Определение № 406 от 19.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 413/2026
- Вид
- Определение № 406
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 т.1 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406 гр. Пазарджик, 19.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20265200500413 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите , във връзка с чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.
С определение от 14.02.2025 година , постановено по гр.д.№2135 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025 година е оставена без уважение молба вх. №1434/19.01.2026 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД - гр. София, за изменение на решение № 1517/08.12.2025 г. в частта му за разноските, чрез намаляване на присъденото на адвокат С. В. М. възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер 800 лв.
Това определение е обжалвано с частна жалба от „Сити Кеш“ООД,с Оплакванията са за неправилност и незаконосъобазност.
Невъзможно било да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело.
В представения по делото договор за правна помощ било посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни, предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Като предмет на договора било посочено, че дължимата правна помощ се изразява в: „да ме представлява пред РС Пазарджик във връзка със завеждане на исково производство“. Договорът не бил индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски между страните, поради което не може да породи желаните от ищеца правни последици.
Неправилно първоинстанционният съд присъдил разноски по всеки от предявените искове.
С решението по делото е уважено искането за присъждане на разноски 1 за адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лева, като присъденото възнаграждение се отнасяло за защитата на ищеца по установителния иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор и кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 481 лева. Така присъденото адвокатско възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същи материален интерес.
Исковете произтичали от едно правоотношение и защитавали един интерес, предвид това на ищцовата страна не се дължат разноски и по двете претенции. Възнаграждението следвало да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно.Позовават се на практика на ВКС , която била прилагана и от първоинстанционните съдилища в страната.
Присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не било съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, а именно:
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.), като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. В Допълнителните разпоредби на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.) са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. От значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно §1а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.) при определяне на фактическата и правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на чужд език; извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни; коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.
В случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, 2 следвало да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
Решение на Съда от 13 юли 2023 г, по дело С-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г, по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.
Без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е образувал настоящето дело, въпреки че е имал възможността да сключи споразумение с дружеството-ответник.
Следвало да се определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение.
Молят определението да бъде отменено и изменено решението ,като изобщо не бъдат присъждани разноски или размера им намален.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира частната жалба за неоснователна.
За да възникване правото на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ е достатъчно между страната, в чиято полза е разрешен спора и нейния адвокат да е сключен договор за процесуално представителство при условията на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. I от Закон за адвокатурата (ЗА), както и да е налице изпълнение на договора от страна на адвоката. За действителността на договора не е необходимо в него да са посочени конкретните процесуални действия, които следва да бъдат извършени от адвоката, нито номера на делото, по което ще се осъществява защитата. В повечето случаи това е трудно изпълнимо, тъй като вида и обема на защитата зависи от исканията и възраженията на насрещната страна, а номера на конкретното дело често не е известен при сключването на договора.
В представеният по настоящото гражданско дело договор за правна защита и съдействие сключен преди завеждането му , било посочено, че е във връзка със завеждане на исково производство и е от същата дата с представеното пълномощно по делото. Извършени били и процесуални действия от страна на адвоката.
Установена била по несъмнен начин свързаността на оказаната правна помощ и съдействие на основание чл. 38 от ЗА именно по гражданско дело № 2135 от 2025 г. на Районен съд - гр. Пазарджик и доводите на “Сити Кеш" ООД в тази насока били изцяло неоснователни.
В производството били уважени искове за прогласяване на
3 недействителност на целия договор за потребителски кредит и осъдителния иск но чл. 55, ал. I от ЗЗД.
Ответникът се позовава на чл.2 ал.5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа и на съдебна практика.
Присъдените разноски по делото в размер на 800.00 лв.. равняващи се на 409.03 евро за адвокатско възнаграждение не били прекомерни и съответстват на броя предявени и уважени искове и техния материален интерес поотделно.
Относно фактическата и правна сложност на делото, съобразно вида и броя на предявените искове, представените доказателства по делото и направените доказателствени искания, извършените процесуални действия по защита не приема , че има ниска фактическа и правна сложност на делото.
Наличието на фактическа и правна сложност на делото се обуславяло и от процесуалното поведение на „Сити Кеш“ ООД, които са оспорили и трите иска по делото.
Изложени са доводи,че присъденото възнаграждение е обосновано и съответно на положения труд.
Съдът , като прецени доводите на страните и доказателствата по делото ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени три иска срещу частния жалбоподател- иск за прогласяване нищожност на договор за кредит с цена 1000 лева : иск за връщане на дадено без основание по този договор с цена 481 лева и при условията на евентуалност – иск за прогласяване на отделна клауза от договора ,предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 437,95 лева.
Ответникът е оспорил исковете в писмения си отговор ,като е изложил съображения на 11 страници.Последното , съдът отбелязва по повод доводите в частната жалба относно поведението на ищеца в производството ,който не бил направил опит за доброволно уреждане на спора , преди да предяви исковете си.В светлината на добросъвестността следва да се преценява и поведението на ответника по иска.
И към исковата молба и отговора са приложени писмени доказателства.Страните и техни представители не са участвали в проведеното съдебно заседание.Постъпили са писмени молби ,като 2/3 от молбата на ответника по исковете са посветени не на съществото на спора , а на дължимостта на разноски и размера им,като изложените доводи са идентични с тези в частната жалба.
Писмената молба на процесуалния представител на ищцата съдържа подробно мотивиране по същество на правния спор.
С постановеното решение по делото , съдът по иска на И. Д. Х., ЕГН **********, настоящ адрес: с. Г., общ. П., ул. „** - а" №**, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5, е обявил за недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, сключения между страните договор за 4 потребителски кредит № 9213575 от 29.05.2023 г., като е оставил без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от него, предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2 от ЗПП и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Осъден е ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата И. Д. Х., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 481 лв., която е получена от ответника без основание /в изпълнение на нищожния договор за кредит/.
Осъден е ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на адвокат С. В. М. от АК - Пазарджик, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и разноски по делото.
Решението не е обжалвано от ответника,постъпила е в срока за обжалване молба за изменение на решението ,в частта относно присъдените на адв.М. разноски.Доводите в молбата са идентични с тези ,изложени в частната жалба.
Ответникът е оспорил искането ,развивайки също доводи ,съвпадащи с тези в писмения му отговор на частната жалба.
Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:
Както към исковата молба ,така и към молбата за насроченото съдебно заседание са представени договори ,от които е видно ,че ищцата е упълномощила адв.М. да я представлява в исково производство пред съда и това представителство е реализирано при условията на чл.38 ал.2 т.1 от ЗА.
Пълномощните са представени по делото , съответно договор за правна защита и съдействие и представителната власт на адвоката не е оспорена от ответника.
Доводите в тази насока са напълно формални и несъстоятелни.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение:
С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е прието,че Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минимални размери на адвокатските възнаграждения/сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е в решението, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички 5 минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.