Определение № 741 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500281 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Куин естейтс“ЕООД,ЕИК-200147385,гр.Пловдив чрез процесуалния представител адв.Г.Д. против разпореждане

№

25885/12.09.24г.,постановено по гр.д.№ 10125/24г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му,съответно връщане на делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата по частната жалба страна-Н. С. М.,ЕГН-**********,гр.Пловдив в писмен отговор излага становище за недопустимост на частната жалба,като подадена от страна,която не разполага с право на жалба,респ.за неоснователност на същата по изложени в отговора съображения.Иска потвърждаване на обжалваното разпореждане.

ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството е започнало като заповедно по заявление на Н. С. М. против „Куин естейтс“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземане,представляващо платен задатък на осн.чл.93 от ЗЗД,произтичащо от развален предварителен договор между страните за продажба на недв.имот.Образувано е ч.гр.д.

№1363/22г.,по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя.Заповедният съд е приел,че заповедта е връчена на длъжника и доколкото не е постъпило възражение от него,с разпореждане от 20.04.22г. е приел,че заповедта е влязла в законна сила на 19.04.22г. и следва да се издаде изп.лист.

Дружеството-длъжник е подало пред ПдОС на 23.05.23г.,възражение по чл.423 от 1

ГПК с твърдение,че е узнало за заповедта едва в началото на м.май 2023г.,близо година и половина след издаването й.По образуваното ч.гр.д.№ 2604/23г.ПдОС с определение № 1060/19.04.2024г. е приел възражението по чл.423 от ГПК,спрял е на осн.чл.423,ал.3,изр.2 от ГПК изпълнението на заповедта и на издадения въз основа на нея изп.лист и е върнал делото на заповедния съд за даване на указания на заявителя по чл.415,ал.1 от ГПК за предявяване на иск за вземането си.

Заявителят Н. С. М. в изпълнение на указанията на заповедния съд е предявил иск по чл.422 от ГПК за вземането си на 07.06.24г.,като по исковата молба е образувано гр.д.

№10125/24г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.Няколко дни по-късно и преди извършването на каквито и да било процесуални действия от страна на съда,с изключение на изискването на ч.гр.д.№ 1363/22г.,е постъпила молба от ищеца,с която заявява,че предявеният от него иск е недопустим,като поддържа,че искът е предявен въпреки наличието на влязла в законна сила заповед по чл.410 от ГПК,като подаденото възражение е извън законоустановения срок.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел по изложените в мотивната част съображения,че поради липса на постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК не са налице предпоставки за предявяване на иска,което налагало производството по него да се прекрати.В диспозитива на разпореждането съдът е пропуснал да върне исковата молба,но е прекратил производството по делото и е отбелязал,че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.„Куин естейтс“ЕООД съответно е било уведомено за разпореждането и е депозирало в срок настоящата частна жалба.

ПдОС намира,че същата е недопустима.

Производството пред първоинстанционният съд е прекратено на осн.чл.130 от ГПК, (макар основанието за прекратяването да не е посочено изрично от съда),поради недопустимост на иска.Съгласно цитираната разпоредба,когато при проверка на исковата молба съдът констатира,че предявеният иск е недопустим,той връща исковата молба.Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба,от която препис за връчване не се представя.От цитираната разпоредба се налага извод,че право да обжалва прекратяването на производството законодателят е предоставил само на ищеца,предявил иска в случаите,когато производството е прекратено преди връчването на препис от исковата молба на ответника,тъй като до този момент процесуално правоотношение с ответника не е възникнало.

Такъв е и настоящият случай,доколкото районният съд е установил недопустимост на иска преди ответника да е бил уведомен за започналото исково производство чрез връчване на препис от исковата молба.Неправилно и в противоречие с нормата на чл.130 от ГПК ПдРС е разпоредил да се изпрати препис от прекратителното определение и на ответника,който към този момент не е конституиран по делото.

Предвид горното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане като такава.

2

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№3744/30.01.2025г.,подадена от „Куин естейтс“ЕООД,ЕИК-200147385,гр.Пловдив против разпореждане № 25885/12.09.24г.,постановено по гр.д.№ 10125/24г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е прекратено производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 281/25г.по описа на V-ти в.гр.с.на ПдОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3