действало ограничението 60 км/ч.

Неизпълнение на задължението за пълна проверка на законосъобразността, защото съдът се е задоволил с цитиране на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., без да провери дали протоколът съдържа конкретните изискуеми данни - позиция на уреда и разстояние/положение спрямо пътния знак, посока на задействане, начална и крайна точка на контролирания участък. Липсата на такива данни препятства проверката дали измерването е в зоната на ограничението. Пропускът е възпроизведен и в съдебния акт, който не обсъжда въобще дали пътният знак е преди точката на заснемане и отстоянията (особено важно при мобилни системи).

Неустановен предметен обхват на ограничението.

По чл. 21, ал. 2 ЗДвП санкционирането е допустимо само, ако към момента в точката на измерване е действало ограничение, въведено с В-26. При липса на официална схема и яснота за километър/метър на знака, съдът е потвърдил санкцията въз основа на предположения. Фактът, че в ЕФ има координати, не замества доказателството, че между знака и уреда не е налице междинно кръстовище/изход, което да прекъсва действието на ограничението (чл. 50, ал. 1, т. 2 ППЗДвП). Оттук - обективният състав на нарушението е недоказан.

Неправилен извод относно субекта на отговорност, тъй като съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП субект може да е само ЮЛ.

Неизвършена от РС-Момчилград проверка за валидност на метрологичната проверка към датата на нарушението. Искането е да се отмени оспореното решение и потвърдения с него ЕФ, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. В становище на пълномощник поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът – ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява. В становище на пълномощник се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 152/ 2025 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на жалбата АС – Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:

С оспореното решение РС–Момчилград е потвърдил електронен фиш, [серия] № [номер] на ОД на МВР Кърджали, с който на А. А. С. - законен представител на фирма [дружество] ЕООД, с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр.с чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

РС –Момчилград е изложил мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП; териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението е посочена като ОД-МВР-Кърджали. РС – Момчилград е приел, че в закона не съществува изискване в ЕФ да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва,същото да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Още повече, че в случая е използван утвърден образец на ЕФ от министъра на вътрешните работи.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на акта.

При така посоченото място - на територията на [община], разклона за [населено място], безспорно е видна компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

В обжалваното решение е прието, че електронния фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Установено и заснето е нарушение с АТСС, а именно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с АТСС TFR1-M, № [номер], за което свидетелстват приложения клип [номер] от 20.08.2022 г., който съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е направил законосъобразен извод, че не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ и то е безспорно установено .

Настоящият касационен състав не споделя доводите за неправилност на оспореното решение поради следните съображения:

От представената пред районния съд снимка ясно се виждат посочените GPS координати, които установяват мястото на нарушението. Те сочат именно, че мястото на нарушението е описаното в ЕФ. Обстоятелството, че в електронния фиш мястото на нарушението е индивидуализирано по този начин, не обосновава извод за неправилно определяне на местоположението на автомобила. Описването на мястото на нарушението по такъв начин дава възможност да се прецени къде се е намирал автомобилът спрямо знака, ограничаващ скоростта.

Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждащо изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол (каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай) да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: "протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 303р-9918/23.08.2022 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. В протокола е надлежно вписано името на служителя, удостоверил разположението и настройването на АТСС, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като срещу името е положен и подписът на лицето.

Процесният протокол представлява официален документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, обвързваща съда и страните. Оборването на доказателствената сила на протокола е обусловено от надлежното му оспорване, чрез оспорване автентичността или верността на съдържанието му, каквото в конкретния случай не е извършено.

Удостоверението за одобрен тип средство за измерване е валидно до 24.02.2020 г., което обстоятелство не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ – когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, действието на която презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M 581, в която вр. правилно съдът се е позовал на чл. 43, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗИ за периодичност на проверките и съответно – на Заповед № 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ. Съгласно посочената заповед /чл. 31/ – периодичността на скоростомери е една година и в тази насока – преписката съдържа протокол № 4-18-21/ 26.08.2021 г. за последваща проверка с валидност една година, тоест до 26.08.2022 г. Техническото средство е ползвано в период на съответствие с одобрения тип в едногодишния срок за периодичните проверки.

Други касационни основания за неправилност на решението не са посочени в касационната жалба. При извършена проверка по чл.218, ал.2 от АПК касационният състав на АС – Кърджали приема, че решението е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,38 евро (равностойността на 130 лв.), определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 63/06.10.2025 г., постановено по а.н.д. № 152/2025 год. по описа на Районен съд -Момчилград.

Осъжда А. А. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес], да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,38 евро (шестдесет и шест евро и тридесет и осем евроцента).

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: