Решение № 2759 от 13.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2759 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100500773 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.04.2021 г. по гр.дело № 61440/19 г., СРС, ГО, 170 с-в е осъдил ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. ****** ******* да заплати на ЗД Е.“, АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, по предявен иск е правно основание чл. 411 КЗ сумата от 5509,63 лв. главница, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0500784928/08.05.2018 г., с включени ликвидационни разноски и разноски за заместващ автомобил, по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100243770/27.03.2018 г. във връзка с настъпило на 07.05.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.10.2019г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за сумата над 5509,63 лева до пълния предявен размер от 6103,62 лева като неоснователен. Осъдил е ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** ******* да заплати на ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

1

„*******, по предявен иск е правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 661,15 лева лихва за забава върху главницата, считано от 18.08.2018 г. до деня, предхождащ датата на завеждане на исковата молба - 23.10.2018 г., като отхвърлил иска за сумата над 661,15 лева до пълния предявен размер от 734,12 лева като неоснователен. Осъдил е ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** ******* да заплати на ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 739,86 лв. деловодни разноски. Осъдил е ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 93,28 лв. деловодни разноски.

С решение от 10.08.2021 г. по гр.д. № 61440/19 г., СРС, I I ГО, 170 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.

247, ал. 1 ГПК на решение № 20100353 от 20.04.2021 г. по гр. дело №61440/2019 г. по описа на CPC, I I ГО, 170 с-в, като в диспозитива на посочения съдебен акт периодът, за който се отнася присъдената лихва за забава в размер на 661,15 лева следва вместо от 18.08.2018 год. до 23.10.2018 год., да се чете от 18.08.2018 год. до деня, предхождащ датата на завеждане на исковата молба - 23.10.2019 г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** *******, представлявано от изпълнителните директори А.А. и О.П., чрез пълномощника по делото адвокат А. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* в частта, в която е осъден да възстанови разходите, необходими за използването на заместващ автомобил в размер на 563,29 лв., както и в частта на присъдената мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за разликата над 593,61 лв. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява настъпилото ПТП, както и вината на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност.“ Съдът обаче неправилно е приел, че ответникът следва да възстанови и сторените разходи за заместващ автомобил в размер на 563,29 лв. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" покрива отговорността на 2 застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от настъпилото застрахователно събитие, вкл. и за пропуснати ползи. След настъпилото произшествие увреденият автомобил марка „Форд" се е придвижвал на собствен ход и не е използвана Пътна помощ, видно от Декларация на К.Я., респективно в случая не се касае за разходи за репатриране на увредения автомобил до сервиз, където да бъде извършен оглед и да бъдат установени вредите.

Обстоятелството, че собственикът на автомобила е пожелал да получи заместващ автомобил, който да използва докато увреденият се ремонтира, е неотносимо към настоящия спор, като разходите за неговото наемане не биха могли да се възложат в тежест на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", доколкото не представляват пряк и непосредствен резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Освен това, ЗК Е." АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско" за увредения автомобил е изплатило застрахователно обезщетение за наемането на заместващ автомобил без да има правно основание за това. Видно от представената по делото застрахователна полица и Общите Условия към нея, застрахователят изплаща обезщетение за възстановяване на причинените вреди, както и разумно направените, необходими и целесъобразни разходи, изчерпателно изброени в чл.3 от ОУ, в които не са включени разходи за заместващ автомобил. Обстоятелството, че ЗК Е." АД е поело ангажимент и е заплатило обезщетение за вреди, които дори не са уговорени в застрахователния договор, не може да бъде поставено в тежест на ответника.

По отношение предявения иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД:

Предвид неоснователността на претенцията за разходи за заместващ автомобил и с оглед заключението на изготвената и приета по делото съдебно-автотехиическа експертиза, ответникът дължи застрахователно обезщетение в размер на 4 946,34 лева. В тази връзка претенцията за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД за период от 18.08.2018г. до 23.10.2019г. следва да бъде определен в размер на 593,61 лева, като за разликата до уважения от първоинстанционния съд размер от 661,15 лева същият е неоснователен.

Предвид гореизложеното моли съда да отмени процесното решение в обжалваната част да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен 3 предявения от страна на ЗК Е." АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ по отношение на претендиралите разходи за заместващ автомобил в размер на 563,29 лева. Да бъде от хвърлен предявения иск от ЗК Е." АД с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 593,61 лв. като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора, моли съда да се произнесе досежно разноските в първоинстанционното производство, като в настоящето такова да бъдат присъдени направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, представлявано от изпълнителните директори Р.Б. и Е.И., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.А. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, поради което поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗД“Е.“ АД, ЕИК ******* срещу ЗАД „А.Б.“ АД за сумата от 6103,62 лв., представляваща изплатено от ищеца по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по МПС „Форд Б макс“ с per. № ******* причинени при ПТП на 07.05.2018 г. на път 1-5, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 734,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.08.2018 г., датата, на която изтича предвидения в чл. 412, ал. 3 КЗ 30дневен срок за доброволно възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение/ до датата на завеждане на исковата молба.

4

Ищецът ЗД“Е.“ АД твърди, че на 07.05.2018 г. в района на път 1-5, е реализирано ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Шевролет Каптива“ с per. № ******* при което са причинени материални щети по МПС „Форд Б макс“ с per. № *******. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100243770/27.03.2018 г. при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП, по която е била образувана щета № 0500784928/08.05.2018 г. по повод настъпилото застрахователно събитие.

След извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било определено застрахователно обезщетение в размер от 6088,62 лв., което е заплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводни нареждания от 20.06.2018 г. и 25.06.2018г. За МПС с per. № ******* е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №

BG/01/117001574427 при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Ищецът е предявил регресната си претенция в общ размер от 6103,62 лв. с включени 15,00 лв. обичайни разноски. Поканил ответника, който не платил дължимата сума, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за сумата от 6103,62 лева. Претендира и лихва за забава върху главницата в размер на 734,12 лева, за периода от 18.08.2018 г. до 23.10.2019 г.

Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който и оспорил исковете по основание и размер.

От правна страна:

Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищецазастраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях 5 договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички предпоставки на цитираните норми.

За отговор на спорния въпрос относно действителния размер на вредите, съдът взе предвид следното:

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задълъжение съгласно чл.405, ал.1 КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл.400, ал.1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.2 КЗ//.