Решение № 398 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение №123 от 07.11.2022г., постановено по т.д.№110/2022г. по описа на СГС „Маршал 91“ ООД е осъдено да заплати на „Акорд плюс“ ООД сумата от 36 960лв., представляваща възнаграждение за периода от февруари 2020г. до декември 2020г. по общо 11 броя фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба14.06.2021г. до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок против това решение е постъпила въззивна жалба от „Маршал 91“ ООД с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск до размера от 4600лв., за който страната не оспорва, че е дължим. Изложени са доводи за необоснованост на постановеното решение и неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда, че представените касови ордери не доказват извършено плащане, тъй като в същите са констатирани дописвания и поправки и поради установените разминавания между датите на същите и датите на фактурите, с които са осчетоводени процесните задължения. От събраните по делото доказателства се установявало, че дължимите суми по издадените фактури са платени частично до размерите на издадените касови ордери. Твърди се, че по отношение на сумите по фактурите, издадени на 15.07.2020г. са били направени авансови плащания с разходни 1 касови ордери 1763, 1764, 1765 и 1766. Всички останали суми били изплащани през месеца, следващ този на издаването на фактурите и представлявали частични плащания по същите.

Счита за недоказани твърденията, че управителката на ищцовото дружество е осъществявала счетоводно обслужване на още няколко дружества с участието на същите лица. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба,с който я оспорва. Намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

„Акорд плюс“ ООД е депозирало писмени бележки,в които са изложени подробни доводи в подкрепа на предявените претенции.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства право.

Предявеният иск е с правно основание чл.266,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.288 от ТЗ.

С исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за извършване ежемесечно счетоводно и ТРЗ обслужване в офиса на възложителя , изготвяне на годишни данъчни декларации и др. За предоставените счетоводни услуги ищцовото дружество издало фактури на ответника като задълженията по същите били платени до м.януари 2020г. Не били погасени задълженията на ответника за периода от м.02.2020г. до м.12.2020г. на обща стройност 36960лв. по 11 броя фактури, всяка от които била издадена за сумата от 3360лв., от които 2800лв. данъчна основа и 560лв. ДДС. Фактурите са подробно описани в исковата молба по номер и дата на издаване. Същите били осчетоводени в дневниците за продажби при ищеца и в дневниците за покупки при ответника.

С допълнителна молба, подадена след указания на съда е уточнено, че „Акорд плюс“ ООД претендира за заплащане от ответника „Маршал 91“ ООД по 1800лв. за счетоводни услуги и по 1000лв. за ТРЗ услуги без ДДС. С ДДС размерът на сумите е съответно – 2160лв. и 1200лв.

Ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите частично. Със същия не се оспорва обстоятелството, че между страните е 2 имало устен договор за ежемесечно счетоводно обслужване. Твърди обаче, че за исковия период е заплатена по-голямата част от дължимата сума,а именно 32 000лв. и остават дължими само 4960лв. Заявява, че през месец януари 2020г. ищцовото дружество е спряло издаването на фактури по негова молба и поради това не е било извършвано заплащане на дължимите суми по банков път, а месечното възнаграждение било изплащано в брой,а като документ за плащането били издавани разходни касови ордери. Тъй като представителя на ответника нямал съответните познания по Закона за счетоводството, той не могъл да контролира извършените счетоводни записвания. Не бил уведомен за издаването през м.07.2020г. на шест броя фактури за месеците от февруари до юли 2020г. След тяхното издаване ищецът не уведомил ответника за това действие и поради това последният продължил да изплаща уговореното възнаграждение с разходни касови ордери.

Преди исковия период ищцовото дружество издавало фактурите в месеца, следващ този, за който се дължи сумата. За част от исковия период- след м.07 2020г. - от м.август 2020г. до месец декември 2020г. фактурите били издавани в същия месец, за който е била дължима сумата. В случая единствено представител на ищеца имал достъп до счетоводството на ответното дружество и същият осчетоводил фактурите без да уведоми управителя за дължимите суми и тяхното своевременно изплащане. Покана за плащане не била отправяна до ответника. По част от издадените разходни касови ордери сумата била получена от лицето С. Г., която към процесния период се намирала в трудово правоотношение с „Акорд плюс“ ООД като във всеки един от ордерите било посочено, че сумата „е за П.“ /П. А./. Изтъква, че противно на всякаква житейска логика е в продължение на една година ищецът да извършва счетоводно обслужване без да получава възнаграждение и едва след като е приключила календарната година да заяви претенции за неплатени суми, както и да не изпрати покана за доброволно плащане. Отбелязва се и фактът, че годишното счетоводното приключване за 2020г. било направено от друго юридическо лице.

С подадената допълнителна искова молба „Акорд плюс“ ООД поддържа заявените претенции. Посочва, че по-късното издаване на фактурите за месеците от февруари до юни 2020г. се дължи на Ковид - пандемията и било съгласувано между страните. Оспорват се твърденията в отговора, че управителя на ответното дружеството нямал опит и познания в управлението на фирми. Същият бил управител на няколко дружества и упълномощено лице, което да оперира с банкови сметки на други търговци . Освен това същият лично чрез електронен подпис подавал справките – декларации пред НАП.

Във връзка с твърдението, че сумите по фактурите са изплатени частично чрез плащания в брой, за които е издаван разходен касов ордер, ищцовото дружество посочва, че лицето П. А. в качеството си на физическо лице извършвала счетоводни и ТРЗ услуги на още осем дружества и един едноличен търговец, както и на физическите лица Г. Н. Р. и Г. Г.

Р.. Управител на тези дружества отново бил В. С., а собственици на капитала били именно Г. Н. Р. и Г. Г. Р.. За тези услуги били извършвани отделни плащания, включително и чрез РКО. През 2020г. нямало плащане в пълен размер, включително и от „Маршал 91“ ООД, поради което в края на 2020г. ищецът преустановил предоставянето на уговорените услуги 3 на ответника. С допълнителна искова молба е направено оспорване на представените от ответника разходни касови ордери- тяхната вярност и съдържание. Изтъква се, че в същите има дописвания и поправки, но не се оспорват подписите на лицата,получили сумите.

С подадения допълнителен отговор ответникът поддържа твърденията си, изложени в първоначалния отговор. Оспорва изложеното в допълнителната исковата молба, че П. А. в качеството й на физическо лице или съвместно с други лица е извършавала счетоводно обслужване и на други търговци и изтъква, че липсват доказателства в подкрепа на тази теза. Подчертава се, че съгласно нормативната уредба в ЗДДФЛ ако сумите са пратени на физически лица, освен РКО, следвало да бъдат издавани и други изискуеми документи, които би следвало да бъдат съставени както от платеца на доходите, така и от получателя на същите.

По доказателствата:

Като доказателства по делото са приложени единадесет боря фактури, издадени от „Акорд плюс“ ООД като всяка една от тях е на стойност 3360лв. с ДДС. Като основание за тяхното издаване е посочено „счетоводно и ТРЗ обслужване“. Фактури с номера 1171 , 1172 1173, 1174,1175 и 1176 са издадени на 15.07.2020г. и са за задължения за периода м. февруари-м.юли 2020г. Останалите 5 броя фактури са издадени за всеки един от следващите месеци и в месеца,за който се отнася задължението.

Ищецът е представил и уведомления, изпратени от „Акорд плюс“ ООД до НАП с приложени към тях дневници за продажби за периода м.07 –м.12.2020г. От същите е видно,че фактурите , издадени от ищцовото дружество са включени в тези дневници.

В подкрепа на твърденията си, че е платил частично сумите по описаните фактури, ответникът е представил десет броя касови ордери, издадени от дружеството. В същите са отбелязани различни суми, заплатени на лицата С. Г. и П. А. в качеството им на представители на „Акорд плюс“ ООД. В долната част на всеки един ордер в графата „Дебит“ е посочена сметка 401, а в графата „Кредит сметка“ -501 и в графата „Сума“ е записана изплатената сума, която съответства на тази, посочена в горната част на всеки един от тези счетоводни документи. В ордера от 25.01.2021г. е вписано „ р.з.м.12.2020г.“, в този от 21.12.2020г.- „р.з.м.11.2020г.“, в ордера от 20.11.2020г. – „заплати счетоводства м.10.2020г.“, в ордер с дата 19.10.2020г. – „р.з.м. септември 2020г.“, в ордера от 16.09.20202г. –„р.з.м.август 2020г.“, в ордера от 14.08.2020г.-„заплати счетоводство м.07.20г“, в ордер от 10.07.2020г. – „запл. счетоводство м.06.2020г.“, в ордер от 22.06.2020г.

– „р.з. П. + Д. м.05.2020“, в ордера от 18.05.2020г. - „заплати счетоводство м. 04.2020г.“, в ордера от 16.04.2020г. –„за П.-м.03.2020г.“, а под сумата 2000 ( две хиляди лева) е вписано основание „Счетоводство и ТРЗ“..

В касовите ордери под графата „организация“ е вписано „Маршал 91“ ООД и ЕИК на това дружество.

Ищецът оспорва тези ордери като посочва, че същите са манипулирани за целите на настоящия процес. Не оспорва, че сумите по същите са изплатени, но заявява, че това са 4 плащания за извършена работа по счетоводни и ТРЗ услуги за търговци, свързани със същия управител и същите собственици на капитала, а именно – „Асо Просейф“ ЕООД, „Карат 1194 ЕООД, „Викинг Просейф“ ЕООД, „Викинг Транскорект“ ЕАД, „Багра Булгарплод- Кюстендил“ ЕООД, „Викинг Н.“ ЕООД, „Просийф Консулт“ ЕООД, ЕТ „Булгарплод Кюстендил – Г. Р., „Багра Трейдинг“ ЕООД, както и на физическите лица Г. Н.

Р. и Г. Г. Р..

Тази страна не е представила като доказателства по делото своите екземпляри от касовите ордери. Същите обаче са намират като приложение към съдебнокриминалистичната експертиза и тяхното съдържание следва да бъде съобразено при преценката дали оспорването на твърдените дописвания е доказано.

Във връзка с оспорването на представените от ищеца касови ордери по делото е допусната и приета съдебно-криминалистична експертиза, изготвена от вещото лице М. Г.

М.. Експертът е изследвал тези документи и е установил, че ръкописният текст, с който са попълнени графите на представените РКО от 16.04.2020г. за 2000лв., от 22.06.2020г. за 3500лв., от 14.08.2020г. за 4000лв. , от 21.12.2020г. за 3000лв. и от 18.05.2021г. за 3000лв. са изпълнени с различни по физико-оптични свойства синя химикална паста.