Решение № 4793 от 15.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4793 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20231100509377 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство, Застрахователна компания „Л.И.“ АД, срещу постановление от 15.06.2023 г. по изп. дело № 396/2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че дължимото за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер 200 лв., тъй като единствените извършени действия се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, а отделно от това адвокатското възнаграждение не следва да се включва в сумата, върху която се изчислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. При тези твърдения иска да се намали адвокатското възнаграждение до сумата 200 лв. и пропорционалната такса до размерите, посочени в т.26. Претендира разноски.

Взискателят не ангажира становище по жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по съображения, че разноските са дължими от длъжника и са определени, съобразно минималните размери, предвидени в съответните тарифи за такси и разноски.

1

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно т.2, Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г.

Разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Д.С. Б.Б., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Е. А. по молба, подадена от упълномощен адвокат на 05.06.2023 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 05.06.2023 г. Други изпълнителни действия не са извършвани. В поканата за доброволно изпълнение са посочени такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер 5 163.65 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 6745 лв. В периода 14.06.2023 г. – 18.07.2023 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер в общ размер 69 823.31 лв., достатъчна за погасяване на дълга.

С процесното постановление е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

От изложеното по – горе може да се направи извод, че единствените действия, които са извършени от процесуалния представител на взискателя, са свързани с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с овластяване на съдебния изпълнител да избере способа за изпълнение, което като задължително изискване за редовност на молбата не представлява отделно действие по защита. След получаване на поканата за доброволно изпълнение и без да се прилага способ за изпълнение вземането е събрано чрез превод на сума, достатъчна да покрие дълга, по сметка на съдебния изпълнител, поради което няма да възникне необходимост от извършване на други действия по удовлетворяване на вземането, по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. Следователно адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв., а не съобразно материалния интерес.

Като последица от намаляване на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, доколкото при изчисляване на същата, съгласно заб. 4 към т. 26 от Тарифата, не се включват единствено авансовите такси. Адвокатското възнаграждение е вземане на взискателя, което макар и възникнало в хода на изпълнението, подлежи на събиране от съдебния изпълнител, поради което е част от интереса, върху който следва да бъде изчислена пропорционалната такса. Така, изчислена, съгласно т.26, б.“д“ от ТТРЗЧСИ, върху интерес в размер 57 831.51 лв. ( главница, лихви и разноски ) и адвокатско възнаграждение, в размер 200 лв., пропорционалната такса по т.26 е в размер 4249.51 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена.

Относно претендираните от страните в настоящото производство разноски, съдът намира, че такива не се дължат, тъй като това производство е продължение на производството по произнасяне на ЧСИ, относно дължимостта на разноските, поради което 2 няма самостоятелен характер и не се следват нови разноски на страните ( в този смисъл Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д № 1847/2016 г. на ВКС; Определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1269/2020 г. на ВКС.

Предвид изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено, в частта над сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение и над сумата 4249.51 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 15.06.2023 г. по изп. д. № 396/2023 г., в частта, с която е оставено без уважение възражението на „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******* за изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за сумата над 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и за сумата над 4249.51 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо него постановява: НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 200 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата 4249.51 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3