Определение № 131 от 19.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Бургас, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500019 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на Х. - И. В. Т. от гр. *** , ЕГН ********** и Антон Жеков Стоянов – адвокат против Определение №1203 от 10.11.2025 г. постановено от РС – Несебър по гр.д.№897/22 по описа на РС – Несебър, с което се оставя без уважение молба за присъждане на разноски по чл.248 от ГПК. Определението се оспорва като несправедливо , неправилно , немотивирано и противоречащо на закона. Изложени са подробни съображения. Според страната и решения на съда на ЕС от 23.11.2017 по съединени дела С 427/16 и С 428/16 съдът няма право да присъди разноски за възнаграждения в размер по-нисък от минималния , съобразно задължителната практика по т.3 на ТР №6/2012 г. на ОСГК – при намаляне на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004 г. и е свободен да намаля адвокатското възнаграждение до предвидения в наредбата минимум.

Районният съд според страната не се е съобразил с цитираната практика и постановеното от него е в ущърб на страната. Според жалбоподателя постановеното от съда е в обратен смисъл на закона и в нарушение на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. Съдът в процесния случай е оставил без уважение молбата на страната за присъждане на разноски и не е присъдил нищо като разноски. Становището на РС е , че адвокат Стоянов бил написал две молби и това било всичко – според страната води до принизяване на адвокатската професия.

В случая съдът е игнорирал усилията на процесуалния представител на страната в едно нелеко производство , каквото е делбата. Според страната всичко е точно обратното на изложените от съда мотиви. Страната по делото – Х. - И. Т. не е специалист – юрист и не е в състояние да се защитава и да брани правата си в това делбено производство , съответно – трудът на адвоката не следва да се принизява до работата на машинописка , а в случая не може да се приеме , че по делото са били пуснати само две молби.Излагат се доводи за липса 1 на безпристрастност , за тенденциозност в постановяването на акта за разноските като се сочи , че с него се „наказва“ страната заради заведеното дело по ЗОДОВ против РС – Несебър , висящо пред РС – Карнобат – гр.д.№219/2023 г. НРС е нарушил задължението си произтичащо от нормата на чл.7 от ЗСВ да бъде осигурена непредубеденост по делата и да се осигурят равни права на страните в хода на цялото производство по делото. Всичко това в процесния случай е пренебрегнато от РС – Несебър. Според страната това е пречка за постигане на помирение, пречка страните да получат справедлив и честен процес , обратното – процеса става предпоставка за още по – голямо отчуждение на членовете на едно бивше семейство – майка и син , брат и сестра , за изостряне на личностните конфликти. Моли се за отмяна на обжалваното определение , което отсъжда несправедливо и неправилно и постановяване на съдебен акт , с който да се уважи искането на страната за присъждане на разноски в пълен размер в предвид обстоятелството , че те са в минималния си размер според Наредба №1/2004 г. Страната иска прилагане на гр.д.№219/2023 г. на РС – Карнобат по ЗОДОВ, по иска , заведен от Х. Т. с ответник – РС – Несебър.

Депозиран е отговор на частната жалба от С. В. Д. – Т. и С. В. Т. – и двете от гр. ***.

Според същите частната жалба е неоснователна , а решението на РС – правилно и законосъобразно. Според страната – съобразно трайната съдебна практика при липса на спор за способа за извършване на делбата и при липса оспорване правата на съделителите всеки съделител понася разноските които сам е направил за процесуално представителство.

В процесния случай както и РС е констатирал липсва спор за права : - Х. Т. не е възразил по деля на С. Д. – Т., а след прехвърляне на дела й на дъщеря й той не е възразил по квотите.

В случая правата на ответника не се засягат с извършеното прехвърляне. Иска за делба е бил отхвърлен поради настъпило в хода на делото правоприемство. Поради това искането за присъждане на разноски се явява неоснователно. Според страната правизлин са изводите на съда , че липсва процесуална защита от адвокат по делото. Представения по делото договор за правна помощ е от 18.04.2025 г. – такава е годината , посочена в списъка по чл.80 от ГПК за сключване на договора – т.е.- адвокатските услуги са възложени три години след образуването на делото. Дори и след подписване на договора Х. Т. не е бил представляван от адвокат. Според страната единственото процесуално действие , извършено от адвоката е приподписване на молбата за присъждане на разноски. Адвокатът не се е явил и на проведеното открито съдебно заседание. Според страната той може да претендира връщане на платеното възнаграждение за неосъществена адвокатска защита , но не и да иска присъждане на разноски от другата страна. Неоснователни са възраженията и за редуциране на адвокатското възнаграждение. Сочи се , че оказана извън рамките на делото адвокатска помощ не подлежи на възмездяване в производството, такава си остава за сметка на страната. При условията на евентуалност се поддържа направеното в срок възражение за прекомерност на платеното от Т. адвокатско възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Според страната не е оказвана адвокатска помощ , която да бъде заплащана и претенцията представлява злоупотреба с право , целяща неоснователно обогатяване за сметка на С. Д. – Т. и С. Т.. Моли се частната жалба на Х. - И. Т. да бъде оставена без уважение.

2

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по делото е за делба и се намира във първата фаза – по допускането на същата. Тази фаза е приключила с постановяване на решение №324 от 22.09.2025 г. Делбата е допусната между С. Т. с дял ¾ ид.ч. и Х.- И. Т. – ¼ ид.ч. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър като иска на С. Д. – Т. за делба при дял ½ ид.ч. е отхвърлен.

След постановяване на акта по делото е постъпила молба на 10.10.2025 г. от Х. - И. Т. и адв. Стоянов с правно основание чл.248 от ГПК за изменение / допълване/ на решението в частта за разноските. Според страната съдът на базата на ирелевантни мотиви не е присъдил на Т. дължимите му разноски при пълно отричане на правото за присъждане на разноски.

Моли се за изменение / допълване/ на решението и присъждане на разноските в пълен размер в предвид на това , че същите са в минимален размер.

По молбата по чл.248 от ГПК от страна на С. Д. – Т. и С. Т. е постъпил отговор , с който оспорват искането на Х. - И. Т.. В случая не е налице прекратяване на делото , за да се търсят разноски по чл.78 ал.4 от ГПК. От друга страна се иска изменение / допълване на решението , което е процесуално недопустимо.Искът спрямо С. Т. е отхвърлен поради извършено правоприемство в полза на С. Т. , а не защото страната не е била собственик на идеалната част. Освен всичко Х. - И. Т. не е възразил по повод това прехвърляне и увеличението на дяла на С. Т. от ¼ на ¾ ид.ч. Правата на ответника не са засегнати с извършеното прехвърляне. Страната моли за оставяне на молбата без уважение , при условията на евентуалност – възразява за прекомерност на възнаграждението с оглед обема на адвокатската работа и фактическата и правна сложност на делото.

С определение №1203/10.11.2025 г. молбата на Х. - И. Т. е оставена без уважение. Съдът е приел молбата за допустима , но неоснователна. Отчетено е обстоятелството , че иска спрямо С. Т. е отхвърлен не поради възражения на ответника и упражнено от него право на защита , а поради извършено правоприемство. Спор между страните относно дяловете на страните в процесния случай няма. Отчетено е и , че ответникът е изготвил и подписал лично писмения отговор , както и всички останали молби , вкл. И тази от 24.04.2025 г. , към която е приложен договора за правна помощ. Въз основа на констатираните факти съдът е заключил , че по делото липсва осъществена адвокатска защита в полза на ответника Т. от упълномощен за това адвокат , въз основа на което да се претендира за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Поради това е счетено , че разноски не следва да бъдат присъждани.

Жалбата на Х. - И. Т. е процесуално допустима – депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт , внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Производството е за делба и се намира във фазата по допускането й.Страните са направили действително разноски, в т.ч. – за адвокатски възнаграждения. Общото правило 3 обаче по чл.78 от ГПК в случая не се прилага. Чл.355 от ГПК регламентира как се понасят разноските в делбата , но това касае фазата по извършването на делбата. В първата фаза всяка от страните понася сторените от нея разноски при липса на оспорване правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата. В процесния случай спор по дяловете на страните не е имало. Действително – по отношение на съделителката С. Д. – Т. иска е отхвърлен. Това е поради извършено по време висящността на производството прехвърляне идеалната част на С. Д. – Т. , а не поради повдигнат спор от страна на Х. - И. Т. и установена по този спор липса на право на съделител за С. Д. – Т.. В тази насока са изложени мотиви от първоинстанционния съд мотиви в постановеното решение. В обжалваното определение съдът е акцентирал върху обема на извършените от адвоката процесуални действия. В случая тези обстоятелства са ирелевантни. Без значение е обема на извършената от процесуалния представител обем на процесуалните действия , фактическата и правна сложност на делото. Съществен и определящ в случая е характера на производството – делба и конкретно - липсата на спор по отношение дяловете на страните.

Първата фаза на делбата се решава въпроса за лицата между които се допуска делбата , имотите , по отношение на които се допуска делбата и дяловете за страните , при които се допуска делбата. Спор по тези обстоятелства в процесното производство не е имало.

Съгласно трайно установената съдебна практика / и на ВКС, какъвто е цитиран от другата страна/в това производство всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство. Х. - И. Т. не е повдигал никакъв спор в това производство , по който съдът да се е произнесъл позитивно за него , за да претендира той присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо жалбата на Х. - И. Т. против определението на районния съд следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По гореизложеното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. - И. В. Т. от гр. *** , ЕГН ********** и Антон Жеков Стоянов – адвокат против Определение №1203 от 10.11.2025 г. постановено от РС – Несебър по гр.д.№897/22 по описа на РС – Несебър, с което се оставя без уважение молба за присъждане на разноски по чл.248 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна касационна жалба по реда на чл.248 ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5