Решение № 2995 от 08.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. Варна, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20243110111159 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявена искова претенция от Г. Н. Д., ЕГН **********, гр.В., кв. А., ул. „Н." **. ет. ** срещу М. Д. М., ЕГН **********, гр. В., кв. „П.", ул. П. С.**, вх. **, ет. **, ап. **, по реда на чл. 127 СК, с която се иска определяне на режим на лични отношения между детето Б. Г. Д., ЕГН ********** и бащата Г. Н. Д., ЕГН ********** както следва –всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 ч. в събота, с преспиване до 16.00 ч. в неделя, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и през коледните и великденски празници и новогодишвните празници с преспиване, като всички вземания и връщания на детето Б. ще стават от и до дома на неговата майка М. М. гр.В., кв. „П.", ул. П.

С.**, вх. **, ет. **, ап. **.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответницата съжителствали на семейни начала в продължение на 11 г., като по време на същото на 07.10.2024 г. се родил синът им Б. Г. Д., ЕГН **********. Преди година и половина ищецът работел в У., от където изпращал ежемесечно сумата от 2000 лева за издръжка на детето и ответницата. След като се завърнал от чужбина отношенията между страните се влошили. Ответницата го обвинявала в изневери, искала по-големи суми за издръжка от него, с който той неразполагал и накрая го изгонила от семейното им жилище, което било нейна собственост. Контактите на бащата с детето били силно ограничени от майката, поставила му въпроса да се откаже от детето след като не може да го издържа, накрая прекратила всякаква комуникация между бащата и детето. Сочи, че с действията си майката отчуждава детето от него. Невъзразява родителските права да бъдат предоставени на майката и детето да живее при нея, като изразява готовност 1 за заплащане на месечна издръжка за детето в размер на 300 лева и предлага подходящ според него режим на лични отношения с детето.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника с инкорпориран в него насрещна искова претенция с правно основание чл.

127 СК както следва: с искане да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Г. Д., ЕГН ********** на майката М. Д. М. и определяне на местоживеенето му при нея на адрес, гр. В., кв. „П.", ул. П.

С.**, вх. **, ет. **, ап. **; с искане за определяне на режим на лични отношения между детето Б. Г.

Д. и бащата Г. Н. Д., както следва:

1/ в първите шест месеца от влизане в сила на решението два пъти месечно по 1 час в отдел „Закрила на детето" при ДСП - В. в присъствие на социален работник;

2/ след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението и при положително становище от социален работник при ДСП - В., шест месеца всяка четна събота от 10:00 ч. до 18:00 ч., като бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката;

3/ след изтичане на дванадесет месеца от влизане в сила на съдебното решение всяка четна седмица от годината, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. на същия ден и от 10:00 ч. в неделя до 15:00 ч. на същия ден; два часа на рождения ден на бащата, когато детето не посещава учебни занятия; една седмица по време на лятната ваканция през месец август от 10:00 ч. до 18.00 ч. всеки ден, без преспиване; третият ден от Великден от 10:00 ч. до 18:00 ч.; на 27.12. от 10:00 ч. до 18:00 ч.; като бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката; 4/ След изтичане на две години от влизане в сила на съдебното решение всяка четна седмица от годината, от 10:00 ч. в събота до 15:00 ч. в неделя с преспиване при бащата в гр. В.; два часа на рождения ден на бащата, когато детето не посещава учебни занятия; една седмица по време на лятната ваканция през месец юли и една седмица през месец август от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден с преспиване при бащата в гр. В.; третият ден от Великден от 10:00 ч. до 18:00 ч.; на 27.12. от 10:00 ч. до 18:00 ч.; като бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката;

5/ При осъществяване на режима на лични отношения, преимущество имат празничните режими; в интерес на детето бащата да води детето на посещаваните от него извънкласни занимания, когато детето е при него; когато детето е при бащата, същият следва да осигури възможност на майката да общува поне веднъж дневно с детето чрез телефонно обаждане или чрез мобилно обаждане чрез приложение за социална комуникация. с искане за осъждане на бащата Г. Н. Д. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Б. Г. Д. чрез неговата майка и законен представител М. Д.

М. в размер на 1000 лева считано от 05.11.2024г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва забава върху всяка 2 закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение; с искане за осъждане на бащата Г. Н. Д. да заплати в полза на Б. Г. Д., чрез неговата майка и законен представител М. Д. М., издръжка за минало време за периода от 01.01.2024 г. – 31.10.2024 г. в размер на по 1000 лева месечно или общо в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на отговора - 05.11.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.

В депозирания отговор на исковата молба и инкорпорираната насрещна искова молба М. Д. М., излага следните фактически твърдения:

Признава, че с ищеца са имали връзка в продължение на 11 години и са родители на детето Б. Г. Д., ЕГН **********, както и че през част от 2022 г. и част от 2023г. Г. Д. е работил в чужбина откъдето е изпращал средства за издръжката на общото им дете. Оспорва жилището, в което са живели да е било семейно и да е собственост на ответницата и същата да е изгонила ищеца от него. Оспорва със средствата, които е изпращал ищеца за детето да се е издържала и майката, както и да е искала по-големи суми за издръжка на детето. Не е ограничавала контактите на детето с бащата, нито с негови близки. Детето не било търсено от родителите на ищеца. Отрича фактическата раздяла между страните да е настъпила след завръщане на бащата от У. и да го е обвинявала в изневери. Излага, че с Г. Н. Д. заживели на семейни начала в жилището на родителите й. Първоначално отношенията между страните се основавали на взаимни чувства, доверие, подкрепа и разбирателство. Това се променило след раждането на общото им дете. Няколко години преди фактическата им раздяла отношенията между родителите били станали силно нетърпими. Страните непрекъснато се карали имали различни възгледи за живота и отглеждането на детето им. Въпреки това М. М. продължавала да прави опити за съхраняване на семейството и прощавала поведението на ответника по насрещния иск. Г. Д. проявявал незаинтересованост, както към нея така и към детето им. От раждането на детето Б., майката била поела почти изцяло грижите за него. Тя го водела и взимала от детска градина, приготвяла храна и създавала уютна среда за детето, водела го на лекар. След, като тръгнало на училище детето отново майката била тази, която го водела и взимала от там, водила го на извънкласни занимания, подпомагала го в обучението му, ходела на родителски срещи, интересувала се от развитието му.

Между майката и детето имало силно изградена емоционална и духовна връзка, винаги го подкрепяла. Бащата също водел детето на детска градина и играел с него, но рядко, считал че това е ангажимент на майката. На училище и на тренировка по футбол го водил спорадично. Голяма част от финансите на семейството също били поети от нея. Докато бил на работа в чужбина, Д. редовно информирал майката по какви заведения ходел с приятели, кой с колко жени се прибрал и как жените там не се интересували, че той има дете, как плащал вечерите и питиетата на жените, с които общувал. Демонстрирал охолен начин на живот, но не я информирал, кога ще се прибере и не се 3 интересувал от нея и детето. Твърди, че тя полага преките и непосредствени грижи по отношение на детето – подготовката му за училище и усвояване на учебния материал. Заявява, че детето е 4 клас в ОУ „А. К.“. Има силно изградена доверена връзка с детето си. Докато ответникът бил на работа в чужбина многократно е молен от детето да се върне, но е отговарял уклончиво. След завръщането му в страната, по настояване на майката е направен опит за сближаване на бащата с Б., но това не се отразило добре на детето. Същото станало нервно, агресивно и раздразнително. Това наложило майката да посещава педагози и психолози, но дори тогава не ограничила контактите на бащата с детето и се стремяла отношенията между двамата да бъдат съхранени и заздравени. В края на 2023г. бащата отново напуснал гр. В. под предлог, че ще работи другаде. Това допълнително оказало влияние на Б. и той се затворил в себе си. От 2024г. до подаване на исковата молба Д. се обаждал няколко пъти на сина си и няколко пъти му е изпраща съобщения чрез средствата за социална комуникация. Комуникацията между бащата и детето била рядка и оскъдна. След подаване на исковата молба бащата е започнал почесто да пише и търси сина си. Бил му написал, че скоро ще замине на работа в Нигерия. Детето отговаряло кратко на тези съобщения без намеса от страна на майката. Б. се чувствал предаден и изоставен от баща си, поради което не желаел да комуникира с него. Чувствал се стресиран от съобщенията, който му изпраща и споделял с майка си че се тревожи от настоящата ситуация. Липсата на комуникация между баща и син да се дължи изцяло на поведението на ответника по насрещния иск. Тя насърчавала детето да общува с баща си, но смята че е нужно време детето да се успокои и да пожелае да вижда баща си. В тази връзка е и предложения от нея режим на лични отношения, с преходен период. Счита, че не следва детето да остава първоначално с преспиване при баща си. Не е оставало при него последните две години, не познава дома, в който живее понастоящем Д. и в него няма обособена детска стая. Различен от предложения от майката режим на лични отношения, би стресирал допълнително детето и допълнително би го отдалечило от възможността да общува с бащата. Доколкото бащата сам е уведомил детето, че ще работи в Нигерия, то предложения от него режим обективно не бил изпълним. От началото на 2024 г. Д. отказвал да заплаща всякакви разходи за детето. Майката била успяла да поеме изцяло разходите за детето и обезпечила нуждите му, поради това до момента не е била заявила претенция за издръжка за минал период, а не както бащата твърдял, защото искала по-голяма издръжка от възможностите които имал той. Намира предложената от бащата издръжка от 300 лева за неуважителна към детето, при положение че докато е работил в У. е изплащал такава в размер на 1500 лева, а след това до края на 2023г. в размер на 1000 лева месечно.

Предоставените от бащата средства са използвани единствено за задоволяване нуждите на детето – закупувани са дрехи, обувки, храна, екипировка за тенис тренировки, летни лагери, лекарства, зъболечение непокриващо се от НЗОК и лични средства за детето. През 2024г. детето не било получило подарък от 4 баща си за имения и рождения си ден, на майката не било предложено да се поделят разходите за първия учебен ден и организирането на рождения ден на Б.. Същевременно бащата бил сторил разходи за продължаване на магистърското си обучение във ВСУ, които не били малко. Възрастта на детето била такава, че налагала честа смяна на дрехи и обувки, както и на униформа в училище. От училището често организирали лагери, имало и непредвидени разходи за детето – основно за медицински услуги. Детето искало да ходи на кино или просто да излезе с приятели. Предстояло му и записване на курс по английски език, искало да започне и тренировки по футбол.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба депозира отговор на същата като оспорва изложените твърдения. Оспорва изложените в отговора и насрещната искова молба обстоятелства. Относно претенцията за издръжка излага, че докато е работил в чужбина е получавал по-голямо възнаграждение и поради това е имал възможност за заплащане на по-висока сума за издръжка както на детето, така и на майката. Счита че сума от 2000-2500 лева който е изпращал месечно са били достатъчни за издръжката на детето и на майката. След завръщането си от У. е намалил размера на изплащаната издръжка, защото е бил на минимална заплата. От октомври 2022г. останал без работа и се регистрирал в бюрото по труда, където в срок от 6 месеца получавал минимални средства. Счита поисканата от майката издръжка в размер от 1000 лева за силно завишена, същата не отговаряла на нуждите на детето и поддържа изявената вече готовност за заплащане на издръжка от 300 лева месечно. В минали периоди поради получаван висок доход е изплащал висока издръжка на детето, но към настоящия момент предвид възможностите му – получаването на минимална заплата, няма възможност за висока издръжка. По режима на лично отношения сочи, че предложения от ищцата по насрещния иск режим е силно ограничен и несъответстващ на възрастта на детето. Изцяло се противопоставя на предложения от нея режим. Счита че режимът на лични контакти има за цел да запази и насърчи емоционалната връзка между родителя и детето. Не такъв бил предложения от майката, поради което го намира за неприемлив. Твърди, че с поведението си майката настройва детето и създава предпоставки за отчуждаване на детето от бащата. След като ответника по насрещния иск спрял да изплаща висока издръжка, майката го блокирала в мрежата и ограничила контакта му с детето. Наричала го с обидни думи – умствено недоразвит, парцаливо мъжко подобие, морално пропаднал, патологичен лъжец, най-нещастния човек на този свят и т.н., обвинявала го в изневери, като с това целяла да отблъсне детето от другия родител. Казвала, че няма да го допусне до детето. Бащата бил загрижен и притеснен за възпитанието на детето им. Приемал тежко негативното и грубо отношение на М. М..

Разпечатката съдържа 22 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27f8569a-b10a-478a-902c-69a45549aa11