Протокол № 324 от 27.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 324 гр. Варна, 21.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Съдебни

Агнес Ганчева Керанова заседатели: Жанета Тодорова Д.а при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова и прокурора Ал. К. Ат.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Наказателно дело от общ характер № 20213100200563 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Г. Г. Ф., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. П.Д. и адв. Н.И., редовно упълномощени от преди.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ М. П. К., уведомен от предходно с.з., не се явява, не се представлява.

СВИДЕТЕЛЯТ М. Р. Ян., нередовно призована, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: получената справка от ОД-МВР-Варна отдел „КП“ по отношение на М.Я., която е обявена на ОДИ и към настоящият момент, не е установено местонахождението й. изисканите справки от моб.оператор „Йетел“ относно регистрирани активни мобилни номера на името на свидетелката, като в отговор на писмото ни уведомяват, че няма такива. изискана справка от НОИ - ТД–Варна, видно от която е, че нейната майка Станка Христова Г. получава пенсия чрез Банка ДСК–Варна. изисканата справка от мобилният оператор А1, видно от която майката на свидетелката има активен номер, като със същата е проведен разговор на този номер, но е заявила, че няма връзка с дъщеря си повече от две години. справка от Агенция „Социално подпомагане, видно от която Миряна Я. и Я.Я. не са подпомагани по нито едно от нормативното основание от Дирекция „Социално подпомагане“-Варна и не фигурират в базата с данни.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

ПОДС.Ф.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради 1 което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРОКУРОРЪТ: По отношение на свид.М.Я., предвид невъзможността да бъде открита на посочените адреси считам, че следва да бъде заличена, освен ако защитата не са съгласни да бъдат прочетени нейните показания и приобщени по този ред.

АДВ.Д.: Да се заличи, поради невъзможност да бъдат задавани въпроси към свидетелката. Ние не желаем да бъдат четени нейните показания, моля да се заличи от списъка.

АДВ.И.: Не сме съгласни да се четат нейните показания, молим да бъде заличена.

ПОДС.Ф.: Поддържам мнението на адвокатите си.

Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че свид.М.Я. не може да бъде намерена, за да бъде призована и показанията й при условията на чл.281 от НПК не могат да бъдат приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им, нито в хипотезата на ал.3, нито по реда на ал.4 или ал.5 от същия текст, предвид липсата на съгласие от подсъдимия и неговите защитници, поради което следва да бъде заличена като свидетел по делото.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА свид.М. Р. Ян. като свидетел по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.Д.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.И.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

ПОДС.Ф.: Нямам искания.

Съдът намира, че следва да бъдат възпроизведени записите от национален телефон №112 от СД, приобщен към материалите на ДП, с оглед изясняване на обективната истина по делото, доколкото същите са описани във фактическата обстановка на обв.акт.

С оглед на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗПРОИЗВЕЖДА аудио записите от СД, изискан от Национален номер 112, находящ се на л.115 в ДП.

ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

ПОДС.Г. Г. Ф.: На въпросната дата, въпросния ден, както ежедневно процедирах, тъй като гледах едни кучета на ул.“Г. В.“, се отправих към къщата да ги нахраня. Спрях пред самата къща, пред вратата, не видях нищо покрай идването си. Прехвърлих се в задната част на микробуса, където там има храни за кучетата и започнах да ги приготвям, понеже те са три кучета. Приготвях им в панички накисната храната. По едно време, не знам дали 2 защото съм чул шум или друго, погледнах през прозореца на микробуса и видях човек вътре в къщата, който се беше покатерил на вътрешната страна на портата и се опитваше да се качи най-горе на портата. Носеше някакви железа. Аз излязох от микробуса и го питах какво прави там и кой е. Той ми отговори и той нещо такова. Аз му казах, че съм собственика и да излезе от там. След това не знам какво се опита да направи господина, но най-вероятно се хлъзна или спъна на железата, които беше качил горе на плочата и полетя с главата надолу пред мен и си разби главата в асфалта на бордюра. Аз се стреснах, отидох към него и той след няколко секунди се окопити, стана и тръгна срещу мен. Държеше нож в ръцете си и тръгна срещу мен. Аз се дръпнах назад, като имаше една сопа там, взех я да се защитя. Тръгнах от едната страна на микробуса, а той тръгна от другата страна на микробуса и се срещнахме пак. Той беше с нож срещу мен, дръпнах го, той падна на земята и вдигнах сопата и му казах да не става, да стои долу на земята. Той се опита да стане с ножа и аз затова започнах да го удрям, като подчертавам, че е само по краката, да не може да стане, защото беше с нож и искаше да ме наръга. Аз се защитавах, защото той искаше да ме наръга. Той стоеше долу и аз това исках - да стои долу, докато дойде помощ и някой да го задържи. Той каза:“Добре, няма да ставам, не ме удряй!“ и за реших, че така ще остане. Аз и нищо повече от това не исках да направя, просто да стои долу и да не ме наръга с ножа.

Това е в общи линии. Обадих се на 112, потърсих помощ и съдействие. Видях, че няма място да паркира линейка, дадох назад микробуса и исках да паркирам, но там също нямаше място в дясната част на пътя и нямаше къде да спра. Пак го спрях на същото място – до вратата по-плътно, да може да дойде линейката. Линейката се забави, звънях втори път да видя какво става, както и на полицията.

Над самата порта имаше трегер 50-60 см. Там беше качил корита, железа и тръби. Не знам как падна, аз му казах да слезе. Не знам какво искаше да направи, дали искаше да слезе, или да скочи, дали се хлъзна на железата, които беше сложил, но буквално полетя с главата надолу. Явно се е хлъзнал или се е спънал. Не знам точно какво стана. Оградата е висока доста. С вдигнати нагоре ръце ако застана, и има още нагоре от оградата. Човекът падна, явно се е хлъзнал. Железата паднаха и те. Не знам какво е направил във въздуха, найвероятно се хлъзна или … просто падна с главата надолу. Аз съм висок 168 см. на ръст.

Той падна с главата надолу. Не е изпадал в безсъзнание. Може за момент и да е изпаднал в безсъзнание. Няколко секунди не се мърдаше. После стана, имаше кръв на главата си, нещо ми каза в смисъл, че сега ще видя какво ще ми се случи. Като падна, надигна се, стана и държеше нож в ръката си, голям нож. Каза ми: „Сега ще видиш ти!“. В тъмното ми се видя, че държеше много голям нож - около 50 см./подсъдимия показва с ръце/. Може да съм се уплашил повечко, видя ми се голям ножа. Сопата беше подпряна на оградата. На мен не ми беше нужна тази сопа, но по принцип я ползваме с комшиите да обръщаме купичката на кучето за вода. За това се ползва тази сопа и от мен, и от други хора. Аз започнах да го удрям, защото когато го дръпнах и беше на земята, той се опита да стане с ножа и искаше да ме наръга. Затова започнах да го удрям по краката, да не може да се вдигне и да ме наръга.

Аз предположих, че ще ме наръга. Той ме заплашваше постоянно. Не е казал точно, че ще ме наръга, може би, не знам. Не съм го виждал по-рано този човек. Може и да съм го виждал, но не съм обръщал внимание.

По това време имаше доста набези по къщата, постоянно нещо изчезваше. Аз не съм сварвал никой да влиза и не съм виждал никой, просто имаше кражби. Имаше кражби на пощенската кутия, бравата на вратата, вътре бяха влизали - метали крадат всякакви. На самата къща бяха разбили вратата.

Като падна човека и като стана и се надигна мисля, че по лицето имаше кръв, но не мога да кажа от коя страна. Не беше много кръвта. В момента не съм сигурен вече къде беше кръвта, мисля че в дясната част на лицето, до ухото. Видях кръв колкото дланта ми.

Беше тъмно, не мога да кажа точно. Видях, че има нещо по главата - предполагам, че е било 3 кръв. Имаше нещо по главата, червено.

Аз като се обадих на полицията казах, че имам нужда от помощ, защото той идва с нож срещу мен, и аз така помислих, че ще ме наръга. Той когато се опитваше да става, тогава тръгна с ножа срещу мен. Аз се дръпнах назад и тогава видях сопата и я взех. Там беше много тясно, тръгнах към микробуса, защото той вървеше срещу мен с ножа. Аз го дръпнах, не съм го удрял тогава. Той заобиколи към мен и тогава пак се срещнахме. В този момент аз го дръпнах и той падна. Не съм го удрял до този момент. Дръпнах го за нещо, хванах го.

Аз така прецених, че се чувствам застрашен, и затова така казах на полицията.

Потърсих помощ и съдействие, при положение, че има човек в къщата ми и идва срещу мен с нож. Исках съдействие от полицията да го видят кой е, що е и защо влиза в къщата ми.

Това, с което падна той от оградата, бяха някакви арматури или тръбички. Имаше и метално корито, за което съм сигурен. Това корито го помня отдавна, аз съм живял в тази къща. Това корито е от баба ми и дядо ми. То е голямо около 1,30 м, от ламарина е, не е тежко. Може да се вдигне с ръце спокойно.

Микробусът беше спрян успоредно на улицата пред къщата. Той като се изправи с ножа, тръгна срещу мен. Аз тръгнах назад. Тогава нямах сопа, нямах нищо. Като тръгнах да бягам към улицата да се изнеса, тогава видях сопата и я взех. Аз минах отзад на микробуса, но той мина от другата му страна. Не знам дали, за да се засечем с него, но той тръгна отпред и се засякохме там, пред микробуса. Тогава сопата беше с мен, и аз го дръпнах. Аз му виках през цялото време да не става, да стои долу и това го чуха и комшиите.

Не съм искал да го убивам този човек, не съм имал такива намерения. Не съм имал причини да го убивам, исках просто да го задържа долу като крадец.

Като излязох от ареста, тогава ми се обадиха по телефона, казаха ми, че са заедно с господина, който е пострадал, който ме нападна и иска пари да си оттегли показанията. Т.е. искаше пари, за да каже, че този удар не е от мен. Изнудваше ме за пари.

Обади ми се Д.А. от затвора и ми каза, че е с този господин, който ме е нападнал.

Каза, че ми иска пари, защото ще твърди до последно, че ти си го убил, ти си го удрял. Ако му дадеш пари ще твърди, че както е паднал, така се е ударил – просто ще каже всичко така, както е било. Аз го казах вече това пред съда. Това беше. Искаше ми 10 000 лв.

Казах му, че каквото е станало, ще се разбере в съда, няма да му дам пари.

Не мога да кажа кога ми се е обадил Д.А.. Обади ми се след едно заседание по предходното дело, но не мога да кажа точно. Мисля, че беше на първата инстанция, не помня точно.

С Динко се познаваме от ареста, когато ме арестуваха. Там излизахме на каре едни и същи килии и всеки си споделяше за какво е там. Разменихме си телефоните, той каза, че е майстор на гипсокартон.

Сега работя, шофьор съм. Винаги съм бил шофьор, сега само в страната, а преди и международно. Имам семейство - жена и дете. Съпругата ми е залата. Детето ми е на 15 г.

Баща ми почина наскоро, майка ми е само. Едно дете имам.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.