Решение № 448 от 17.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2601/2018
- Вид
- Решение № 448
- Подписан
- 17.01.2020
- В сила
- 23.05.2022
- Състав
- СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 127 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за пътищата
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430 ал. 1 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 86 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 10 ал. 3 т. 10 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
- чл. 48 т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2601 по описа за 2018 година, прецени:
Предмет на разглеждане по делото са следните обективно съединени искове:
- осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, предявен от Н.И.Ш. срещу „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, увеличен на 19.12.2019 г. на 170 000 лева (л. 507), за неимуществени вреди, и 2215 лева имуществени вреди, от телесни увреждания при ПТП от 17.04.2017 г. причинено от застрахован при ответното дружество водач;
- осъдителен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявен от Н.И.Ш. срещу В.Н.Н., за заплащане сума от 2000 лв като част от законна лихва върху сума от 100 000 лева, дължима за периода от датата на ПТП 17.04.2017 г. до 01.02.2018 г.;
- обратен осъдителен иск, предявен по реда на чл. 219 ал. 3 от ГПК от „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София срещу Агенция „п.и.“ към МРРБ гр. София за сума от 26 000 лева, увеличен на 95 000 лева (л. 458), като част от претенция в общ размер 102 215 лв в случай, че дружеството ищец по обратния иск, бъде осъдено да заплати обезщетение по първоначалния иск.
Ищецът по първоначалните искове Н.И.Ш. излага, че на 17.04.2017 г. при пътнотранспортно произшествие му била причинена телесна повреда, вследствие на която търпял неимуществени вреди. Водач на автомобила, причинил ПТП, бил ответникът В.Н.Н.. На 17.04.2017 г. при управление на л.а. „БМВ 330 ХИ“ с рег.
№ *******нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол над лекия автомобил, вследствие на което автомобил напуснат пътното платно и ударил три лица, едно от които бил ищецът. Вследствие удара ищецът получил следните травматични увреждания: фрактура хумери декстри, фрактура пелвис, парезис нерви радиалис декстри, фрактура фибуле декстри, РСОСМ кум плаце ет плави, сцчупване на горния край на раменната кост. Ищецът твърди, че след случилото се бил напълно неработоспособен, имал нужда от чужда помощ при самообслужване, предстоял му дълъг период на възстановяване. Твърдението на ищеца е, че ПТП е било виновно причинено от водача на л.а. БМВ – ответника В.Н.Н.. За л.а. „БМВ 330 ХИ“ с рег. № *******била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София, обективирана в застрахователна полица № BG/30/116002980854, валидна от 22.11.2016 г. до 03.10.2017 г.
На основание изложените обстоятелства, по иска с правно основание чл. 432 от КЗ, ищецът Н.И.Ш. прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр.
София да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие причиненото на 17.04.2017 г. ПТП, реализирано от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач, ведно със законна лихва от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, в размер на 2215 лева.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, Н.И.Ш. прави искане до съда да осъди ответника В.Н.Н. да му заплати 2000 лева, част от дължими общо 8000 лева – законна лихва върху претендирано обезщетение от 100 000 лева за периода от 17.04.2017 г. до 01.02.2018 г.
Ответникът „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София в отговора оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача В.Н.Н. за причиненото ПТП и причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилото ПТП – релевира фактическо твърдение за настъпване на ПТП от т.нар. аквапланинг, като от това извежда довод за случайно деяние. Прави възражение за съпричиняване на ПТП от виновно поведение на пострадалия, който се намирал на аварийната лента на пътното платно, вместо на безопасно място и за необезопасяване на предходно ПТП, и от водача на л.а.“Ауди“ с рег. № *******след настъпване на ПТП с този автомобил. Оспорва и размера на исковата претенция, с възражение за прекомерност.
Ответникът по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД В.Н.Н. оспорва иска с твърдение за недоказаност на причиняването на деликта. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП и релевира твърдение за виновно причиняване на вредите от ищеца Н.И.Ш.. Оспорва твърдението за настъпване на неимуществени вреди, както и техния размер.
Ищецът по обратния иск „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София твърди, че произлязлото на 17.04.2017 г. на АМ Хемус ПТП е причинено от попадане на автомобила, управляван от водача В.Н.Н. в локва и изгубване контрол на водача върху автомобила вследствие т.нар. аквапланинг. Според ищеца, причината за това била липса на качествена и достатъчна грижа за пътната настилка на АМ „Хемус“ на мястото на инцидента. Носител на задължението за поддържане на пътя бил ответникът по обратния иск Агенция „п.и.“ гр. София. За да предяви при условията на евентуалност обратния си иск, ищецът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София се основава на договора за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с водача на л.а.БМВ 330 ХИ с рег. № *******, и на предявения главен иск от пострадалия при ПТП Н.И.Ш..
На основание изложените обстоятелства, ищецът по обратния иск прави искане при условията на евентуалност, в случай че бъзе осъден да заплати застрахователно обезщетение, съдът да осъди ответника по обратния иск Агенция „п.и.“ гр. София да му заплати сума от 95 000 лева като част от претендирана сума от 102 215 лева, както и лихвите и разноските, които ищецът по обратния иск би бил осъден от ищеца по главния иск.
Ответникът по обратния иск Агенция „п.и.“ гр. София в отговора си прави възражения за липса на основание за възникване на отговорност за вреди, с твърдение за виновно причиняване на ПТП от водача на л.а. БМВ В.Н.Н.; възражение срещу твърдението за задължение на ответника да поддържа пътя и за причинната връзка между действия/бездействия на ответника и изпълнението на това задължение.
Съдът е приел с доклада по делото (коригиран в съдебно заседание на 24.10.2019 г.) за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване настъпилото ПТП на 17.04.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ на платното Варна-София километър 20+300 с участие на л.а. „БМВ 330 ХИ“ с рег. № *******, управляван от водача ответник В.Н.Н. и наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, сключена с водача на л.а.БМВ 330 ХИ с рег. № *******.
Механизмът на ПТП се установява от показанията на свидетелите Н. И.С., частично от обясненията на ищеца Ш.и ответника Н., приложените към делото материали от досъдебното производство – протокол за оглед на ПТП, и от съдебно-автотехническата експертиза по настоящото дело. Установява се, че на 17.04.2017 г. ответникът В.Н.Н. управлявал на л.а. БМВ 330 ХИ с рег. № *******по АМ „Хемус“ в посока към гр. София, като се движел в лявата лента за движение на платното за гр. София (обяснения л. 511, САТЕ скица 1 л. 494). В района на километър 20+30 в землището на с. Потоп водачът изгубил контрол върху управляваното от него МПС, при което автомобилът навлязъл в аварийната лента за движение и банкета. На това място, в аварийната лента за движение бил спрял л.а. „Ситроен“ с рег. № *****, а на аварийната лента се намирали ищецът Н.И.Ш. и лицата Й.Х.А. и И.Х.Д.. При преминаването си през аварийната лента за движение л.а. БМВ ударил ищеца и другите две лица, след което преминал през банкета отдясно на пътното платно, пътната канавка и преустановил движението си встрани от пътя.
Приетата от съда фактическа обстановка частично се различава от изложеното в съдебно-автотехническата експертиза по делото. Вещото лице дава отговор на задача 8 (4.8 САТЕ стр. 14, л. 487), че по делото няма данни за л.а. „Аауди“ с рег. №*****. Отговорът е на въпрос дали има данни за престой на л.а. „Ауди“ в аварийната лента за движение. В действителност, от огледния протокол и показанията на свидетеля Й. се установява, че преди ПТП, довело до уврежданията на ищеца, на същия пътен участък е произлязло ПТП със самокатастрофирал л.а.
„Пежо“ с рег. № *****, намерен при огледа в канавката от дясната страна на пътя. Това обстоятелство не е в пряка причинна връзка с механизма на ПТП, видно от заключението на експертизата и гласните доказателства, но следва да бъде отбелязано, с оглед изричното позоваване на ответника във възраженията срещу иска.
Спорният въпрос от фактическа страна е за причината за загуба на контрол върху л.а. БМВ от водача - ответника В.Н.Н. и дали това се дължи на т.нар. аквапланинг, възникнал при навлизане на автомобила в локва на пътя. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК ответникът Н. твърди, че при движението управляваният от него автомобил е навлязъл в локва в лявата лента за движение, което причинило загуба на управлението и отклонение на автомобила вдясно. Наличието на „локви по пътя“ се установява от показанията на свидетеля Н.С., който е полицейски служител, посетил първоначалното и последващото ПТП. Доказателства за наличието на неравности по пътната настилка - „коловози“, в които имало вода, се съдържат в показанията на свидетеля Н.Н.. Наличието на „локва“ на платното е отбелязано и в констативния протокол, съставен от полицейския служител, за настъпилото ПТП. Установява се от писмото от НИМХ (л. 442), че по време на произшествието времето е било дъждовно, като за периода от 16.04.2017 г. до 8:30 ч. на 17.04.2017 г. сумарното количество валеж в района било 12-14 литра на кв. метър. От тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, че на пътния участък, където се е движел управляваният от ответника автомобил, е имало неравности на платното за движение, запълнени с вода. По делото няма доказателства за друга причина за внезапното отклонение на управлявания от ответника автомобил вдясно. Поради това съдът приеме за установено от фактическа страна, че по време на движение загубата на контрол на ответника Н. върху управлявания от него автомобил, последвана от отклонение на автомобила вдясно, е настъпила при преминаване на автомобила през покрит с вода участък от пътното платно.
Въпреки това съдът намира, че приетото за установено обстоятелство не изключва вината на ответника като водач на л.а. БМВ за настъпилото произшествие. Ответникът е бил задължен, съгласно чл. 20 ал. 2 от ЗДвП при избора на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя. Негово е било и задължението, съгласно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил. Установената от вещото лице скорост на автомобила от 106 км/ч очевидно не е била съобразена с атмосферните условия – валеж, и състоянието на пътния участък – неравна, мокра и частично покрита с вода пътна настилка. Поради това съдът приема, че увреждането на ищеца Ш. е противоправно и виновно причинено от ответника Н. при управление на л.а. „БМВ 330 ХИ“ с рег. № *******.
Травматичните увреждания, причинени на ищеца, се установяват от приложената по делото медицинска документация и съдебно-медицинската експертиза. Вследствие ПТП ищецът Ш. е получил счупване на дясна раменна кост с разместване на фрагментите; счупване на дясната седалищна кост и долно рамо на срамната кост вдясно; пареза на десния лъчев нерв; счупване на малкия пищял на дясната подбедрица; счупване на шийката на лъчевата кост на дясната предмишница; разкъсно-контузни рани на дясното седалище и на лявото бедро. Част от травматичните увреждания – счупването на дясната раменна кост, наложили оперативно лечение (СМЕ отговор на въпрос 4 л. 504). Счупванията са причинили трайни затруднения на движението на дясната ръка и десния крак на ищеца. Според заключението на вещото лице (отговор на въпроси 6,7 и 8) при ищеца не е настъпило пълно възстановяване и не се очаквало да настъпи за в бъдеще. Вещото лице е констатирало неправилно зарастване на седалищната кост, незарастване на главичката на малкия пищял и костен фрагмент от нея с раздалечаване по дължина, частично затруднение на движенията на дясната ръка, болка в долните крайници при ходене на 100-150 м.
Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27f675e8-5fd4-45b3-afa7-a922457d8ad4